Николай Генов и Христо Тодев години наред обикалят родопските пътеки. Николай е известен с неговите пътеписи в Списание 8, книгите, изложбите и филмите му за екзотични места. Христо Тодев е алпинист от Димитровград и е сред най-добрите познавачи на тази планина. Двамата събират впечатляващите си снимки, гарнирани с увлекателните текстове на спътничката и съавтор на Ники - Румяна Николова, и подредени от дизайнерката Биляна Савова.
Най-добрите снимки ще бъдат представени в изложба пред Народния театър, организирана от „Фотосинтезис" и Столична община от 26 септември до 17 октомври. Тези 260 невероятни кадъра са събрани в уникален двуезичен албум, първия по рода си, издаден от „Клуб 8"!
Двама приятели скитници - Николай и Христо, се обединихме от любовта към красивите и труднодостъпни природни кътчета на Родопите. Още преди години почувствахме величието на тази планина и я обикаляме неуморно.
Именно в Родопите природата е искала да демонстрира невероятните си творчески способности. Усетихме, че планината е истинският земен рай, в който човек е допуснат милостиво, сякаш по Божията воля. Никъде геологията, тектониката, историята и етнографията не са си давали толкова чудна среща, както в Родопите. В минали геоложки времена планината е била воден басейн, в който кипяла активна вулканична дейност. По-късно под въздействието на ерозия, порои, реки, вятър и земетресения в нея се образували изумителни скални изваяния: кули, гъби, кубета, човешки и животински фигури. Примесите на метали ги обагрили в невероятни краски. Някога хората виждали в тези образувания своите богове и постепенно започнали да ги обожествяват.
Някъде доизвайвали скалите в странни форми, свързани с техните вярвания. Около изящните природни ваяния възникнали светилища, култови центрове, селища и некрополи. Така се родила необикновена цивилизация сред каменните мистерии на този чуден свят. Мегалитна култура, по-загадъчна и от обратната страна на Луната.
Като пътешественици добре знаем, че сред многото планини по света, обявени за свещени, като хълма Говардхан, тибетския връх Кайлас, върховете около Мачу Пикчу в Перу... напълно заслужено се нарежда и Родопа планина. За нея са писали много велики автори на древността. Пръв я нарича свещена планина Херодот. В нея било древното Дионисиево светилище, където било предсказано могъществото на Цезар, а Александър Велики узнал, че му предстои да завладее половината свят. Омир наричал Родопите „Снежните планини на траките", Вергилий – „Планината на изкуплението". За древните тя била „Орфеевото царство", защото легенди разказвали, че в нея e роден митичният тракийски певец Орфей. 
Махалите крепости
Оглозганата от пороите тясна пътека се вие стръмно нагоре. По избелелия от далечината склон се виждат наредените като кубчета каменни къщурки високо в свещената планина, където човешки крак рядко стъпва. Големи райони в нея днес са безлюдни и забравени от цивилизацията. А ние сякаш свикнахме да търсим екзотика само в далечни страни и дори не проумяваме, че тя е съвсем близо - в Родопите, които можем да назовем „планината - континент" заради съхраненото богатство на природа и история. Нужни са часове ходене, за да се достигнат махалите крепости.
Меандри по залез
Арда е един от най-големите притоци на Марица, в която се влива при Одрин. Най-голямата родопска река извира като малък поток под Ардин връх. Забележителна е с многото живописни меандри.
Хората на планината
В Родопите горделиви, както ги нарича Вазов, на душата е и уютно, и волно. Заради дивната природа, но и заради прекрасните хора. И те са като земята, която ги ражда – топли и волни. Хора твърди, устойчиви, силни като камъка. Красиви като него дори когато са запечатали в лицата си времето и безмилостните му превратности.
Уловената вода на планината
Гъста е мрежата на родопските реки и потоци. Арда, Въча, Доспат, Мътница, Гашня и още много други, добре познати с лудия си нрав в миналото, днес са укротени чрез големите язовири „Кърджали", „Ивайловград", „Студен кладенец", „Боровица", „Въча", „Кричим", „Доспат", „Широка поляна", „Голям Беглик", „Батак", „Цанков камък"… и няколко по-малки. Все повече хора избират да изживеят своята лятна ваканция край тях. Там намират жадувано съчетание от чиста планинска вода, пълна с риба, прохлада, безметежно спокойствие и приказна хубост.
Редактор: Георги Иванов
