4 часа разлика не са много, но ако ги добавя към 5 -те часа до Иркутск, умората се натрупва бързо. Вече сме 9 часа напред, спрямо България. Емоциите от невероятните нови места я приспиват, надяваме се да не ни налегне тогава, когато ни трябват всички сили.
Днешният ден ще е дълъг, мнооого дълъг. Целият ден ще прекарвам из калдери, около врели гейзери и други вулканични активности, а след като се върнем, тръгваме за нощно изкачване на активния Авачински вулкан. Ще ни се съберат нови 36 часа без сън, ако този нечовешки план се осъществи.
На летището се събираме с други туристи и се отправяме към хеликоптера, за да посетим Долината на гейзерите, калдерата на Узон и термалните източници в природен парк Наличево.
Четата ни е само от руснаци, ако изключим нас двамата, но сред тях се намират интересни лауреати. Може би с гърди напред, пред всички останали, е чича, облечен в син, добре закопчан шлифер (надявам се да си остане закопчан, докато се върнем) и със замазана назад коса. Гид ни е приятно момиче, поддало се на модата за силиконови устни, с което всъщност се беше окепазила. След дребен скандал как така снимаме хеликоптера, роторът се задвижва, бученето увеличава, вибрациите сериозни. В малка консервна кутия сме се напъхали 20-ина ентусиасти, чакащи закачената за нея перка да ги отведе далеч на север. Движим се с около 260 км/час и първата ни спирка е последната, според програмата. Тъй като Долината на гейзерите е затворена до 15.00 часа, домакините са обърнали програмата, закъснението сутринта също е част от нея.
Байкал, остров Олхон и Иркутск в компанията на SIX-A
След 30 минути във въздуха кацаме меко и е време за баня. Врялата река Горячия, с висока минерализация, се стеле в долината, за да се срещне с леден камчатски поток. Там, където се сливат в едно, дървено бунгало предлага място за преобличане. Кои сме ние да се делим от групата? Бързо преобличане и хоп в горящата вода. Температурата е около 45 градуса. Потопил си се до шия и се цъклиш срещу вулкана в далечината или се радваш на позлатената природа наоколо, докато странни мисли витаят в главата ти. Пред очите ми е сцена от филма Вулкан, в която героите се къпят в подобни термални води, докато вулкана не пръцва и те се сваряват във врелите води.
След подобаващо накисване, редът повелява да се потопиш в ледения поток с температура около 10 градуса. Термалният шок е краткотраен, радостта, че си излязъл - дълга.
След банята е ред и на обяд. Всеки получава пакет от печено пилешко, салата и картофи. Обратно в консервната кутия с перка, с курс Долината на Гейзерите. Летим над многобройни вулкани, но над два правим панорамна обиколка. Кратерът на единия е станал млечно зелено езеро, а друг -активно изхвърля дим и пепел. Всички източват шии да видят природата в чист вид, телефони се залепват до илюминаторите, за да хванат момента. Долината на Гейзерите е друго чудо на тази страна на огън и лед. Десетки гейзери изпълват хълмовете над тиха река, а мястото между гейзерите кални дупки плюят и клокочат. Ако ада има физически вход, това място е сред първите кандидати. Мириса на сяра е отчетлив, а причисленият ни пазач с пушка допълнително придава лека апокалиптичност и предопределеност. Долината тотално се преобразява през 2007 – ма година, когато огромно свлачище попълва една част от нея. Под 20 милиона кубика камъни са погребани десетки гейзери. Все пак се намираме в изменчивия свят на активна вулканична дейност.
Нареждаме се до кладенец с вряща вода, защото наближава новото му изригване, което се случва на всеки 70 минути. Гейзерът, клокочейки, си поема дълго дъх, за да изригне в едноминутна феерия от 8-метрова пара и вряла вода. Обикаляме другите гейзери и дупки, в които мишо сива кал къкри на големи мехури, досущ като кашата на баба ми. Други дупки изпускат серни газове, трети са пълни с подозрителна течност.
Явно е, че дълбоко в земята нещо ври и кипи под огромно налягане. Цялата гледка е неземна - или вероятно това е представлявала земята преди милиард години. Успявам да пусна картичка на наследника оттам- пощата се събирала веднъж в месеца. Благодарен съм, че все пак поща има.
Следва кратък полет до калдерата на Озон- ленив вулкан, който похърква безобидно. И тук има гейзер, дупки пълни с кал, сярно бомби и прочие изчадия адови. Новост са пресните следи от мечка, която се е изнесла, след като хеликоптерът подходил за кацане. Залезът придава някаква човечност на извънземната калдера. Есенните храсти и дървета напомнят, че все пак животът побеждава навсякъде. Поне на тази планета.
Изтощени от впечатления, гледки, киснене в гореща вода и борби кой да окупира илюминатор, влизаме в тенекията с перка и след час и нещо кацаме успешно на летището.
Слава ни очаква с нетърпение- след първата част на това денонощие, започва веднага втората мисия - нощно изкачване на Авачински. За целта ще се придвижим с автомобил до базовия лагер, ще вечеряме и в 23.30 часа ще започнем изкачването.
Движим се в руслото на суха река, която се пълни само при дъжд или снеговалеж и събира водите на по - големия брат - вулкана Корякский. Спираме да намалим налягането в гумите, Слава е на истински слалом с огромните канари, които сухата рекла е довлякла от подножието на вулкана. Накрая след много, но за сметка на това продължително тръскане и подскачане, стигаме базовия лагер, който е на около 800 м надморска височина. Вячеслав е подготвил студентска вечеря - салам, кашкавал, хляб, които са толкова вкусни.
Сменяме част от дрехите с други. Температурата е 7 градуса над нулата, което ще рече, че ни чака студ горе на върха. Преди тръгване оглеждаме света около нас. Отляво е вулкана Корякский с неговия идеален конусовиден силует и височина 3456 метра, подчертан от прясно навалялия сняг, а над него е виснало съзвездието Голямата мечка. Отдясно е Авачински - с височина 2741 м, чийто Калдера преди много години, вследствие на огромно земетресение, се е самосрутила частично. Него трябва да покорим така, че да посрещнем изгрева.
Правим нощни снимки, но главите ни са пълни с адреналин, умора, събрала се от деня, предишните ни активности, часовата разлика и неземната красота на двата нощни вулкана, надвиснали над нас. Чакат ни близо 7 часа изкачване.
