Времето за пътешествия настъпва щом замирише на ваканция, летен отпуск или дори само дълъг уикенд. За маршрутът, който съм ви избрала, са необходими поне 2 дни, туристически обувки, телефон с добра камера, автомобил и желание да се потопите в красотите на Врачанския край.
Първа спирка е Божият мост (известен и като Жабокрек) Той се намира на около 15-ина км северно от Враца и е естествен скален мост в Чиренско-Лиляшкия карстов район.
Висок е около 20 метра, широк – около 25 метра, а по главната си ос тунелът, образуван от Лиляшка бара, е с дължина около 100 метра. През сухите месеци на годината рекичката под моста пресъхва и остават няколко езерца, пълни с жаби. Оттам идва и другото име, под което е известен този скален феномен.
Мостът е обявен за природна забележителност на 5 февруари 1964 година. В близката до него местност Борованска могила се намират останките на крепост от римско време.
До него може да се достигне по два маршрута, през селата Лиляче и Чирен, чиито землища образованието разделя. Ето как: от Враца тръгвате към Чирен. От табелата на Враца до разклона за Чирен са 5 км. След като завиете вляво по пътя за Чирен засичате нови 5,7 км, след които се свива вляво. Скоро пътят от асфалтов става бетонен, пътувайки по него, се свива вдясно на първия разклон. Няколкостотин метра след разклона пътят става коларски, но е проходимо и с кола се стига до поляна, на която има реставрирана стара римска крепост.
От тук тръгвате пеша за Божия мост и след 2-3 мин. сте при него, а след още една минута, по вече стръмната пътека надолу , се озовавате в прохладния въздух под Божи мост.
Тук има изградени пейки и грил - огнище. Божият мост е природен феномен, внушителен по размери и красота , който от геоложка гледна точка спада към Западния Предбалкан. Въпреки че името му е в единствено число, той всъщност се състои от два скални моста – останки от полуоткрита в днешно време на повърхността пещера. Скалният състав на Божия мост представлява карстови образования от кредни варовици. Преди около 120 млн. г. водите на днешна Лиляшка река са били подземен поток. С течение на времето ерозията допринася за откриването на пещерата, като прояжда отвори в тавана. Образуват се много карстови форми, наподобяващи мостове. След по-късното разрушаване и на техните сводове от ерозията, откритата вече пещера се превръща в речна долина. Остават запазени част от свода и стените. Сегашният облик на природния феномен започва да се образува преди десетки хиляди години. Може да се видят скални вкаменелости от мезозойска морска фауна - орбитолини, миди, охлюви, морски таралежи, брахиоподи и амонити от ранна Креда. Може да си направите пикник, да си отдъхнете на прохлада и после да продължите към Врачанския исторически музей.
Ще тръгнем от Могиланската могила. Този насип е стърчал дълги години в двора на къща, почти в Центъра на Враца – днес мястото се е превърнало в малък парк с надписи, които разказват славната му история.
През 1965-66 година археолозите откриват надгробна могила и започват археологически проучвания. Открити са 3 гробници. Едната била ограбена още в древността, а другите две сравнително запазени. Най-интересни са находките във втория гроб - в него са намерени колесница с 2 коня впрегнати в нея, ритуално убити по време на погребението. Отделно зад колесницата е открит още един скелет на кон за който се предполага, че е водача на колесницата.
Около останките на коня са открити посребрена юзда и сребърни апликации, части от украсата на конската сбруя. До коня археолозите откриват останките на млада жена без украшения и се предполага, че това е някоя от прислужниците, ритуално умъртвена заедно с господаря си по време на церемониите. В западната част археолозите откриват ценна находка - кнемида (наколенник). Намерен е скелет на младо момиче с ръст около 145-150 см. Главата на момичето била украсена от златен венец, наподобяващ лаврови клонки. Той тежал 205 г. чисто злато. Златният венец се допълвал и от масивни златни обеци, изящно украсени в долната част с фигурки на сфинксове и растителни орнаменти. Открити са и още 47 златни апликации върху и около главата, предполага се, че апликациите са били закрепени към було с което е била покрита главата на момичето, но булото не се е запазило. В лявата и ръка е поставено огледало. До нея били открити останките на мъж, воин, заедно с въоръжението му. Открити са сребърна кнемида (наколенник носен от ездача в битка за предпазване на долната част на крака) с много богата украса на места и позлатена, 88 върха за копие, меч и бронзов шлем. Гробният инвентар се допълва от четири сребърни фиали, сребърна каничка, ритонизирана амфора, 50 глинени фигурки и други находки.
В третия гроб, частично ограбен в древността били открити скелети на мъж и жена със златни и сребърни канички, златни скъпоценности, предмети от глина, стрели със заострени железни върхове. Златната кана представя две галопиращи колесници теглени от по четири коня и управлявани от човек в ризница. Невероятно красива е изработката на обеците от Могиланската могила, сребърна амфора, оформена като шишарка, апликации от Могиланска могила, сребърна фиала, златна кана от могилата, колесница теглена от четири коня.
