Сейшелите са едно от онези кътчета, където човек може да прекара своята почивка сред приказни пейзажи и плажове, и същевременно да зърне изчезващ животински вид. Гостите могат да се насладят на красотата на острови като Фрегат, Кузен и Дерош, където природата и хората са създали мечтан от всеки рай. Тези земи са и един от трите ареала на гигантската сейшелска костенурка.
Сейшелите обхващат 115 острова намиращи се в Индийския океан на североизток от Мадагаскар. Двата най-големи са Махе и Праслин, като има още 40 по-малки. На Махе са разположени столицата Виктория, международното летище и значителен брой луксозни ваканционни хотели. Много от островите не са населени, а с автомобил можете да се придвижите само на Махе и Праслин. Останалите са толкова малки, че може да се обходят пеш или с велосипед.
Дълго време тези земи не са били обитаеми и като транзитна точка на търговията между Азия и Африка, те са били използвани от пирати. Първите сведения за европейско присъствие тук са от 1502 г., когато португалският мореплавател Вашку да Гама ги открива и ги нарича Адмиралови острови. През 1776г. идва моментът, когато права над тях получават французите и ги наричат на финансовия министър на Луи XV – Жан Моро дьо Сешел. Малко след това контролът над островите се поема от британците чак до 1976 г., когато е обявена формалната им независимост.
Климатът на Сейшелите е много благоприятен, без екстремни жеги или студове, позволявайки целогодишно да се развива туристическа дейност. Средната температура е около 27 градуса, като вариациите не са големи. Времето между май и октомври гарантира липса на валежи и перфектни условия за плаж. Множеството луксозни хотели и изградените от местен махагонов материал малки вилички, откриват неповторими гледки за своите посетители. Пейзажът завладява туристите с мекия бял пясък, много палми, коралови рифове и кристално чисто тюркоазно море. Адмирации заслужават правителството и собствениците на местни частни острови, които правят всичко възможно за запазване на ценните животински видове.
През 1971г., с отваряне на международното летище, туризмът се превръща в индустрия и основен отрасъл на местната икономика. Той осигурява по-големи доходи, поради което земеделието остава на заден план. Основно тук се оглеждат сладки картофи, ванилия, кокос и канела. Това са най-вече продуктите, които подпомагат икономиката на местните, а основно се изнася замразена риба, рибни консерви, канела и ванилия.
Космополитните Сейшели са като разноцветна палитра от различни раси, култури и религии. През вековете посетителите от Европа, Африка и Азия са привнесли по нещо от своите традиции и са го внедрили сред обичаите на местните хора. Всичко това се разпознава в тяхната архитектура, музика, танци, изкуство и кухня. Френското и британското влияние са оставили следи в начина на строителство на местните къщи например. В по-стари времена фолклорната традиция на Сейшелите е гравитирала около разказването на истории и легенди преди да се появят книгите и съвременните средства за развлечение.
Креолската музика и танците са заимствани от европейските и африкански култури, като и до днес се практикуват и някои еротични танци от времената на робство. В кухнята на Сейшелите се долавят нюансите на френската кулинария, екзотиката на индийските ястия и пикантността на ориенталските подправки. Риба или октопод на скара с чили сос, джинджър и чесън е любимото местно ястие, както и къри с кокосово мляко. Морските деликатеси, очаквано, доминират в местната кухня, но има и много ресторанти, които се специализират в практикуването на интернационална кухня.
Снимки: Pixabay
Островите Алдабра са обявени за природен резерват заради популацията на гигантска сейшелска костенурка, която снася яйцата си там. Посещението на туристи е възможно само със специално разрешение от властите. Подобни видове има още само на Галапагос и Маскаренските острови. Тези удивителни животни достигат на дължина до 120 см. и може да тежат до 250 кг. За щастие ареала им е защитена местност и по този начин властите са успели да съхранят гигантските костенурки. На Галапагос обаче, учените се борят да спасят други видове от тези невероятни създания. През вековете там са избити стотици хиляди от тях заради вкусното им месо.
Снимка: Getty Images/Guliver
Пиратите открили, че гигантските костенурки издържат месеци без храна и ги пленявали, и обръщали за да не избягат. Животните, които са дошли на острова с морските разбойници, са опасли тревните площи и са изяли огромна част от яйцата им, и всички тези вреди в момента се поправят от експедициите от учени на Галапагос. Туристите, които обичат животните и решат да посетят някой от тези острови, имат възможността да се насладят на костенурките и да чуят мощното съскане, когато се почувстват застрашени или стоновете, които издават през размножителния им период.
