По повод Световния ден на околната среда 5 юни 2019 година разговаряхме за опазването на околната среда на местно ниво с отговорни фактори от община Велико Търново - проф. Георги Камарашев - заместник-кмет „Строителство и устройство на територията“ и еколога Зорница Кънчева-Миладинова, началник на отдел „Околна среда“. Ето и техните отговори по дискутираните въпроси:
Кои са основните приоритети за опазването на околната среда в община Велико Търново?
Проф. Георги Камарашев: Първият е чистотата на атмосферния въздух, вторият е управлението на отпадъците и третият са водите.
С какви проекти можете да се похвалите, реализирани по тези приоритети?
Зорница Кънчева-Миладинова: Напоследък въздухът е доста коментирана тема от населението и доста ги тревожи състоянието на атмосферния въздух. Насочили сме се основно към това Велико Търново да не е единствения голям град и голяма община, който няма автоматична станция. Имаме вече и постижения – собствена автоматична общинска станция, позиционирана в кв. „Бузлуджа“, чиито данни от измерванията са достъпни на уеб-страницата на общината. Страницата все още е в процес на актуализация и оформяне на интерфейса, за да бъде разбираема, точна и ясна за всички заинтересовани. Окончателнит й вид ще бъде изграден до една седмица. Съвместно с още шест общини по програма LIFE+ на Европейския съюз сме предвидили изграждането на още две автоматични станции, които ще бъдат разположени в други части на града – в Старо Търново и в централната градска част. Съгласно наше изискване към предприятието „Кроношпан“, през месец юли то ще разположи такава станция в кв. „Чолаковци“, която ще бъде под разпореждането на РИОСВ – Велико Търново и данните ще бъдат достъпни за гражданите в реално време. За разлика от останалите станции, тя ще мери и формалдехиди, което е особено важно за живущите наоколо, които се притесняват от производството на „Кроношпан“. Така те ще виждат вредните емисии, които евентуално могат да излизат от „Кроношпан“. Такава станция има в самия завод, монтирана на изпускателното устройство, но ще има и друга, която жителите ще наблюдават в реално време.
По същата програма LIFE+ ще бъдат подменени 500 горивни инсталации с такива на пелети или на природен газ, в зависимост от наличностите в избраната от нас територия за въздействие по този проект. Общината е подготвила и друго предпроектно проучване, за да се включи по оперативна програма „Околна среда“ – втора част, мерки за качество на въздуха, която ще работи от догодина, за подмяна на горивни инсталации на твърдо гориво. Планираме да включим поне още 1000 домакинства и съответно при желание на тези, които имат горивни инсталации – монтиране на филтри на комините, защото пелетите не намаляват до 100% фините прахови частици, а целта ни е именно тях да намалим.
Проф. Георги Камарашев: Както се вижда, започнахме по-често да мием улиците, с почистващи машини, които почистват праха от главните трафик улици. Например, бул. „България“ всяка сутрин се минава с машини, тъй като той е основна трафик улица.
Знаем, че общината заедно с още пет партньори реализира най-големия проект в областта на околната среда за първия планов период от членството на страната ни в ЕС, за изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Велико Търново на стойност над 33 млн. лева. Как работи системата две години и половина след въвеждането й в експлотация?
Зорница Кънчева-Миладинова: Две години и половина по-късно системата работи, но всички сме изненадани от количеството отпадъци, което се образува във всички общини, най-вече производствените отпадъци. Количеството отпадъци, което влиза на депото е много по-голямо от това, което се планираше във всички предпроектни проучвания. Първата клетка, която беше планирана за 7 – 8 години е наполовина запълнена и в рамките на една – две години ще бъде запълнена изцяло. Поради това, Сдружението за управление на отпадъщите взе решение да възложи проектиране на втора клетка по-рано, отколкото беше планирано. Проектът е изготвен и следващата година ще пристъпим към изграждането на втора клетка, за да сме подготвени.
