Според Православната вяра на 40 ден след смъртта душата напуска този свят, а до онзи момент се нуждае от молитвите на близките, за да извърви своя път до Отвъдното. Православието и традициите у нас повеляват да се правят помен на третия, деветия, двадесетия и четиридесетия ден след смъртта, както и през определени месеци и всяка година в деня на смъртта, като запалването на свещ, прекадяването, преливането с вино, раздаването на подевки, сред които хлябът и житото, за Бог да прости са важни, но по-важна е искрената молитва за опрощаване на греховете на починалия и ритуалите, които свещеникът извършва на помените.
Без значение как наричат помена – изнòс, изнòсване, стру̀ване в различните краища на България, той е дълбоко свързан с религията и народните вярвания и вероятно е и начин, чрез който близките на починалия по-лесно преодоляват загубата му и осъзнават, че любимият им човек няма да се върне, прощават се с него, за да съумеят да продължат напред. Да не извършиш помен за починал мнозинството българи считат за грях и дори да са изминали години от смърт на техен много близък, в деня на тъжното събитие, дори да са далеч от родните си места и да не могат да прелеят гроба, подават нещичко на хората около тях – за Бог да прости починалия. Православната вяра обаче е наложила периоди, в които помен не се прави. Кога помен за починали не се прави ще разберете от статията, изключително актуална, тъй като сега (дните около Възкресение Христово и по-специално от Лазаровден до Томина неделя) струването е забранено.
Кога помен за починали не се прави?
Един от най-честите въпроси, които миряните задават на свещениците, след въпроса свързан с ритуалите, важни за душата на починалия, които близките да извършат по време на помен, е кога помен за починали не се прави. Има три периода в годината, в които помени не се правят. Те не са фиксирани като точни дати, тъй като празниците, от които зависят, са подвижни – тоест през различни дни и дори през различни месеци може да се паднат в различните години. Според църковните писания и свещениците помен за починали не се прави:
- От Лазаровден до Томина неделя – тоест сега – по време на страстната седмица, наречена така, тъй като е седмицата на страданията на Христос след влизането му в Йерусалим за Пасха, преди да бъде разпънат на кръста и да възкръсне от мъртвите. Страст на старобългарски език има значение, различно от това, с което най-често употребяваме думата днес, и означава страдание. Страстната седмица започва след Цветница и Лазаровден – празници, които менят датата си, и приключва с Разпети петък. През страстната седмица помените са забранени. Същото важи и за Разпети петък, Велика събота – деня на оплакването и погребението на Христос от майка му и дните на Светлото Възкресение. През следващата седмица също няма да може да поменете близките си. Това става възможно едва след Томина неделя – първата неделя след Възкресение Христово, която почита паметта на един от учениците на Христов – апостол Тома. Предвид, че Възкресение Христово е подвижен празник и не е свързан с конкретна дата – мени се през годините, Томина неделя също се променя, но винаги е първата неделя след Великден. До тази неделя не може да извършвате помени на близките си. Обсъдете със свещеника кога е допустимо и как да изместите предстоящ помен, който се пада именно в този промеждутък от време.
- Друг отговор на въпроса „Кога не се прави помен за починал“ е през първата седмица на Великия пост, която е време за специални молитви и строго въздържание, за „събуждане“ на душата, период, в който небесата се отварят и можем да се покаяме. Великият пост е голям дар от Господа за спасението на нашите души и по време на първата седмица от него помени за починали не се правят.
- Помени не се правят и от Игнажден до Ивановден, като Игнажден е празник, на който започват родилните мъки на Богородица, за да роди Христос и се чества на 20 декември. Следват светлите празници, свързани с Рождество Христово, по време на които помените също са забранени. Забраната отпада след Ивановден, който честваме на 7 януари. За разлика от Великия пост, Томина Неделя, Възкресение Христово и Страстната седмица Игнажден и Ивановден са фиксирани и винаги на една и съща дата, което прави по-лесно планирането и изнасянето на помените по-рано, за да не съвпаднат с дните, в които помен не се прави.
