В началото на август тази година се проведе редовната Лятна академия на фондация „Заедно в час”, но за първи път тя премина в напълно дистанционна форма на обучение. За предизвикателствата, опита, преподадените и научените уроци по време на случването ѝ, разговаряме с Мариян Ранков, ръководител развитие на учители към програма „Нов път в преподаването”.
- Здравейте, г-н Ранков, представете се с няколко думи.
Казвам се Мариян Ранков и в момента изпълнявам длъжността “Ръководител развитие на учители” в програма “Нов път в преподаването” на фондация “Заедно в час”. Работата ми включва координирането на екипите и процесите от предварителните обучения на новите учители: от интензивния Летен институт и Лятната академия преди началото на учебната година, до подкрепата и обученията на учителите през следващите две години до завършване на програмата. От 2016 г. съм част от екипа на “Заедно в час”, като за това време съм преминал през различни роли, пряко свързани с подкрепата и обучението на учители. Имам 3-годишен преподавателски опит, като две от тях са като участник по програмата.
- От 3 до 14 август се проведе Лятна академия 2020 на „Заедно в час”. Как оценявате интереса към нея, колко деца се включиха и от кои градове?
Всяка година интересът към академията е висок и почти всички свободни места за ученици се запълниха преди крайния срок за регистрация. Това ни кара да вярваме, че родителите и учениците оценяват нашата работа и намират академията за полезна и интересна. Тази година обаче беше различна, защото за първи път Лятната академия се проведе дистанционно, в онлайн формат заради коронавируса. Това решение взехме след като вече имахме записани повече от 600 ученици за академия на живо в три училища в София. За по-малко от месец трябваше да наберем отново ученици за провеждането на академията и в онлайн формат и да адаптираме планираните дейности с учителите. И макар онлайн преподаването да промени първоначалния ни план, то ни даде възможност за първи път да отворим академията за деца от цялата страна. За няколко седмици набрахме 660 ученици от повече от 30 различни населени места в България. В академията се включиха дори и деца на български семейства, които живеят в чужбина.
- Как организирахте успешното провеждане на часовете в дистанционна форма, на кои онлайн платформи се доверихте и изобщо – разкажете ни повече за учебния процес?
Дистанционната лятната академия беше нещо ново за целия ни екип. За успешното провеждане на часовете помогнаха както предварителните 4 седмици обучение на учителите, които също се проведоха виртуално, така и адаптирането на съдържанието на Летния институт, така че да включим модул за дистанционно преподаване. Въпреки различния формат, успяхме да запазим часовете така, че ученикът да е в центъра на учебния процес. Нещо, което е както ключова част от академията, така и от начина на преподаване на учителите от програмите на “Заедно в час”. Това означава, че учениците са активни участници в уроците, вплетени са техните интереси и са въвлечени да изследват учебния материал с помощта на учителя през цялото време.
За провеждането на академията се спряхме на две платформи - Google classroom, защото е достъпна, максимално опростена и предлага широк набор от функционалности. Не на последно място е позната на много ученици и родители, защото се използва от доста училища през последния учебен срок. За провеждане на синхронните занимания получихме подкрепа от Zoom. Спряхме се на тях заради възможността за разделяне на участниците в отделни виртуални стаи и работа по групи. За нас сътрудничеството между учениците по време на часовете е от ключово значение и се радваме, че макар и виртуално, успяхме да го постигнем.
Академията тази година беше с продължителност от две седмици за ученици от 1 до 12 клас като всеки ден се провеждаха по 4 учебни часа. За начален курс фокусът ни беше развиването на социално-емоционални умения (СЕУ) през така наречените учебни модули (комбинация от два предмета). Тази година учениците от 5-12 клас имаха засилено изучаване на английски език и математика, като при тях също имаше фокус върху развиването на СЕУ.
- Срещнахте ли трудности с адаптирането на процеса в дистанционна форма?
До средата на юли месец се надявахме, че ще може да проведем академията в присъствен формат. След като видяхме всекидневно нарастващия брой новозаразени в информацията на Национален мащаб и след консултация с регионалната здравна инспекция в София, решихме, че ще проведем академията онлайн. Буквално за две седмици адаптирахме всичко както в предварителното обучение на учителите, така и чисто логистичните аспекти на академията. Не мога да отрека, че имаше и трудности в този процес. Като започнем от чисто технологични такива като неработещи линкове за родителски срещи и стигнем до съдържателни - как да предадем натрупания опит в организацията за онлайн преподаване за толкова кратко време. Имахме и логистични предизвикателства - организиране на рекламна кампания и набиране на учениците в много кратък срок. При всички трудности обаче най-важното нещо, което ни помагаше да ги преодоляваме, бе готовността за адаптация, силната мотивация да направим академията по възможно най-добрия начин и взаимното разбирателство между екипа, учителите, родители и ученици, че минаваме през нещо много ново и различно за всички ни и трябва да се подкрепяме.
- А какви да предимствата, които отбелязвате от онлайн формата на преподаване?