Богатите находки в Могиланската могила затвърждават мнението на археолозите и историците, че става въпрос за царска гробница свързана с династията управлявала през IV в. пр.Хр. Трибалите, които обитавали земите на сегашния Врачански край.
Днес цялата тази красота, плюс възстановка на лицето на Тракийската принцеса, може да се видят на последния етаж във Врачанския музей, където се съхраняват и охраняват с модерни технологии. За разходката из музея ще са ви нужни около 2 часа, защото беседите на археолозите са много увлекателни.
За третият обект от нашата екскурзия са нужни туристическите обувки и заредените фотоапарати, защото потегляме към пещерата Леденика.
Пещера "Леденика" е една от най-посещаваните пещери в България. Пещерата е дълга 320 м и има 10 зали. Входът й е разположен на 830 м надморска височина в най — ниската част на Леденишкия увал. Приема първите посетители в далечната 1961 година. Дължи името си на изключителната ледена украса — ледени сталагмити, сталактити и сталактони, образуващи се в първите две зали през зимата. Със своите многобройни образувания, фигури и драперии пещерата е една от най-красивите в страната. Най-популярната зала е Концертната зала. Ежегодно в нея се провеждат концерти на Врачанска филхармония. През лятото на 2005 год. туристическата инфраструктура в Леденика е изцяло подновена. Пещерата е отворена целогодишно. Изграден е нов Развлекателен парк "Леденика", който се намира непосредствено до пещерата и включва посетителски център с експозиции и 5D -кино, въжена градина, стена за катерене, амфитеатър и тематичен приказен парк. Посетителският център предлага разходки по еко-пътеки, спортни игри и състезания за всички възрасти, артистични мероприятия свързани с природните дадености на Природен парк "Врачанския Балкан", викторини, карнавали, фото-пленери много други забавления. Недалеч от пещерата има горско стопанство, където се отглеждат коне. Голямо е удоволствието за малки и големи да пояздят, разбира се, под опитното ръководство на водач.
До Леденика се стига с кола по асфалтов път, преминавайки през прочутия проход "Вратцата". Спрете за момент и се насладете на най-високите скали на Балканите, които са обект на катерене на алпинистите почти през цялата година.
Развлекателен парк и пещера "Леденика" са отворени целогодишно. Температурата е около 8-16 градуса и се препоръчва да имате топла жилетка или яке. В околностите на развлекателения парк се намират много еко пътеки: Познавателен маршрут: "Карст и биологично разнообразие" , кръгов, (1,5ч.)- Познавателен маршрут: "Планиарство за начинаещи" кръгов, (2ч.)- Познавателен маршрут: "Враца – пещера Леденика" , (3ч.) и мн. др.
От 3 години през м. юни се провежда Национален фолклорен фестивал "Леденика", които събира родолюбци и хора, обичащи фолклора от цялата страна. На събора се пресъздава и обичая Северняшка сватба, като тази година двамата млади, който ще се венчаят под синьото небе на Врачанската планина, са заклети планинари – врачанин и момиче от Самоков, които работят в Eвропейския парламент Брюксел.
Водопад Боров камък – само ако сте любители на катеренето, денивелацията е голяма за начинаещи, но красотата е величествена, така че си заслужава да се пробвате. Няма страшно, вземете си чай и вода и почивайте често – има места за това. И така - водопад Боров камък също е един от най-високите водопади в България. Той е особено живописен и пролет, и есен, няма да съжалявате, ако се отправите на това пътешествие. До него се стига по атрактивна екопътека. Водопад Боров камък се захранва от река Лева – същата, която образува онова красиво ждрело край град Враца – Вратцата. Пътеката за водопад Боров камък започва в покрайнините на врачанското село Згориград. Докато се катерите към него по екопътеката могат да се наблюдават още множество водопади, всичките - много красиви.
Сега правим завой от другата страна на Врачански Балкан – към къщата-музей Баба Илийца в село Челопек. Да, точно така – същата тази баба Илийца от Вазовия разказ. Тя се намира в самия център на село Челопек. От Враца до селото разстоянието е около 13 км.
Веднага след Освобождението на България Иван Вазов е един от първите, които посещават Ботевите места. Пътят му тръгва от Черепишкия манастир, за да търси лобното място на Христо Ботев. Опиянен от красотата на Врачанската природа Дядо Вазов написва неповторимите си творби "Една българка" и "Дядо Йоцо гледа". Къщата отваря врати през 2003 година. Всъщност образът на Баба Илийца е реален. Рожденното й име е Пена. Тя става снаха в село Челопек в Илиевия род и оттам всички започват да я наричат Елица. След нея остават на 400 потомъка на нейния род, разпръснати из цялата страна. Музеят пресъздава част от бита на на хората в онези трудни времена. Интересната експозиция привлича хиляди туристи годишно. Правнучката на баба Илийца ми е била учителка в прогимназията по биология.
Спирам и оставям на вас да разгледате и прецените дали е бил прав Вазов, когато я описвал "една българка".
