С право може да се каже, че Герхард Чернер е попътувал добре: малко хора са били на толкова много места, колкото той - а броят на тези, които са носили планинските си велосипеди, вероятно е още по-малък. В това интервю за MTB News симпатичният вело приключенец, лице на Deuter, разказва не само за това как се подготвя за пътуванията си и какво преживява по време на тях, но и за предизвикателствата, които носи начинът му на живот. Багажът му изобилства от впечатляващи снимки от пътешествията му.
Предлагаме ви да прочетете едно изключително интервю с Герхард Чернер, което е по повод предстоящите 18-и "Дни на предизвикателствата". Те ще се проведат между 5 и 7 декември в кино "Люмиер".
--------------------------------
MTB News: Здравей Герхард, като начало ни кажи кой си и с какво се занимаваш.
Герхард Чернер: Като цяло голяма част от живота и работата ми се въртят около планинското колоездене. Като велосипеден водач, треньор по техника на каране и инструктор на вело гидове често имам възможността да карам колело с мотивирани хора. Като журналист и пътешественик с велосипед мога да реализирам много от мечтите си за пътуване. Споделям опита си в списания, във видеоклипове и все повече и под формата на лекции. Работя и като посланик на марката за голям производител на раници. През зимата работих дълго време като ски и сноуборд инструктор.
Снимка: Дни на предизвикателствата
Това не е работата, която повечето хора имат... Как ти се получи така?
В младостта си започнах с пробно каране. Получи се и скоро успях да спечеля малко пари, като правя шоута. През първите седмици от чиракуването ми като механик бързо ми стана ясно: предпочитам да карам, а не толкова да ремонтирам велосипеди. Така преминах през обучението, отбих военната си служба и започнах собствен бизнес като мотоциклетист. Чрез пробното каране стигнах до курсове по техника на езда, до преподаване, след това до водене и така нещата поеха в сегашната посока.
Пътуването по света като работа – всъщност звучи като мечта. Моля те опиши хубавите ѝ страни.
Пътуването разширява кръгозора и разсейва предразсъдъците. Събирам много нови впечатления и се срещам с прекрасни хора в чужди страни. На пътя оценявам важността на това да намалиш потребностите до най-необходимото: ядене, сън, колело. Често съм в райони, където няма телефонен обхват и интернет. Това намалява разсейващите фактори и ми позволява да се концентрирам върху най-важното. На пътя реално осъзнавам колко малко всъщност ми трябва. Пълна чанти с оборудване е достатъчна за седмици.
А сега - за неприятните страни.
Става дума за предизвикателства, не за "лоши" страни. Както във всяка работа, предполагам, има неща, които човек предпочита да прави повече от други. В края на краищата аз съм цялата компания, с всички позиции в едно: главен изпълнителен директор, бранд мениджър, маркетинг мениджър, счетоводител, PR мениджър, разработчик на продукти, мениджър социални медии, журналист, пътешественик, говорител, спортист, механик... и така нататък. Истинско предизвикателство е да съчетаеш всички тези неща. В резултат на това прекарвам много време и пред компютъра, което не е точно любимото ми занимание. Това не се вижда отвън. Мнението на наблюдателите често е, че отиваме на почивка и между другото създаваме красиви снимки и истории. Пътуването е най-малката част от цялото.
Снимка: Дни на предизвикателствата
Какви са критериите ти за избор на дестинации?
Понякога приятел идва зад ъгъла с идея. Реализирам мечти, които преследват главата ми от години. Каква привилегия! Например последното ми пътуване до Каракорум. От младостта си исках да посетя стръмните стени и високите планини. Сега най-накрая успях да реализирам мечтата си. Или има държави, за които не знам абсолютно нищо, които са съвсем бяло петно на виртуалната ми карта и по този начин предизвикват интереса ми. Оман например беше едно такова бяло петно, което придоби страхотни цветове след преживяванията там.
Колко подготовка изисква едно такова пътуване?
Това варира значително. Но винаги повече, отколкото изглежда на пръв поглед! Две години подготовка и планиране не са необичайни - от първото конкретно проучване на възможностите на дадена дестинация, докато обиколката най-накрая започне. Идеята обикновено дреме в мен много по-дълго.
Дай няколко съвета, които трябва да имат предвид планинските колоездачи, когато пътуват до доста необичайни страни за колоездене.
Откритостта, гъвкавостта, спонтанността, уважението и мотивацията трябва да бъдат в багажа. Често не става така, както, когато планирате у дома, излежавайки се в топлата стая на дивана. С цялата налична днес информация е лесно да се създадат очаквания, които след това да не бъдат изпълнени на място. Ето защо е важно да бъдете гъвкави. Изявления относно проходимостта на пътеките, които трябва да очаквате като велосипедист от местните жители или туристи, обикновено изобщо не отговарят на реалността, ако сте там на пътя, където рядко или никакви велосипедисти не е имало. Какво ли не съм чувал! От "няма начин, тук дори не можете да бутате велосипеда си", през "80% годни за каране", до пътеки, където почти само сме бутали. Винаги цялостното изживяване от едно пътуване преобладава над изживяването с велосипед, тъй като инфраструктурата рядко е изградена за колоездене. Но понякога откриваш и бижута. Ако просто искате да покарате колело, по-скоро трябва да отидете в регион, разработен за това. Трябва да покажете желание да напуснете зоната си на комфорт.
Снимка: Дни на предизвикателствата
Често пътуваш с фотографа Мартин Бисиг. Разкажи ни за вашето сътрудничество.
Първоначалното сътрудничество се превърна в приятелство през годините. Човешкият аспект е в горната част на списъка ми при избор на партньори за пътуване. Фактът, че Мартин върши сензационна работа като фото и видео заснемане. Страхотен е! Винаги се разбираме добре по време на пътуванията и често имаме еднакви идеи за продукта, който ще бъде създаден след това. Не можех да публикувам нищо без неговото тренирано око и готовността му да вземе камерата и да направи добри снимки дори при екстремни условия. Кой би отпечатал разказ за пътуване без снимки? Моите партньори и спонсори също оценяват високото качество на работата му.
Какво цениш най-много в пътуванията си?
Хората, с които съм на път. Без приятели, които споделят радостта, а понякога и страданието, едно пътуване не би било същото. Ако работите хармонично като отбор, всичко може да се получи и вие сте готови за предизвикателствата. Ако не си пасвате и имате проблеми в екипа, не можете да се насладите на най-добрите моменти.
Тибет, Африка, Непал, Индия, сега Пакистан... какво оценяваш най-много, когато се прибереш в Германия?
Много неща са напълно очевидни за нас у дома: безопасност, чиста вода, здраве, легло, хигиена. Имаме достъп до прясна вода и израстваме, приемайки го за даденост. Но това далеч не е така навсякъде! Много от нас са чували за това, но им е някак далечно. Но когато си го изпитал, не се забравя. Пътуването променя представата ви за условията у дома. Често все още си мислим, че имаме големи проблеми. Когато попадна в други региони по света, имам впечатлението, че много от тях си създаваме сами. Свеждането до най-важното по време на различни пътувания ме приземява, както се казва. След това някои неща вече не са толкова важни за мен у дома. Някак си ежедневието понякога става по-безгрижно, имам чувството. Променя се и виждането ми за обществото, в което съм израснал, чиито ценности и възгледи естествено съм наследил в моето възпитание. Научавам се да ценя някои неща повече. По други теми развивам по-критична гледна точка. Това, което винаги намирам за вълнуващо в завръщането, е как преживяванията променят собствените ви възгледи.
Автор: MTB News