Със сигурност най-голямото предимство беше възможността за първи път да се включат ученици от всички краища на България. Това дава възможност на учениците да общуват със свои връстници от различни региони. Естествено, друго голямо предимство в конкретната ситуация е, че избягваме всякакъв риск от заразяване на ученици, които посещават академията. Ако дистанционното преподаване и присъственото преподаване са на двата срещуположни края на един спектър, мисля, че дългосрочно ролята на учителите е да търсят баланса между двете, като използват предимствата и на двата формата.
- Разкажете ни повече за реакциите на децата по време на онлайн лятната академия, как приеха виртуалното преподаване?
В часовете, които посетих, учениците бяха спокойни и взимаха дейно участие. В началото имах колебание как ще изглежда дистанционното обучение при по-малките ученици от първи и втори клас, но след като посетих часовете им, видях деца, които много уверено използваха технологиите. В едно междучасие се натъкнах на второкласници, които самостоятелно си споделяха екраните и използваха софтуер за рисуване. Неща като разделяне по групи и изпращане на документи не представляваха никакви трудности. Нещо друго много показателно за мен беше това, че през междучасията много ученици оставаха във виртуалната класна стая, говореха си и играеха различни игри заедно. Това ми дава спокойствие, че, въпреки дистанционния формат, са се чувствали добре, било им е забавно и са създали нови приятелства.
- Споделете ни някои добри практики за запазване на мотивацията и концентрацията на децата в условията на онлайн обучение.
Според мен, независимо от формата на обучението, има четири основни неща, които учителите трябва да правят възможно най-много:
Първото е учителят да се вслушва в учениците и да бъде до тях, когато им е нужен. Тук не визирам само чисто предметната страна, ами и емоционалната. Особено при по-малките ученици учителят трябва да бъде ролеви модел за управление и разпознаване на емоциите. По този начин учениците ще се научат да разпознават и регулират своите емоции и чувства, което ще им помогне да се справят сами в трудни ситуации в бъдеще.
Второто нещо, което според мен е ключово, е учителят да работи с учениците си на границата на техните възможности. Целта на учителите е учениците да учат и да се развиват постоянно. Ученето много често се случва, когато сме извън зоната си на комфорт. Ако един ученик не се предизвиква да търси решения на сложни задачи или проблеми, а стои в комфортната си зона, той ще се развива с много по-бавни темпове. Разбира се, тук балансът е много важен и ролята на учителя е, докато предизвиква своите ученици, да е помислил за академичната и емоционалната им подкрепа.
Третото нещо е да поставяме учениците в центъра на часа. Да се стремим колкото се може повече те да работят сами или в групи по поставените им задачи. По този начин всеки ще конструира и надгражда знанието си според личния си начин на учене. Като учители ние трябва да обръщаме внимание не само на какво учим, но и по какъв начин учим. Това дългосрочно ще изгражда умения за учене и независимо как изглежда пазарът на труда в бъдеще ще сме спокойни, че нашите ученици ще могат да се реализират.
И последното четвърто нещо е да се стремим да показваме практичността на знанието. Изучаваният материал в училище не е изолиран от околния свят. Ролята на учителя е да показва много експлицитно тази връзка. Ако в училище може изкуствено да разделим предметите по часове, то в реалния живот много рядко може да се направи едно деление. Вземете примерно желанието да си направите една красива градина. Там ще са нужни познания по геометрия, за да я подредите, по биология, за да изберете точните видове растения, по алгебра, за да сметнете необходимите ви ресурси и не на последно място - по език, където да можете да си набавяте информация или да опишете въпрос, който имате.
- Какво предстои пред „Заедно в час” през следващите месеци?
Мисля, че за цялата образователна общност предстои много предизвикателна година, която ще ни провокира да се променяме и адаптираме непрекъснато. За “Заедно в час” през следващите месеци предстоят много нови неща, които обаче ни карат да гледаме с очакване и готовност да работим по-уверено за успеха на всяко дете. Още следващата седмица започват първите обучения в новата ни програма за професионално развитие на цели училищни екипи “Училища за пример”. Тя ще подкрепя училищните екипи в разработването и прилагането на устойчиви и ефективни практики за преподаване и управление на училището, които допринасят за успеха на всеки ученик. Имаме 27 училища от цялата страна, които са първите участници и нямаме търпение да видим как ще се развие тяхното преживяване. Разбира се, предстои първият учебен ден за учителите в програма “Нов път в преподаването”. От тази година ще работим в няколко нови региона в източна България. Предстои още започването на новата ни кампания за набиране на участници в програмата. През есента заедно с няколко районни управления на образованието в страната и Министерство на образованието ще организираме големи регионални форуми за развиване на компетентности и споделяне на опит между учители, с чиято помощ заедно търсим как училището да бъде обърнато именно към уменията на бъдещето. Предстоят ни още завършването на европейския проект FIERST, чиято цел е да популяризира добри практики за приобщаващо образование чрез развиване на умения на 21-ви век у учениците и създаване на професионални учебни общности (ПУО) в училищата. През есента още по-пълен с ресурси и полезни материали ще стане и сайтът Prepodavame.bg, в който събираме знание от нашата общност и активни учители от страната и света.
Автор: Александра Цанкова