Село Челопек се намира по пътя от Враца за връх Околчица. Там, както цяла България знае, се намира лобното място на Христо Ботев. С автомобил няма да ви е трудно да стигнете за около 30 мин. Гледката отгоре е неописуема – трябва само да се види. И разбира се, да сложите цвете на костницата на Ботевите четници.
Не бива да се пропуска още една света обител - скален манастир "Свети Иван Пусти". Манастирът е кацнал на малка планинска полянка, която е разположена на огромна скала. И всичко това е така закътано между вековните дървета. Сякаш Хензел и Гретел, изгубени в гората, продължават да търсят пътя към дома. Изкачвайки се по тесния път към манастира, нищо не предвещава какво ни очаква нагоре. От главното шосе манастирът също не може да бъде видян. Това е един от най-малките манастири в България, пазещи стара и интересна история. От първоначалния вид на Светата обител съществува само манастирската църква с икони и стенописи от 12-13 век. На около 50 метра вляво са скалните стенописи, уникални и много красиви. Легендата разказва, че някъде по тези места, около манастира, е скрито съкровището на цар Иван Шишман, който се спасявал от турците. Още никой не се е похвалил, обаче, че го е открил…
След обновяването си манастирът "Свети Иван Пусти" се превръща в място на кръщавки и други празници за християнската общност от околността.
Продължаваме по Е-79 към София и след Мездра и стигаме до гара Лакатник Там се намира една от най-дългите пещери в България "Темната дупка". Намира се на 52 км северно от град София. Разположена е в скален венец над Гара Лакатник, на 27м над нивото на р. Искър.
Темната дупка е една от първите изследвани и картирани пещери. Проучванията и изработването на точна карта продължават и до днес. Представлява система от 2 основни галерии, свързани помежду си. Пещерата е сложен лабиринт от входове, галерии, водопади, прагове, сифони, езера и подземни реки. В пещерата живеят 17 троглобионта (същества, адаптирани към живот без светлина) - водните охлюви, нисши ракообразни, бръмбари.
И тук е мястото да ви предупредя – не е за посещение без водач, добра екипировка и ако имате клаустрофобия, просто се откажете. Защото това не е туристическа веселба, тя не е адаптирана за туристи, а за хора ,които искат да предизвикат себе си и са много любопитни. Множеството лабиринти ще ви объркат и непременно трябва да имате опитен водач.
В пещерата има, много от които са дълбоки до 3 м. Най-дълбоко е езерото Пепи - 12 м. При Жековото езеро се появява подземната река, която тече по най-долния пещерен етаж и извира в карстовия извор Житолюб. При поройни дъждове през пукнатините и понорите в пещерата нахлуват мътни потоци и я превръщат в арена на истински водни стихии.
Подземната река се чува как бучи и страшен тътен оглася цялата пещера. Толкова е тъмно, че с пръст да ви бръкнат в окото, няма да разберете кой ви го причинява…
Темната дупка се отличава с много богата пещерна фауна. Тук се срещат почти 20 % от всички установени в България троглобионти.
Троглобионтите са дребни организми, изцяло приспособени към пещерните условия - вечен мрак, ниски температури, голяма относителна влажност. От установените 121 вида троглобионти 95 вида са български ендемити. Троглофилите предпочитат да живеят в пещерите и са добре приспособени за живот в тях, например прилепите. От 37 европейски видове прилепи в България се срещат 32 вида. Всички те са защитени от Закона за защита на природата. Няма да забравя в каква лепкава кал стъпвахме, а водачът ни каза, че това са стотици миниатюрни организми, чийто живот ние отнемаме, разглеждайки пещерата.
Последна красота - Комплекс Дядо Йоцо гледа.
Паметникът на Вазовия герой дядо Йоцо е издигнат на скалите срещу жп линията, преминаваща Искърския пролом, близо до село Очин дол, в Стара планина. Построен е през 2005 г. и представлява 5 метрова белокаменна фигура. Тук може да си щракате на воля с камерите и бъдете сигурни, че всеки кадър ще бъде шедьовър – толкова е красиво. Има уникална гледка към най-красивата част на Искърското дефиле. Минаващият през дефилето влак блести като стрела, река Искър се вие между скалите и няма как да не ви се причуе гласът на Дядо Йоцо, героят на Вазов, който поздравява Нова България.
На този хълм от 2006 година се провежда ежегодно през месец май национален фолклорен събор "Де е българското".
Идеята за събора и паметника е на родолюбеца Огнян Петров, роден в с. Очин дол.Проектът за паметника е дело на скулпторите Моника Игаренска и Георги Тишков, с подкрепата на община Мездра, държавата и други дарители. Скулптурата е изработена от бял врачански камък.
Наоколо има красива цветна градина, панорамна беседка и механа, където се предлагат традиционни български ястия. Зимно време ще ви сгреят до огнището, а през лятото ще ви сервират изстудена ракийка.
Не успях да ви предложа само 5 дестинации, станаха повече, но как да се вместиш в определена цифра, като Врачанският край е очарователен. Достатъчно е веднъж да го посетиш, после неизменно ще се върнеш отново. Да го покажеш на децата си, да доведеш приятели или просто да отидеш на тишина и прохлада.
