Икономическото сътрудничество с Русия трябва да се развива въпреки санкциите и контрасанкциите, особено в сферата на енергетиката. В момента изграждаме мощности за получаването на допълнителни количества руски газ, но най-надеждни остават директните доставки на "синьо гориво" чрез тръбопровод от Русия до България през Черно море. Осъществяването на АЕЦ "Белене" е неизбежно, защото в нея са вложени 3 млрд. лв. пари на данъкоплатците. На 22 май 2020 г. ще стане ясно кой ще строи втората атомна централа. Членството на Македония в НАТО не може да бъде за никого източник на опасност. България е "източната врата" на Европа и може да съдейства за развитието на диалога и икономическите връзки между Европейския съюз и Русия. Правителството отпуска недостатъчно пари за превъоръжаването на българската армия и България ще трябва да продължи сътрудничеството с Русия за поддържане на бойната готовност на своите въоръжени сили. Това са част от тезите на българския президент Румен Радев, който говори пред руската информационна агенция ТАСС в навечерието на Санкт-Петербургския международен икономически форум, където ще вземе участие.
Г-н президент, Вие за пръв път участвате в Санкт-Петербургския международен икономически форум. С какво Ви привлече той, какви са целите, които сте си поставили с това посещение?
Икономическият форум в Санкт Петербург се утвърждава като една от водещите международни платформи за обмяната на идеи в сферата на икономиката и политиката. По тази причина високо ценя поканата за участие в този форум. Уникалното географско и културно положение на България на кръстопътя на различни култури я превръща в интересен партньор. Убеден съм, че все по-широк кръг от политици и бизнесмени стигат до този извод. Най-активните от тях вече са в България. Форумът ще ни позволи да представим нашите възможности пред солидна аудитория.
Кое ще бъде най-важното в рамките на тази визита?
Още в деня на пристигането ми ще се срещна с президента на Руската федерация Владимир Путин. Предстоят ми срещи с генералния секретар на ООН Антонио Гутериш и други световни лидери.
През 2018 г. с президента Путин възстановихме диалога на високо равнище между България и Русия след десетилетно прекъсване. Нашите правителства трябва да материализират този диалог. Струва ми се, че ние с президента Путин споделяме тази надежда. Фактът, че ние се срещаме вече втори път за такъв кратък срок, внася нова динамика в нашите отношения.
Кои според вас са опорните точки на икономическото сътрудничество между двете страни в бъдеще?
Русия е един от най-важните външноикономически партньори на България. И в сферата на туризма, и в строителството, и в хранителната промишленост. По отношение на енергийните ресурси Русия играе доминираща роля. Нашата страна внася от Русия енергийни ресурси за милиарди левове и този внос формира основната част на нашия стокообмен. Убеден съм, че икономическото сътрудничество с Русия трябва да се развива независимо от санкциите и контрасанкциите – така, както го развиват нашите западни партньори. Особено в сферата на енергетиката. Естествено, при спазването на такива важни принципи, като конкуренцията, прозрачността и надеждността на доставките и, което е особено важно за България, на изгодни цени.
Как оценявате перспективите за удължаването на газопровода "Турски поток" през територията на България и възобновяването на строителството на АЕЦ "Белене"?
Имаме добро сътрудничество относно транзита на руски природен газ през България. В момента върви строителството на мощности за допълнителното получаване и разпределение през нашата територия на руски газ и газ от други източници. В нашата страна съществува добре развита газотранспортна система, която продължава да се разширява, при това газопроводите интерконектори със съседните държави ще осигурят транспортирането на руски газ до страните от Централна Европа. Буквално преди няколко дни се състоя церемония по първа копка на новия интерконектор с Гърция. Така че ние планираме да получаваме газ и от "Турски поток". По отношение на перспективите многократно съм заявявал, че най-надеждните и най-евтините са директните доставки. От тази гледна точка логичен избор за увеличаването на доставките на руски газ през Черно море е газопровод до територията на България.
Що се отнася до проекта АЕЦ "Белене", то неговото осъществяване, според мен, е неизбежно – в него вече са вложени 3 милиарда лева на българските данъкоплатци. За развитието на индустрията ще бъдат необходими надеждни източници на енергия. Въпреки това за реализирането на проекта ще се необходими ясни юридически, времеви и ценови рамки. Процедурата за избор на стратегически инвеститор за строителството на новата АЕЦ беше публикувана на 22 май в официалния вестник на Европейския съюз. Проявяващите интерес инвеститори могат да подадат своите заявки не по-късно от 90 дни от нейното публикуване. Цялата процедура ще продължи една година и на 22 май 2020 г. ще стане ясно кой ще строи АЕЦ "Белене".
Как могат да се оценят отношенията между България и Русия по десетобалната скала? Как оценявате тяхното днешно състояние, особено с оглед на това, че в най-близко бъдеще /през юли/ ще се отбележи 140-годишнината от установяването на дипломатически отношения?
Отношенията между нашите страни са на повече от 1000 години, имаме стабилна историческа връзка. Азбуката, която използва руският народ, религията, която той изповядва, и традиционният богослужебен език са дошли от България. По-късно десетки хиляди синове на Русия са дали живота си за свободата на България. Българите не са забравили това. Многовековните исторически връзки се превърнаха в основа за изключителната близост между нашите народи, преживяха цялата превратност на времето и политиката. Тези дълбоки емоционални отношения не могат да се опишат със сухия език на цифрите. Днешните политици са задължени да изграждат нашите отношения на базата на солидната историческа основа и да не се превръщат в заложници на моментни идеологически интереси.
