За едни градът е ясна подредба, инфраструктура, условия за работа, възможности за кариера. Няма спор. Особено любимата столица. Това, което често обаче забравяме, е обстоятелството, че винаги живеем в пълнокръвната лайфстайл междина, която води към златното правило, че "светът е бизнес, а животът - изкуство". Затова нека опитаме друга дефиниция за град: той е съвкупността от спомени, мечти и онези отдавна чакани съобщения "ще бъда на ъгъла на...".
Затова решихме да погледнем на столицата през маршрути, с които не се стига от едно място до друго, а от една история към друга. Но този път през вдъхновяваща призма на очилата Polaroid: непреходната технология, която Едуин Ланд патентова още през 1929-та година и вече 90 години създава едновременно мекота на светлината, увеличен контраст и онази увереност, че може да погледнеш с любов към слънцето без окото ти да бъде сполетяно от съдбата на крилатия Икар. Слънчевите очила те предизвикват да излезеш извън зоната си на комфорт, да погледнеш на живота от нов ъгъл и да откриеш нови по-вълнуващи неща, отвъд досега видяното и преживяното. Ето кои открихме ние в нашата фоторазходка из цветна София.
На Кристал
Нека безпаметната ти лятна върволица от вечери там не те лъже, че нещо се променя. Всъщност пред "Кристал" върви една и съща вечна нощ, която само сменя персонажите, поколенията, разговорите, китарите. И колкото и да се променяш, порастваш, в момента, в който отвориш първото кенче си пак оня младеж, който беше на 17, когато дойде за пръв път. Това ти е кристално ясно.
Затова и когато минаваш денем и ти е едно непреходно край нея, може да я видиш приятно потъмнена с Polaroid, за да си припомниш за всеки един миг, прекаран там.
Пред Народния
Нека сме наясно: има два вида пърформанси наоколо. Единият е официалният и със звездите от Народния театър. Другият - кипежът на фонтаните и градският живот около емблематичната сграда. Идеалното място да редуваш ролята си на актьор и публика, защото животът, както знаем от Шекспир, е сцена: сцена е не само дъсченият подиум в храма на Мелпомена, а пейките, стълбичките пред сградата, постоянните шах двубои, неделните пикници. Универсално място и универсален визуален код през тъмните очила.
Царската градинка
Повече от 100 години дистанция във времето и запазен спомен от онази епоха, когато първата столична бохема започва да използва мястото за хубави неща. Е, тогава е добре да знаеш, че ти си наследникът на цялата работа и трябва да продължиш традицията: бъди бохемски отговорен към миналото, но пък може да си малко по-иновативен - след време ще подражават на теб.
Храм-паметник "Свети Александър Невски"
София щеше да е твърде разпиляна без чувството за сигурност, с което златният купол на "Свети Александър Невски" дарява всеки минувач. За града тя е като Атлас, който държи небето в гръцката митология. Ти не се протягай към толкова вечни неща - по-големи са от всички нас. Но пък ние може да ги видим цветно: остава ни това удоволствие.
"Раковска"
Този кадър сме го правили в една събота рано сутрин, затова не ни издавай, че се центрирахме на самата улица. Но пък щом НАТФИЗ е разположен тъкмо на нея, значи вдъхновението и музите имат твърде общо с градската среда. Но ти това го знаеш - остана само да го проявиш през нова бленда.
