Днес планираме да посетим Халактирския плаж на североизток от Петропавловск. Пътят след столицата бързо се превръща в черна ивица кал, камъни и сгурия, виейки покрай живописните хълмове на Камчатка. Полуостровът е бил забранен за посещения от чужденци, а и руснаци до 1991 г, тъй като тук е имало множество военни обекти.
Още: Български курорт се класира в Топ 100 на най-добрите плажове в света
Още: Отвориха за посетители плаж, унищожен от Везувий преди 2 000 години
Първата ни спирка е именно такъв – укрепени позиции за танкове в един от хълмовете, гледащи към пътя за плажа. Слава като малък е идвал често тук, търгувайки с войниците водка срещу дизел. Сега танковите окопи и бункери са следите от това военно поделение. Концепцията на армията била, че американците ще нападнат Камчатка през този плаж и затова са построени множество отбранителни съоръжения.
Самият плаж е толкова далеч от всякакви войни. От една страна природата тук е създала изключително място – черен, като катран, пясък, заради огромното количество желязо в него, мие водите на бурния Тих океан.
Апропо, въпросният пясък, се ползва масово през зимата по заледените пътища на Петропавловск, затова булдозери и самосвали шетат из част от пясъчните дюни. Безкрайната пясъчна ивица и силни ветрове са привлекли един куп училища по сърф, след тях ята съвременни юрти и палатки за посетителите. Дюните са осеяни с билки и най- вече шиповник – по нашенски шипки, но с размери, непознати за нас – като средно голяма слива. Хапваме малко плодове на розата, които лъхат на познатия шипков мармалад.
Още: Вечната дилема – на море в България или Гърция
Още: Броят на туристите в Италия достигна рекордни върхове
Вълните на Тихия океан блъскат яростно по писъка, докато самотен сърфист се опитва да се изправи на дъската. Мястото е идейно, някой би го нарекъл и хипстърско, заради скелетите на жилища на местното население – ителмени, оставеното в пясъка работещо пиано или дървените, плаващи във въздуха риби.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Това са 20-те най-добри градски кулинарни дестинации за 2024 година
Още: Най-невероятните гръцки острови, които да посетите (СНИМКИ)
В Камчатка, преди да дойдат руснаците, са живели основно два народа – ителмени и коряки. Слава ни разказва за начина им на живот, за конфликта им с казаците, които стъпват на Камчатка през 17 век, за начина им на живот.
Например ителмените считали, че ако една жена има много мъже, това говори само добре за нея. За да е толкова привлекателна, очевидно значи, че е добра домакиня, шие добре, умее да готви и прочие. Ителмените имали и хитроумен дизайн на шатрите, в които живеели, който позволявал при много натрупан сняг да могат да излизат, както и да влиза свеж въздух.
Оставяме плажа малко назад, за да се изкачим на близка стръмна скала, от която се вижда целият залив. Следи от поредните военни укрепления бавно потъват в горите, завземащи част от дюните. На юг се е ширнало голямо езеро, свързано с океана от малка река и провлак. Тук до 50-те е съществувал поредният трудов лагер – ГУЛАГ. За разлика от много други подобни лагери, този не бил охраняван – считало се, че затворниците няма къде да отидат. И не са били далеч от истината.
Още: WEF: Най-добрите страни за туризъм през 2024 година
Още: Туристическа дестинация увеличава дневната си такса за посетители
Стигаме до ръкава, който свързва езерото с океана. Група мъже са разпънали мрежи и заграждат входа на езерото, за да хванат сьомгата, която влиза откъм океана. Бракониери. Нищо необичайно за Kамчатка.
Следваме ги, докато влачат мрежите до устието на потока, вливащ се в Тихия океан. Единият ни гледа възкисело, изглежда почерпен от сутринта. Стигаме до финала – мрежата е затворена, вътре 10-ина сребристи тела се мятат. Единият от товарещите позира с една риба, след което подвиква: – благодаря, че ме снима, приеми подарък от мен – една риба, и ми хвърля една сьомга. Аз се стъписвам първоначално, но в крайна сметка приемам подаръка и в замяна подарявам кутия цигари. Спираме се да поговорим. Пийналият му спътник пита от къде сме и като разбира, че сме от България клати неодобрително глава. Имал апартамент в Сочи, но Камчатка и края на света били за него рая. Юнакът, който ми подари рибата, пък казва, че политиката е глупост и няма смисъл да я обсъждаме. Разделяме се приятелски, Слава получава току- що уловена сьомга за вечеря.
SIX-A с нова експедиция до подбрани точки в Азия
А нашата вечеря е нещо друго специално, което сме обсъждали дълго, преди да дойдем тук. Децата от моето поколение четяхме много Карл Май. В повечето му книги, когато героите убиваха мечка гризли, най- хубавата част за ядене, бяха лапите. А ние сме в страната на мечките и затова още преди да тръгнем, бях помолил Слави да намери ресторант, в който предлагат мечи лапи. И той намери, а ние предплатихме. И тази вечер беше нашата галавечеря.
Имаме резервация в ресторант Камчатка и в 20 часа паркираме пред ресторанта. Лъчезарно девойче ни посреща на входа, оставаме си якетата срещу номерче и въодушевено влизаме в салона. Погледите на персонала са втренчени в нас – вероятно и за ресторанта е събитие. Отваряме менюто, в което е описана мечата лапа, но срещу предварителна заявка. Сервитьорката ни уверява, че лапата е готова – печена 12 часа и когато решим, ще я изкара, покаже и после върне за нарязване. Поръчваме предястия, но мислите са към онази сладка и недостижима детска мечта с мечата лапа. За втори път привличаме погледите – този път и на посетителите, когато я носят на масата. Постигнали подобен детски блян, трябва да кажа, че вкусът е на комбинация между телешка опашка и свинско краче. Това се дължи основно на колагена, който преобладава. Хубаво е и е хубаво, че го опитахме. Къде е виненият лист, че утре ни чака ранен полет?
