Сопот - родно място на Вазов и убежище на Левски

Слизайки от автобуса, в който бях подремнала, се озовах в центъра на град Сопот. С високия паметник на Иван Вазов, сякаш съдиращ сивите облаци и откриващ гледка към бялата му родна къща, усетих драматичния дух на мястото.

Още: Български курорт се класира в Топ 100 на най-добрите плажове в света

Още: Отвориха за посетители плаж, унищожен от Везувий преди 2 000 години

Помислих, че просто съм сънена, но след като видях дивата природа, калдъръмените улички, вадичките, течащи по тях, старите къщи си припомних всички творби от автора, които бях прочела. Видях колко повлиян е бил от красотата на родното си място. Тук той е прекарал най-свободните си години (детско/юношеските), но съдейки по атмосферата на реставрираните стари сгради, смея да твърдя, че нито за миг не е преувеличил прелестта на града.

Затова откъде идва името му има няколко истории. Първоначално при завземането му той се е наричал Узун шехир (Дълъг град), тъй като трите му квартала са се разпростирали на разстояние от около 10 километра. Турското наименование Акче клиса/е му е дала църквата "Света Богородица" - бялата черква (както е описан градът в „Под игото“), която се виждала отдалеч на възвишението "Трапето". След това между 1950 г. и 1965 г. градът носи името Вазовград и в крайна сметка възвръща историческото си име – Сопот. Според Константин Иречек името „Сопот“ произлиза от старославянската дума „сопотъ“, която означава „поток“ или „изкуствен воден улей“.

Още: Вечната дилема – на море в България или Гърция

Още: Броят на туристите в Италия достигна рекордни върхове

Аз (предполагам и повечето хора, посетили града) вярвам, че е кръстен така именно заради малките вадички, наподобяващи тънки вени, размножили се от многото и постоянно бликащи чешми. Още от край време хората ги ползвали за прохлада, тъй като такива има в двора на всяка една къща. Разбира се помагали и за домакинската работа.

Когато през 14-ти век турците стигнали до Сопот, ожесточени от упоритата защита, те сринали града до основи. Те създали Карлово, за да могат да наблюдават немирните жители на града. В следващите няколко десетилетия Сопот успява да се съвземе и въздигне икономически като развива над 30 занаята.

Сопот е бил важно средище в дейността и на Васил Левски. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“ под мантията на йеромонах Кирил. В Сопотския мъжки манастир, Левски създава първия монашески революционен комитет още през 1869 г. с председател игумена отец Рафаил, приятел на Апостола. През 1869г. е създаден и Сопотски революционен комитет. При посещенията си в този край Апостолът винаги е предпочитал да пребивава и да се среща с майка си в Сопот, а не в родното си Карлово.

Още: WEF: Най-добрите страни за туризъм през 2024 година

Още: Туристическа дестинация увеличава дневната си такса за посетители

Едно от интересните неща, които научих за родителите на Вазов – Минчо и Съба е, че те били братовчеди. Тъй като никой не искал да ги ожени, бащата на Минчо платил 1000 сребърника на един поп и той се съгласил, но въпреки това не били венчани в църква. Двамата заживели щастливо и си родили 10 деца - Иван, Никола, Кирил, Ана, Георги, Михаил, Въла, Владимир, Петърчо, който още в крехка възраст пада от един висок стол и умира, и Борис.

Красивата природа на родния край, Балканът с омайната си прелест, не само впечатляват дълбоко Иван Вазов още от детските му години, но и разпалват неговия поетически талант. Така той има големия пререкания с баща си, който го кара да стане търговец. Вазов не се подчинява, дори изпратен в Румъния при чичо си, който също е търговец.

След смъртта на Минчо, Съба трябва да се грижи за цялото семейство. Тя е против женитбата на Иван с Атина Болярска. Отначало той много я харесва, но в последствие разбира, че са много различни. Тя е аристократична личност и обича лукса и разкоша, а той е семпъл и обикновен човек. Само след година и 3 месеца той разбира, че майка му е била права и съжалява за женитбата. Съба я прогонва, но опитите на Вазов да се разведат са неуспешни и така великият поет остава без потомство.

