Народното събрание отхвърли ветото на президента Румен Радев на Закона за отбраната.
Решението беше взето от втория път, след прегласуване, след като при първия вот управляващите успяха да съберат само 117 гласа "за" новите текстове в закона, при необходими 121. Едва при второто гласуване 131 депутати подкрепиха отхвърлянето на ветото, а 71 бяха "за" неговото приемане. 20 народни представители се въздържаха.
Държавният глава наложи вето на законопроекта, защото според него текстовете завишават изискванията за заемане на поста "постоянен секретар на отбраната" и въвеждат изискване новоназначените висши военни да бъдат представяни пред парламента.
Според Радев промените, приети от НС, няма да преодолеят съществуващите неясноти в законовата уредба и могат да създадат дискриминация спрямо редица лица.
Ветото на президента вече беше отхвърлено на заседанието на парламентарната военна комисия миналия четвъртък. Възникна спор между юристите дали юридическият екип на президентската институция е допуснал грешка, тъй като президентът е наложил частично вето върху Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на България, приет на 27 септември 2017 г., а с издадения указ се връща за ново обсъждане целият закон, а не само оспорените текстове, както е посочено в мотивите към указа.
Дебатът
По време на дебатите депутати от ГЕРБ заявиха, че върната от президента разпоредба е гаранция, че няма да има политизиране, тъй като в постоянната комисия по отбрана имало представители на всички политически сили. Освен това по думите на депутата от ГЕРБ Константин Попов така щяло да се даде видимост на процесите, които текат във въоръжените сили, а това било в интерес именно на една правова държава.
В реплика Таско Ерменков от БСП му каза, че няма как да викат генералите в парламента.
От ГЕРБ и "Обединените патриоти" обаче твърдят, че целта е именно тази. Според депутата от ГЕРБ и неуспял кандидат за вицепрезидент Пламен Манушев целта на тези промени е не противопоставяне на президента Румен Радев, а елиминиране на възможността за партизанщина при назначаването на постоянния секретар на отбраната.