От гледна точка на българския президент, кое пречи за отмяната на санкциите между Русия и ЕС?
Условията за свалянето на санкциите във формулировката на Съвета на ЕС са обвързани с пълното осъществяване от двете страни на Минските споразумения. Както Европейският съюз, така и Русия са заинтересовани от достигането на напредък при изпълнението на тези условия.
Да продължим темата за външната политика. Вие сте човек с висше военно образование, магистър в областта на стратегическите изследвания - какво мислите за днешния етап на глобалното развитие, защо светът стана толкова неустойчив, а политиката започна да диктува правила и в спорта, и в икономиката?
Причината за неустойчивостта на съвременната система на международните отношения е задълбочаването на неравномерността в развитието на световните политически и икономически центрове. Свободната и безконтролна миграция на капитала само изострят този проблем. Глобализацията още повече задълбочава тази неравномерност в развитието, което води до резки промени на икономическия, а след това и на политическия потенциал на държавата. Това провокира възраждането на стари конфликти и възникването на нови противоречия, създават се предпоставки за развитието на конфронтация. Кой би могъл да предположи, че Китай ще се превърне в главен адепт на свободната международна търговия, а САЩ ще се превърнат в защитник на протекционизма и ще въвеждат санкции? Кой би могъл да предположи, че икономическата тежест на световния капитализъм ще се пренесе от Западна Европа и Северна Америка в Източна Азия? Кой би могъл да предположи, че на Стария континент ние отново ще трябва да се борим с неофашизма и ксенофобията?
В същото време днес няма адекватни механизми и инструменти за регулирането на стремежите на различните играчи, насочени към завоевания или запазване на своите позиции на международната сцена под влияние на неравномерното развитие. Осъществява се натиск на многостранната дипломация, ООН все повече се занимава с отстраняването на последиците от кризите, а не с тяхното предотвратяване. Редица агенции на тази организация преживяват истинска криза на идентичността. Вътрешните противоречия много често блокират дейността на регионалните организации. На фона на тази нестабилност напълно логично възниква изкушението за отказ от намирането на взаимноизгодни решения въз основа на диалога, увеличава се риска от едностранни действия и опити за силови решения.
Вие многократно сте подчертавали необходимостта от по-нататъшното разширяване на НАТО, против кого е насочено това разширяване? Наистина ли Русия застрашава безопасността на Европа, включително и на България?
Смятам за грешна парадигмата, в рамките на която безопасността на една държава се осигурява за сметка на безопасността на друга. Тази формула води до нестабилност и недоверия, поражда рискове. Членството в НАТО на държавите от Западните Балкани, което България подкрепя, е насочено към сдържането на конфликтния потенциал в нашия сложен регион. Членството на Република Северна Македония в НАТО не може да бъде за никого източник на опасност.
Убеден съм в необходимостта от намаляване на напрежението между НАТО и Русия и възстановяването на пълноценния диалог по въпросите на безопасността. Укрепването на доверието ще съдейства за преодоляването на съществуващите към този момент взаимни страхове.
Как ще са развива България през следващите три-четири години?
Смятам, че е необходимо да обърнем особено внимание на развитието на образованието и повишаването на качеството на живота на българите. Това означава, че България трябва да се стреми към икономическо и социално сближаване с останалите държави от Евросъюза. България, която е една от "източните врати" в Европа, добре познава Русия и Турция, за разлика от останалите страни в ЕС. Мисля, че това ни дава предимство, от което Русия и Евросъюзът могат да се възползват за развитието на диалога и икономическите връзки.
Как ще се развиват Въоръжените сили на България, по-конкретно, авиацията, ще продължи ли сътрудничеството с Русия в тази област?
В течение на много години интересите на въоръжените сили, включително на авиацията, бяха пренебрегнати в полза на други по-важни сектори от обществения живот. Това се отрази на процесите на въвеждането на нови образци оръжия и техника. Надявам се, че тези негативни тенденции са останали в миналото, и като доказателства могат да се дадат примери за вече осъществени проекти за превъоръжаване на българската армия. И естествено, един от водещите проекти е превъоръжаването на авиацията.
От друга страна, отпусканите от правителството средства се недостатъчни, за да се финансира пълното превъоръжаване на българската армия, а това означава само едно – взаимноизгодно сътрудничество с Русия за поддържането на бойната готовност на наличните въоръжения. Дори след покупката на нова техника по вече осъществяваните проекти ще е нужно време за нейното усвояване. Авиацията няма да бъде изключение от общото правило в този процес.
В какво са плюсовете и минусите във вашата работа на поста държавен глава?
Високото ниво на доверие на гражданите в президентската институция е силен стимул, но то също така ни задължава да бъдем ефективен инструмент за коригиране на държавната политика и да предлагаме алтернативи. По тази причина и в бъдеще ще използвам всичките си конституционни пълномощия за това обществените интереси винаги да се намират в центъра на публичните дебати. В личен план бих желал да прекарвам повече време със семейството и роднините си, което не винаги е възможно, и съм им благодарен за разбирането и подкрепата.
Интервю на Игор Ленкин, ТАСС. Превод: БГНЕС