Атина осъжда Вазов да я издържа до края на живота си. След смъртта на Вазов през 1921 година Болярска завежда отново дело посмъртно и успява да получи от съда примирителен протокол, според който завещаната сума от 576 549 лева, в която влиза цената на изкупената за изграждане на музей къща и наградата от Министерството на народната просвета, дадена на народния поет, Атина получава 482 500, а наследникът Борис Вазов ¬ 94 049 лева. Атина умира на 80 години от побой, нанесен й от нейните съседи.

По време на Руско-турската освободителна война през 1877 г., къщата на Иван Вазов е опожарена до основи.

През 1920 г. в навечерието на юбилейните тържества в чест на 70-годишнината от рождението и 50-годишната литературна дейност на поета сред Сопотската дружба в София възниква идеята за възстановяване на родния му дом.

В деня на Вазовия юбилей – 24 октомври 1920 г. е създаден „Комитет за постройка паметник и къща музей на народния поет Иван Вазов в гр. Сопот”. Започва събирането на средства.

Проектът за възстановяване на къщата е изработен от архитекта на Археологическия музей в София Александър Рашенов с указания на генерал Георги Вазов и Вазовата сестра Въла Фетваджиева. През 1920 г. по молба на художника Георги Черкезов, Иван Вазов прави скица на бащиното си огнище, която също е използвана за възстановяването му.

Строежът започва 1931 г,. като източник за възстановка на интериора е ползвано и Вазовото творчество, особено романът му „Под игото”. В една от стаите на къщата по идея на Ст. Л. Костов, Етнографският музей в София възстановява Бръснарницата на Хаджи Ахил с Вазовите колоритни герои от разказа „Хаджи Ахил” и повестта му „Чичовци”. Скулптурната работа на фигурите е дело на Йордан Кръчмаров. Награден със златен медал на Световното изложение в Париж през 1937 г., завършил скулптура в Художествената академия – София и Академията за изящни изкуства – Мюнхен.

Девическото училище, както и много други места в Сопот, са описани в "Под игото". От името на Рада Госпожина - една от главните героини в книгата, учителствала в града, идва и наименованието Радино (девическо) училище.

То е построено през 1850 година. То е едно от първите девически училища в България. Опожарено е през 1877 година по време на Руско-турската война заедно с църквата "Свети Петър и Павел", а през 1879 година е възстановено.

След Освобождението до 1917 година се е ползвало като килимарско училище, а от 1917 до 1930 година поради пожар в новото училище, при който то изгаря, учебните занятия се водели пак в девическото училище и в някои частни сгради.

Горният етаж е използван като училище, а долният - като театрален салон към читалището Описаното в тези спомени, с някои изменения, може да се види и сега. Едно от помещенията пресъздава класна стая от времето на Възраждането. В друга стая е поместена постоянна изложба на Вера Вазова - племенница на народния поет, с графики на изгледи от стария Сопот.

В мъжкия манастир "Св. Спас" създаден през XII-XIII век, разрушаван от поробителите и пак възстановяван от населението през цялото време на робството е кипял просветен и книжовен живот. Тук е имало килийно училище и певческа школа. Килийно училище е имало и в девическия манастир "Въведение Богородично" - основан през 1665 година, ограден с чардаци, с около 50 килии за монахините. Една от тях - Христина е безстрашната българка укривала Васил Левски близо четири години по време на неговите обиколки из България. Тя е съсечена от турски ятаган през 1877 година по време на опожаряването на Сопот.

От манастира остават само вкопаната в земята църква „Света Богордица“, чешмата и скривалището на Левски. Оцелялата при пожара лоза в Девическия метох, която е на около 350 години и продължава да ражда грозде, се смята за най-старата лоза в Югоизточна Европа.

До метоха се намират църквата „Свети апостоли Павел и Петър“ отново описана в романа “Под Игото”. Всяка година на празника „Св. Атанасий“ (18 януари) в двора на църквата се прави и раздава курбан за здраве и благополучие на жителите на общината.

Днес, разхождайки се из улиците на Сопот, усещам присъствието на всички познати ми Вазови герои и чувам думите му:

Печално, бащино огнище,

печалний граде, роден мой,

любима люлко, пепелище

на скъпи радости безброй,

към теб душата ми стреми се,

въздиша - твой нали съм син?

И днеска виждам пак: дими се

над нисък покрив бял комин.

Там - наший дом благословени,

там кътът роден, кътът мил,

магнит за спомени свещени,

където аз съм се родил...

Автор: Виктория Пенева, снимки Десислава Мирчева