Катманду е столица и най-голям град в Непал. Преди 4 дни двама мои много близки приятели заминаха там по 2-месечна доброволческа програма, в която ще обучават деца-монаси на английски език.
Наско е фотограф. Той е решил да сподели цялото приключение в блога си runawayparadise.wordpress.com с интересни снимки и разкази. Ето как той описа първия си ден в една коренно различна страна, с коренно различна култура:
Много трафик. Без светофари. И без правила. Ако нямаш клаксон, си загинал! Единственият начин хората зад завоя да разберат, че идваш, е като бибиткаш. И не си представяйте, че колите намалят на завоите. Или че пътищата са достатъчно широки, за да се разминат 2 коли. Или пък че има нормален асфалт. Лудница е! Но най-големият ви проблем са мотоциклетите. Те са буквално навсякъде!
В Непал превозните средства се движат от лявата страна. Както във Великобритания. (Между другото, те никога не са били колония, което е доста яко!). Всички карат много бързо, дори и по малките улички. Но някак си, катастрофи няма. Шофьорите някак си успяват да те пазят. И никой не крещи и не е ядосан. Те са просто едни щастливи и спокойни хора…
Улиците са претъпкани, хората са бедни и можеш да видиш магазинчета навсякъде! Има много плодове около теб, носят ги с кошове върху велосипеди. По улиците се продава всичко, което можеш да си представиш, и обикновено можеш да го откриеш в един магазин. Има много спортна екипировка, особено за планинарство, и се знае, че е фалшива. Но все пак, не е лошо качество и можеш да си купеш 70-литрова раница на North Face за по-малко от 20 евро.
Още едно интересно нещо е пазаренето. Трябва винаги да го правиш! Не просто, че не е неучтиво, но така печелиш уважението на хората, а и цените за чужденци са с 300% по-високи, така или иначе. Опитах да се пазаря веднъж, не сработи… Пожелайте ми успех за следващия път :D
Dal Bhat
Dal Bhat (Дал Бат) е традиционнo непалско ястие. Има ориз, супа от леща (от която всъщност се сипва върху ориза), зеленчуци с къри и лютива паста. Специфичното е, че трябва да го ядеш с пръсти. Но само с дясната ръка (защото лявата се смята за „мръсна”). А веселата част – ядат го два пъти на ден! Всеки ден… Но пък е страшно вкусно!
Фашизъм или Будизъм?
Малко се обърках, когато пристигнах. Видях свастика на една от вратите и си помислих „Уау, имат фашистки движения тук! Наистина ли е легално?” (защото е що-годе нормално да виждаш комунистическа пропаганда из града). След това си спомних, че имаше нещо специфично със знака. Това всъщност е символ на Буда и значи общо-взето „имай късмет”. Когато попитах едно от непалските момчета тул, той дори не знаеше, че знакът се свързва с нацистка Германия! Е, оказва се, че нацистите са го „заели” (използва се в много източни култури). Но за това можете да прочетете обстойно в Google. :)
Хората в Непал са много религиозни. Трябва да си сваляш обувките не само в храмове и свещени места, а и в някои кафета и обществени помещения. Едно от най-невероятните неща, които чух е, че хората в Катманду пикаели по улиците твърде много, затова започнало да мирише и станало много мръсно. Затова, на кметът му хрумнало нещо – нарисували изображения на богове по стените, за да спрат хората да го правят. Колко яко, а?
И за финал – малко непалски език!
Mero naam Nasko ho. Ma teish barsa ho. Ma Bulgariabata ho. :)
Името ми е Наско. На 23 години съм. От България съм.
Снимки и текст: Атанас Куцев
