Сега затаи дъх и не избухвай преди да си стигнал до края. Защото знаем, че ще те подразним с това, което ще ти кажем.
София се променя към по-добро.
Виждаме те как повдигаш вежди и си поемаш дъх, за да поспорим. Ти си свикнал да мразиш града си. Заради плочките, по които трябва да ходиш внимателно след дъжд, миризливите кофи, които заобикаляш отдалече и това, че все не се сещаш къде да отидеш, когато ти се излиза. Но това не е всичко. Германците също намират Берлин за скучен град. И така до началото на 90-те, когато многото изоставени сгради на фабрики и халета привличат с ниските си наеми млади хора, артисти и откровени лентяи. Какво се случва след това – всички знаем. Може би не същото, но все пак нещо значимо се случва и в София.
Може би не е толкова бързо, колкото ти се иска на теб и с много стъпки встрани, но нещата се случват. Този град ни е като добър приятел, който сме виждали влюбен, изоставен, скъсан на изпит и недоспал в 6,00 сутринта. Наистина, София пред нас мина през голяма трансформация. Някой спомня ли си местата, на които ходехме в края на 90-те? Тогава изборът беше между Blaze, 3 уши, Билкова, Строежа и още шепа подобни, на които току-що осъзнали се тийнейджъри можеха да направят първите стъпки в нощния живот и не само. През деня изборът беше между... пицария и пицария с безкрайно меню, от което нищо не е приготвено като хората. Малкото ни квадратче, където можехме да се натъкнем на нещо интересно, беше заключено между "Христо Ботев" и "Шишман" и приключваше категорично отвъд "Пиротска". Веднъж месечно получавахме списание "Егоист", което за нас беше повече от Конституция.
Изобщо, доста неща не се случваха тогава в този град. В момента, въпреки че има много места, които не заслужават да съществуват, има и такива, които не ни е срам да кажем, че харесваме. Като уютните бистра по "Оборище" – "Павилион", изправете се, и вие сте там. Или Kanaal, което може да се похвали с ясна и успешна бирена концепция, както и Lomo, защото някак естествено там ще срещнеш предимно приятни хора. Но защо да говорим само за ядене и пиене, смесени концепции тип "заведение с магазин", "магазин с галерия", "кафе с оказион и работно пространство за споделяне" и всякакви подобни се оказаха успешни. Сред тях нареждаме + това, betahaus, 8pm, Чекмедже. Внимание заслужават и закътани пространства като галерията за фотография Ластеци, Sklada със селекция от съвременен дизайн и колекцията от мебели за ценители на Glossary Depot. Или пък местата за игри – Каркасон потръгна така добре, че се премести на далеч по-вървежния "Цар Освободител", комплименти и за момчетата от Dextrofobia room, които показаха, че дори да си заключен в празна стая, може да ти е интересно, докато търсиш начин да се измъкнеш.
А най-хубавото е, че това са само малка част от малките независими проекти на хората с вкус, които от няколко години не спират да ни изненадват приятно. Всеки един от тях създава новата София, такава, каквато искаме да бъде – интересна, вълнуваща, пълна с енергия. Затова Heineken иска да им отдаде заслуженото. Да започнем да ги откриваме заедно и да ги споделяме с #opensofia във Facebook, Instagram и Twitter. Включи се и ти – снимай и не забравяй да добавиш хаштага.
