Да видиш нещо познато по нов начин може да се окаже неочакван подарък. С времето губим способността си да се изненадваме и реалността придобива неопределения цвят на шепа плодове, хвърлени в блендер. Даже има теория, според която времето за възрастния човек минава по-бързо, защото в живота му има все по-малко нови неща и дните се сливат. Четем за хиляди начини да го избегнем като си създаваме повече емоции и запазваме любопитството си. Но на мен ми се случи, без да го търся нарочно. Просто имаше нещо във въздуха онзи ден, освен жегата. Така че грабвам едно шише вода и хуквам към Южния парк.
Свързвам зеленото с живота, спокойствието и отмората, то ни напомня, че откаченият ритъм на ежедневието не е единственият начин да се живее. Затова и парковете винаги са ме изкушавали, а в Южния има нещо особено специално. Там се събират различни хора, има какви ли не забавления, а изненадите дебнат на всяка крачка.
Осъзнавам, че май наистина много работя – не бях ходил там няколко месеца и още на влизане забелязвам неща, които не бях виждал преди. На паркинга има доста автомобили, а минава обяд. Първа изненада – на самия централен вход работи фонтан, а до него е отворил врати турски ресторант. Лакомията ми вече шепне "при такова посрещане направо може да не влизам в парка". Менюто е пълно с "Адана кебап", "Арабски кюфтета на керемида", "Бейти сърма", "Килиз тава", "Авокадо мутабел" и още, и още – пропуснах ли да кажа, че не съм закусил кой знае колко? Разбирам, че работи отскоро, но не очаквах да се сблъскам с ориенталската екзотика точно тук.
С леко колебание, подсилвано от застъргалия предателски стомах, продължавам напред. Не съм сгрешил. Виждам влакче, на което децата са първи клиенти и триколки, които отново се окупират от малките човечета. Веселба до дупка – с триколките даже си правят импровизирани състезания, но без да пречат на хората. А дошлите в парка кучета сякаш само тях виждат и ги гонят, докато не изплезят език.
Дори когато не търсиш, може да откриеш нещо ново. Моето откритие беше слънчевият часовник. Знаете ли, че има такъв в Южен парк? Да, случва се нещо ново и там. Този е с циферблат от пейки – честно казано, не съм чувал за нещо подобно, но ето го пред мен. Намерих го веднага, щом свих по английската алея. За мен той се превърна в знак, че можеш да поседнеш с приятели и да пренебрегнеш времето, когато ти е истински приятно.
Масите за тенис са ми любими, затова се отправям към тях. Сега е малко топло и няма никой, но на фитнес уредите до тях са се събрали ентусиасти – двама възрастни мъже. Тренират в адската жега, без да се щадят. Подслушвам разговора им – как да подобрят техниката си на тренажора, който работи като използва собствената им тежест. Засега успяват да направят 15 повторения, но са амбицирани дастигнат до 20. Като гледам как упорито опитват, вярвам, че скоро ще имат нужда от следваща цел.
Правя завой към надуваемия замък и езерото с блъскащи се лодки. Там едно усмихнато момиче ме посреща с две шишенца сок от бъз. Промоция ли има, питам недоверчиво и с очакване да ми каже колко струват. Не, просто е горещо, правим подаръци, отвръща тя засмяна. Чудесно – за коктейл "Хюго" след студената бира, за която вече съм напълно готов. А две крачки по-надолу, заредена също със сладък сок от бъз, млада цигуларка реди весели ритми – точно до един мим, който обърквам със статуя. Разбирам грешката си и се засмивам чак когато ми намига от няколко сантиметра разстояние.
Време е да си тръгвам. Точно тогава чувам детската реплика, която ме накара да се засмея отново. Малко момченце е прегърнало един дакел, който гледа учудено. Двамата са до сергия с благоуханни стоки. Детето обаче не е впечатлено: "Имам си най-хубавата миризма", казва то и заравя нос в козината на шашардисания дакел. А аз си имам най-хубавия следобед от много време насам. Ако и ти имаш ден с такива открития – дай ги насам, сподели снимка или видео с #opensofia във Facebook и Instagram.
