1. Виждаш соросоиди непрекъснато
Едното ти око е вечно присвито, от подозрително втренчване във всеки твой опонент. Не му е чиста работата на този човек, да не излезе соросоид накрая. Струва ти се, че почти всяка отворена уста е натъпкана с грантове, а фондация "Америка за България" за теб е нещо като огромна свръхбогата секта, пуснала корени от жълтите павета до центъра на Радомир, спонсорираща всяко мнение, различно от твоето. Когато гледаш някой прозападен експерт по телевизията, първата ти работа е да напишеш в Google името му и да добавиш "соросоид". И ето! Сайтове с три букви ти предлагат очакван резултат - цялата соросоидска биография на тоя човек. Работата му с "Отворено общество" за теб е несравнимо по-осъдима от работата на агентите от ДС. Едните поне са пазели държавата, а другите я предават.
2. Виждаш путинисти на всеки километър
На другия полюс, по същото време. Същото присвито подозрително око. Ето, току-що някой рече, че много неща в Европейския съюз не му харесват. Тоя, веднага отсъждаш, сто процента харесва Путин, братле. Няма как да е иначе. Болен русофил, евразиец, азиатец, по душа слабохарактерен славянин, по вяра православен фундаменталист, по ум - безумец фанатик. Дай им диктатори на тия да се радват. Напоследък си способен да провидиш Путин във всяка една житейска ситуация, а вечер когато си легнеш виждаш със затворени очи и от вътрешната част на клепачите си пронизващия му леден поглед. Струва ти се, че си призван да държиш европейското небе като Атлас над раменете си и да го браниш от фантома на Путин от сутрин до вечер.
3. Всички са еничари
Лично за теб се живее в нещо като ъпгрейднат 19-ти век, с известни модерни подобрения и смартфони, но нещата общо взето са останали както едно време - България трябва да се освобождава всеки ден - куп поробители беснеят над бащино ни огнище. Във въздуха се носи миризмата на еничари, предатели, ибрикчии. Лексиката ти наподобява стихотворение на Ботев, само че без римите, идеята, смисъла, красотата и въздействието и от цялата работа е останало само "люто да се мрази". Важното е обаче, че си опънал българско знаме на терасата. Комшиите ти не са. Боклуци. Предатели. Еничари.
4. Завръщаш се при култа към личността
В последно време си започнал да преоценяваш световната история. И някак е започнало да ти се струва, че онзи префинен мустакат човек от близкото минало далеч не е тиранинът, който ни набиват в главите, че е. Той вдигна Русия на крака, той спаси Европа от нацизма! Другите му дребни прегрешения започват да ти се струват като зле изфабрикувани слухове - историците си измислят за Катинската гора (германци са били, не Сталин), а Солженицин нарочно ги пише тия глупости за архипелага ГУЛАГ (наградиха го с Нобел, за да предаде СССР).
5. Спориш с тролове по форумите
Ти въобще не обръщаш внимание, че тия хора пишат по десет пъти на ден за политика и то под статии за мода, научни открития, хороскопи и готварски рецепти. Не ти прави и впечатление, че времето им за реакция под някоя новина пада под минута. Свикнал си да се дърлиш с тях непрекъснато и някак си е започнало да ти се струва, че е крайно наложително да им наложиш мнението си. Нещата не се получават, но си упорит - предполагаш, че тия хора в един момент най-сетне ще разберат и ще си кажат - ей, верно бе, така е, прав си, сбърках!
6. Четеш статии от брадва.бг.
И други подобни. За теб източникът на информация няма никакво значение - важно е да казва истината! Журналистите не са журналисти, а журналя, а из огромното изобилие от новини си избрал тъкмо онези, които завършват всяко изречение с удивителен и започват всяка новина с шокбомбасензация. Когато някой ти каже, че това са медии, които се правят от един човек в една стая, който е публикувал 10 000 материала без да се е подписал под нито един, за теб това няма никакво значение - току-що си шернал текста "ЕС въвежда третия пол в личните карти!" и с вдигнат адреналин люто си се разпенил. На общото и невинно възражение, че информацията, която си прочел, просто не е вярна, ти не вярваш - не е вярно, че не е вярна. Прав си. По-добре да не ти мътим главата и да те оставим на мира.
7. Стената ти във Facebook е достатъчна за диагноза
Ако един средностатистически профил съдържа здравословен баланс между снимка от петък вечер, тагване от летище, линк към любима песен и събитие, което ще посетиш, то твоята стена е започнала да прилича на управлявана от бот страница. Едно срамежливо дръпване на лентата надолу показва, че от 22 април 2014-та не си публикувал нищо друго освен линкове към политически статии: тенденция, нарушавана само през година от честитки за рождения ден на все по-оредяващия ти кръг от приятели. В тази връзка, точка 8...
8. Блокваш на килограм
Да бъдем част от списъка ти с приятели във Facebook е привилегия, за която трябва да сме благодарни всеки ден. И най-дребното несъгласие с всичко, което казваш, е последвано от радикален, сърцераздирателен ход: ти просто блокираш тоя човек, което в твоето съзнанието вероятно изглежда като кадъра от "300", където Леонид ритва пратеника на Ксеркс в бездната. Това, че си ни разприятелил е просто фатално за нас и ние все още не можем да го преживеем.
9. Поучаваш близки и приятели
Обсесиите ти започват да излизат извън интернет. Общите сметки от последния месец говорят, че си се скарал на маса за политика с един братовчед, трима колеги на работа, собствения ти баща и над десет съвършено непознати (просеха си го). За теб всяко лично отношение трябва да има за основа общо съгласие по няколко важни политически въпроса - общуването в противен случай и по други теми е нежелателно.
10. Би подкрепил смъртното наказание
Всичко гореизброено е създало едно общо ожесточено настроение, в което често прескачат мисли за завръщане на смъртното наказание. Само така една държава може да функционира добре и да създаде истинска справедливост - особено ако наказанието се приложи към опонентите ти, отказващи да се вразумят.
Автор: Райко Байчев