Проф. Георги Камарашев: Няма да си спестяваме проблемите с нерегламентираните сметища – това е много сериозен проблем. Правим всичко възможно да ограничим физическия достъп до тези места, където сме установили, че има нерегламентирани сметища. Слагаме бариери, мантинели, но много трудно се справяме, въпреки, че заделяме средства всяка година. Причината за това най-често е в недобросъвестността на граждани. И това, при положение, че депонирането на строителните отпадъци до един тон е безплатно, а за битовите отпадъци до 3 тона е безплатно. Апелът ни към гражданите е да използват депата в Шереметя и Леденик за малки количества отпадъци, които могат да бъдат безплатно депонирани.
Зорница Кънчева-Миладинова: През последните две-три години много често след ремонт на жилищата до контейнерите се изсипват стари мебели, дюшеци и други, които могат да бъдат безплатно депонирани. Със средства от Предприятието за управление на дейностите за опазване на околната среда (ПУДООС) бяха рекултивирани старите сметища в Дебелец и Килифарево, които бяха закрити преди десетина години. Там, върху рекултивираните терени, върху новата поникнала трева продължиха да се изсипват отпадъци и се наложи да прокопаваме пътища, да засипваме с камъни за да ограничим физическия достъп, и да поставяме камери. Но камерите не са решение, защото не спират нарушителите, които поставят качулки. Освен това, записите от камерите не се приемат като доказателства в съда, и обикновено няма граждани, които да са били свидетели на нарушенията и да се подпишат като такива. Казват, че на запад има голям контрол, затова няма нарушения. Не, на запад има граждани, които сигнализират и със своето име се подписват, за да се състави акт. Тук, всички се оплакват, че около контейнерите е изхвърлено нещо нередно, но никой нищо не е видял и никой не иска да се подпише на акта. Съответно няма как да се наложи глоба.
За последното депо, което беше затворено през 2008 година официално и преустанови да се използва до 2016 г. – депото в Шереметя за град Велико Търново, повечето населени места в общината и град Лясковец, спечелихме проект за неговата рекултивация на стойност 3 млн. лева с ДДС от ПУДООС. Днес или утре ще бъде обявена обществената поръчка за неговото изпълнение. Това е последният нарушен терен, за който България е поела ангажимент към Европейската комисия, и го изпълняваме.
Какви са общинските инвестиции в областта на опазването на околната среда средногодишно?
Зорница Кънчева-Миладинова: Ежегодно план-сметката е 6 млн. лева от такса смет, предимно за отпадъците. Другите средства са от проекти.
Каква е общинската политика за развитие на зелените системи в населените места?
Зорница Кънчева-Миладинова: Във Велико Търново има десет парка, един от които е крайградски и с най-голяма площ. И десетте парка се поддържат ежедневно. Съгласна съм, че има презастрояване, но има и доста паркове в много добро състояние. Най-големият проблем е, че са постоянен обект на вандализъм.
Проф. Георги Камарашев:Там където сложихме камери, нямаме проблеми.
Зорница Кънчева-Миладинова: Наблегнахме на проекта „Мота градинка“, в който гражданите участват в засаждането, наблюдават и при проблем сигнализират. Всяка година засаждаме едроразмерни дървета, въпреки, че прихващането им е по-трудно, тъй като по-малките ги чупят. Почти всички паркове вече имат поливни системи и всичко е зелено, за разлика от минали години, когато сме виждали парк „Майка България“ жълт. В градинката пред музея „Възраждане и Учредително събрание“ поливната система и чешмата бяха повредени преди още обекта да бъде предаден на общината. Деца скачали отгоре пред погледите на родителите си. Редовно, всяка пролет сменяме 40% от кранчетата на поливните системи. Затова апелираме към високо гражданско съзнание и опазване на обществените места.
Как общината работи за чисти води и справяне с щетите от наводненията?
Зорница Кънчева-Миладинова: Съгласно новото законодателство, нашият ангажимент е защита от вредното въздействие, и то само в границите на населените места. По европейски проекти проектираме канализации, които предаваме на ВиК асоциацията, и тя след това ги изгражда. Имаме проект за Воден цикъл – II, който включва и разширяване на пречиствателната станция, но не можахме да го реализираме заради неуредици с ВиК асоциацията. По новото законодателство, проектът вече е ангажимент на ВиК.
