Доколкото ми е известно тук в Русия, първоначално президентът е реагирал положително на едно такова предложение (бел. ред. - идеята за черноморска флота с участието на България, Турция, Румъния и Украйна), после е променил мнението си, а министър-председателят (бел. ред. - Бойко Борисов) е реагирал отрицателно. По-късно Плевнелиев е казал, че е прибързал и също не е съгласен с идеята. Това е нещо много важно, тъй като ние смятаме Черноморския регион за едно уязвимо място и особено чувствителен регион. Това каза Никита Бондарев от Руския институт за стратегически изследвания в скайп връзка по време на кръгла маса, организирана по повод първата година на изданието Руски дневник. Институтът е воден от генерал Леонид Решетников и е организация, директно свързана с администрацията на руския президент Владимир Путин.
Затова една такава реакция на министър-председателя (бел. ред. - Бойко Борисов) беше възприета много добре в Русия. Тя го представя в една много добра светлина в Русия.
Може да се каже, че през последната година Бойко Борисов се възприема в Русия по един различен начин. Ако се върнем към близкото минало може да си спомним колко тежко вървяха нещата с някои проекти в енергийната сфера. Сега виждаме една коренно различна картина. Днешният кабинет на България, правителството на Бойко Борисов, е нещо като двигател на развитието на един такъв проект като "Южен поток", каза още Бондарев.
По думите му разрешението за строителството на газовия хъб "Балкан" премахва пречката пред осъществяването на "Южен поток".
Виждаме една сериозна политическа воля от страна на българското правителство за възстановяването на "Южен поток". Понякога дори се чудим дали става въпрос за един и същи човек, за един и същ Бойко Борисов, който в началото правеше всичко възможно да се прекрати работата на проекта, а сега действа изцяло в негова полза, допълни още той.
От Москва е трудно да направим някакви изводи относно подбудите за тези действия. Може би българската политическа класа е разбрала, че онези проекти, които се осъществят от запад, като "Набуко", са по-малко възможни от колкото "Южен поток", смята Бондарев.
Дълго време българската и руската не можеха да стигнат до съгласие относно перспективите за строителството на АЕЦ Белене. Но виждаме, че в това отношение има някакъв прогрес. До 1 януари следващата година РОСАТОМ и РОСАТОМ Строй трябва да представят свои проекти относно бъдещата работа АЕЦ Козлодуй.
Представителите на РОСАТОМ твърдят, че въпреки изчерпания ресурс на двата козлодуйски реактора те ще могат да работят още 30 години, поясни още той. Това е и добра и лоша новина едновременно. Добра е, защото показва, че сътрудничеството между Русия и България в атомната енергетика ще продължава. А лоша, защото атомният реактор не е хладилник и при една неизправност това може да доведе до авария, съпоставима с тази в Чернобил. Затова строителството на АЕЦ Белене би гарантирала техническа ядрена сигурност, смята Бондарев.
