Наскоро тракологът Валентин Деневски научава, че парите за Велико Търново от участието в надпреварата за Европейска столица на културата са спрени. Става въпрос за разпределението на 30% от средствата, осигурени от Държавния бюджет за градовете финалисти Пловдив, София, Варна и Велико Търново в размер на 20 млн. лева.
"От тези градове най-губещ е Велико Търново, тъй като София беше Европейска столица на спорта, Варна беше Младежка столица на спорта, докато Търново дори в класациите на министерството на туризма, които се провеждат всяка година, вече не съумява да заеме някаква позиция" - споделя Деневски.
Деневски поставя въпроса защо това е така? И посочи видими според него причини, а именно обвързаността на отговорни фактори в Министерски съвет (МС) с други градове и слабата инициативност на дирекцията за култура и международни дейности с ръководството на Нелина Църова. „Не трябва да се стои със скръстени ръце и да се чака другите да ни свършат работата. Кметът е доста зает с проблемите на общините в страната и според мен не може да отделя толкова внимание на Велико Търново, а хората, на които е разчитал, в случая не му вършат работа. Така ги е научил през годините и това е негов минус - да нямат самоинициативност.“ – каза Валентин Деневски.
Той твърди, че все още не е късно за Велико Търново, тъй като средствата, приети с протоколно решение на МС №13 от 1 април 2015 г. са сигурни. Разчита Томислав Дончев да си спомни, че е учил във Велико Търново и е бил учител в Хуманитарната гимназия, и като вицепремиер, на който му се чува думата да подпомогне това решение да не остане празно обещание. Напомни, че обещанията са затова, за да се спазват. Уточни, че никой не е бил известен официално за новото решение на МС по същия въпрос, за което е трябвало да се пусне протестна нота.
Взимайки предвид предстоящата сесия на Великотърновския общински съвет на 29.11.2018 г.,, Валентин Деневски ще внесе молба до председателя Венцислав Спирдонов с предложение Велико Търново официално да поиска обещаната му сума и решението за спиране на средствата да бъде отменено. И ако парите бъдат отпуснати, Инициативен комитет да реши как ще се използват тези средства.
Деневски заяви още, че Велико Търново не е на нивото на историята си, на разположението, на даденостите, които има, защото не сме в състояние да го популяризираме и да се възползваме от онова, което другите правят за нас.
„Примерът с Търновското четвероевангелие, известно в цял свят като Лондонското четвероевангелие, е показателен. То е първата славянска книга, регистрирана от ЮНЕСКО в международния регистър „Паметта на света“. Един издател направи първото пълно фототипно издание и г-н Бойко Борисов го подари на папата. Сега то е на централно място в неговия кабинет. Редно е Велико Търново да поиска парите не само за себе си и да потънат, а за всички и Търновското четвероевангелие като един нагледен пример да достигне до всяко българско училище, а не да се използва само за скъп луксозен подарък, който се прави на VIP гости. Цар Иван Александър го е направил за децата си, когато го разглеждат, да научават за Исус. Сега, въпреки че няма вероучение в училищата, ако се увеличи тиражът на Търновското четвероевангелие, децата могат да научават от него за живота на Исус по един близък до тях начин, защото то е предимно в картинки и изображенията са оживени и цветни“ – аргументира се търновецът.
"Велико Търново вложи много усилия за участието си в конкурса за Европейска сторица на културата 2019. Помним каква радост беше, когато преминавахме отделните кръгове. Нека да използваме контактите, които има кмета Даниел Панов. За мен е важно да се направи нещо значимо, което да достигне до всички. Трезорната зала в Археологически музей - Велико Търново, която трябваше да бъде открита преди три години, още не е направена. Затова в Пловдив може да се експонира Къпиновското съкровище, което е доказателство за старите контакти на Търново, а сега стои в касата на музея и никой не го вижда. По този начин Велико Търново може да участва в Пловдив 2019 – един жив град, със седем университета и много посетители, и хората да виждат нашето наследство."
Ето и фактите, предхождащи отправения призив, в хронологичен ред:
На 5 септември 2014 г. Пловдив е избран за Европейска столица на културата 2019 с решение на 13 членно международно жури. Градът печели титлата след състезание на национално ниво със София, Варна и Велико Търново.
На 1 април 2015 г. Министерски съвет одобрява Многогодишна програма (2015-2019) за подкрепа на избрания за Европейска столица на културата български град, за чието изпълнение се осигуряват 20 милиона лева от Държавния бюджет на Република България. В раздел „финансиране“ на програмата е посочено, че ресурсното разпределение на средствата следва да е 70:30 в полза на спечелилия кандидат (Пловдив) спрямо другите градове кандидати (София, Варна, Велико Търново), които съвместно организират културни прояви.
На 19 май 2015 г. Съветът на министрите на Европейския съюз утвърждава официално решението от 5 септември 2014 г.
Веднага след обявяването на резултатите от конкурса, на пресконференция в БТА кметът Панов посочва, че града ще работи за усвояването на осигурените средства основно за осъвременяването и разширяването на спектакъла „Звук и светлина“.
На 31.05.2017 г. Министерски съвет съобщава, че е приел нова Многогодишна програма (2015-2019 г.) за подкрепа на избрания за Европейска столица на културата български град, с която отменя предишната. Според новата програма, средствата от Държавния бюджет са определени за Пловдив на 100%. Обосновката е, че така ще се гарантира успешното осъществяване на инициативата, съгласно която Пловдив е Европейска столица на културата през 2019 г.
Инициативата „Европейска столица на културата” е една от основните дейности на Европейския съюз в областта на културата от 1985 г. насам. Целта й е да допринесе за сближаването на европейските народи, да подчертае културното богатството и многообразие на Европа, да насърчи споделянето на общи ценности и взаимното опознаване и разбирателството между европейските граждани. Градът, който спечели титлата „Европейска столица на културата”, в продължение на една година изпълнява културна програма, която има европейско измерение, и е съвместима с националната и регионалните политики и стратегии за културата.
Дали решението на Министерски съвет от 2015 г. е първоаприлско в традиционния смисъл на думата, предстои да разберем...
