Обявеното вчера (2 май) намерение за промяна на многогодишната финансова рамка на Европейския съюз (бел. ред. – за периода 2021 – 2027 година) със сигурност ще повлияе и на България – въпросът е как точно.
Още: Зеленски: Украйна не се отказва от НАТО
На това питане категоричен отговор не можаха да дадат нито финансовият министър Владислав Горанов, нито вицепремиерът Томислав Дончев, чиято задача в правителството е именно управлението на еврофондовете. Но статистиката категорично показва колко голямо е влиянието на еврофондовете за българската икономика.
През 2016 година вноската на България в общия европейски бюджет е около 470 млн. евро, като всяка година тя зависи от БВП на страната. През същата година сме получи като средства от бюджета на ЕС 2,35 млрд. евро. Сметката показва, че вземаме 5 пъти повече пари от ЕС, отколкото даваме. Специално за кохезионната политика България също взема доста от еврофондовете - за периода 2015 - 2017 година 48,54% от публичните ни инвестиции идват от Европа, което ни поставя на 8 място в ЕС. Номер едно е Португалия - 84,20% еврофинансиране!
Най-голяма е вноската на Германия – 19% от целия бюджет (35 млрд. евро), като Берлин е готов да добави още средства. Вноската на Великобритания, която е третата най-голяма в ЕС, обаче отпада – т.е. 12 млрд. евро.
Още: Взрив, експлозия - съдбата на голям руски оръжеен склад в Новочеркаск (ВИДЕО)
Още: След разлива: Мъртви делфини изплуваха в Новоросийск (ВИДЕО)
Като реална стойност многогодишната бюджетна рамка (2021 – 2027) ще е по-голяма от сегашната – 1,28 трилиона евро, а от 2014 до 2020 бюджетът е 1,09 трилиона евро. Но съгласно обявеното от еврокомисаря по бюджетните въпроси Гюнтер Йотингер пред Европейския парламент, Брюксел предлага съкращение на средствата за кохезионната политика със 7%, а за Общата селскостопанска политика (ОСП) – с 5%. За директните плащания пък се предлага намаление на парите с 4%. Всичко това засега е само предложение и тепърва трябва да бъде осигурено съгласието на Европейския парламент (ЕП) и Европейския съвет, като поне засега ЕП даде индикация за подкрепа, но Съветът т.е. отделните страни-членки едва ли толкова лесно ще бъдат убедени. Отделно стои въпросът със средствата за нови политики на ЕС – такива, каквито досега не бяха предвидени, като например миграцията, общата отбрана и охраната на външните граници на ЕС. А според Йотингер, на Германия може би ще ѝ се наложи да дава още 11-12 млрд. евро в бюджета на ЕС.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Финландският премиер: Русия е постоянна заплаха за ЕС
Още: След нападението в Казан: Путин се закани с унищожителен отговор
Върховенство на правото
"Може би това е възможният компромис – запазване на парите, но по-строг контрол как се харчат и как се правят реформите. Схемата "пари срещу реформи" е доказана", коментира пред bTV икономистът Георги Ангелов, визирайки и факта, че ще има ограничения при отпускането на еврофондове за държави-членки, в които върховенството на закона не е на необходимото ниво.
Всъщност това намерение на ЕК беше представено като отделна мярка, извън седемгодишната бюджетна рамка, като тази мярка може да бъде приета с квалифицирано мнозинство – поне 55% от страните-членки, но представляващи поне 65% от населението на ЕС. Ако това бъде одобрено, ЕК ще може да предлага ограничаване или спиране на еврофондове за държава-членка, за която счете, че има проблем с върховенството на закона или с финансовото управление! След това Европейският съвет трябва да одобри – пак с квалифицирано мнозинство, като описаното по-горе в текста.
Още: Нападателят от Магдебург: Незабележим и потаен
Още: Заподозреният за нападението в Магдебург е с повдигнати обвинения (ВИДЕО)
Извън България, за която все още Брюксел не се сеща, най-големи проблеми по отношение на върховенството на правото се очакват за Унгария и Полша. Замисълът е ако страна от ЕС не изпълнява основните критерии за правова държава - например, принципът за независимост на съдебната система, то да има орязване на еврофондове, при това евентуално само с решение на Европейската комисия. В Полша 60% от публичните инвестиции са от еврофондове, а в Унгария – 55 на сто.
Полша, Унгария и Гърция се очертават като най-големите противници на намалението на парите по ОСП, като вече има заявки за блокада на многогодишната финансова рамка в това отношение, коментира Deutsche Welle.
Въпреки различните позиции на страните, Гюнтер Йотингер възнамерява максимално бързо да приеме новия 7-годишния финансов план. Настоящият бюджет на ЕС беше съгласуван 2 години. Сега комисарят по бюджета иска да направи това за година, т.е. преди изборите за Европейски парламент през юни 2019 година. Това се очертава като изключително сложна задача, след като Холандия, Австрия, Дания и Швеция вече се обявиха против това да дават още пари за общия европейски бюджет.
Интересен момент в новата бюджетна рамка е предложението на Брюксел да се отделят средства за промотиране на европейските ценности – например културното и лингвистично многообразие.