Иденият проект за река Янтра включва и благоустрояване на поречието, и канализация, но за него нямаме финансиране досега.
Проф. Георги Камарашев: За почистването на речните корита имаме проект за четири проблемни участъка. Изготвили сме споразумение между кмета и областния управител, тъй като парите са в общината, а дейностите, свързани със съгласуване с басейновата дирекция и други институции са в прерогативите на областния управител съгласно новото законодателство. Искаме да изчистим поречието край моста между Леденик и Шемшево, един участък под Шемшево и още два участъка - при дъговия мост на Южния пътен възел и на река Негованка при село Емен. Средствата са от Междуведомствената комисия по бедствия и аварии. Надяваме се до края на месеца да обявим обществената поръчка и до есента през м. септември да приключим с почистването.
В резултат на проливните дъждове най-много натрупвания на дървесна маса имаше на големия мост на Дебелец. Край село Нацовци имаше паднало в реката голямо дърво с дължина 7 – 8 метра, което може да прегради речното русло и да създаде проблеми. Затова е важно още днес да бъде премахнато.
На Владишкия мост бяха пуснати алпинисти да нарежат затлачените дървета, които утре ще извадим. На Янтра днес не може да се работи, защото нивото е високо, но се работи на Дебелец и на Нацовци. Утре ще има три бригади в града, вкл. на каменния мост в Турската махала.
Какви са планираните мерки за превенция за борба със свлачищата?
Проф. Георги Камарашев: Много труден въпрос. Ние се включваме след активирането им. Малък свлачищен процес се е появил при село Присово и е засипал път. Изпратен е екип за почистването му.
От първи юли започват противосвлачищните и почистващи дейности край църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново, тъй като дотогава всякакви строителни дейности са забранени заради размножителния период на мидите. Проучванията, вкл. сондирането, и проекта са изготвени със собствени средства на общината. Средствата за изпълнението на проекта ще бъдат от Междуведомствената комисия по бедствия и аварии.
Днес, почистването на речните корита със специализирана техника в районите под мостовете в общината бе инспектирано лично от кмета Даниел Панов. Той провери как върви работата по премахването на наносите под две мостови съоръжения в Дебелец, както и при Владишкия мост във Велико Търново. Кметът съобщи, че са огледани всички мостове на територията на Велико Търново и общината, и продължава 24-часовото наблюдение на реките и останалите водни обекти.
Работата на автокрановете за премахването на наноси, дървени стволове и трупи ще продължи и утре в районите на мостовете във Велико Търново и другите проблемни места в общината.
При понижаване на водното ниво предстои цялостно почистване на речното корито на Янтра в района на църквата „Свети Четиридесет мъченици“, металния железопътен мост, Владишкия мост и край църквата „Св. св. Петър и Павел“. Ще бъдат премахнати наносите и образуваните наносни острови, и ще бъдат почистени бреговите ивици.
„Да победим замърсяването на въздуха!“ – това е призивът на ООН в Световния ден на околната среда през 2019 г. През настоящата година вниманието е фокусирано върху борбата с тази глобална криза. Всички сме поканени да обмислим как можем да променим нашето ежедневие, за да намалим количеството замърсяване на въздуха, което произвеждаме, и да осуетим приноса му към глобалното затопляне и неговото въздействие върху собственото ни здраве. Личният ангажимент и личният пример в грижата за опазване на околната среда е важен, тъй като скоро бъдещето на планетата ще бъде в ръцете на децата ни.
Какви действия можем да предприемем?
От МОСВ предлагат няколко идеи:
Изключи светлините и електроуредите, които не използваш.
Провери категорията ефективност на системите си за домашно отопление и готварските печки, за да използваш модели, които пестят пари и щадят здравето.
Не изгаряй отпадък – това директно допринася за замърсяването на въздуха.
Използвай обществен транспорт, пътувай споделено, карай велосипед или се придвижвай пеша.
Премини на хибриден или електрически автомобил и използвай електрически таксита.
Изключи двигателя на автомобила, когато не си в движение.
Компостирай органичните хранителни продукти и рециклирай неорганичните отпадъци.
Използвай нетоксични бои.
