България запазва 111-ото място в света в годишния индекс за свободата на медиите, публикуван от "Репортери без граници". Мястото на страната не се променя спрямо 2018 година и остава най-ниското в ЕС и региона.
Още: Седмична прогноза за времето за 23-29 декември 2024 г.
"България е обект на постоянни критики заради ендемична корупция и неефективността на съдебната система. Журналистите там са мишени както на организираната престъпност, така и на властите, които ги подлагат на тормоз, вместо да ги защитават. През септември 2018 г. полицията арестува двама журналисти от независими медии, докато разследват злоупотреба с еврофондове", се посочва в доклада на "Репортери без граници", който обръща внимание на случая с журналистите Димитър Стоянов от "Биволъ" и Атила Биро от румънския Rise Project, които бяха задържани за кратко по време на свое разследване за предполагаеми злоупотреби със средства от еврофондовете, свързани с голямата строителна компания "Джи Пи Груп".
В доклада се споменава и убийството на журналистката Виктория Маринова от Русе. "Убийствата на трима журналисти в Малта, Словакия и България за период от няколко месеца накараха света да осъзнае, че Европа вече не е обетована земя за журналисти". Докладът посочва още, че това е особено валидно за онези журналисти, които отразяват корупция, укриване на данъци и злоупотреба с еврофондове, в която често е замесена мафията, а тя е сред най-опасните заплахи за разследващите журналисти.
Коментар на Асоциацията на европейските журналисти - България
Още: Очерняне на продукт или нередности: БАБХ трябва да се произнесе за шоколадови изделия*
Още: Министърът на културата Найден Тодоров е бил в "Пирогов"
Въпреки че за първи път от много години насам България не пада в класацията, а запазва мястото си, това няма как да бъде прието за добра новина, когато страната продължава да е на последно място в ЕС и изостава дори от Западните Балкани. Важно е да се има предвид, че индексът няма как да измери свободата на изразяване в абсолютна величина, затова той измерва усещането на журналистите и работещите в медиите. Факт е, че ситуацията със свободата на словото в България продължава да буди безпокойство. Българските журналисти вярват, че медиите в страната не са достатъчно свободни и независими, каквито се предполага да бъдат в една демократична страна, член на Европейския съюз.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Повече от двоен ръст през 2024: Директорът на ПСС за смъртта в българските планини
Още: След проверки на БАБХ: Затвориха заведения в популярни курорти
В тежката икономическа ситуация, в която се намират медиите, работещите в тях са особено уязвими от всякакви форми на натиск. Ниското ниво на заплащане и социалната несигурност в сектора доведе до голям отлив на качествени кадри. Допълнително изкривяват средата и опитите на централни и местни власти да си купят медиен комфорт със средства от бюджета или от европейските фондове. Олигархичният модел на медийна собственост става все по-доминиращ и той води до смразяващ ефект върху журналистите, а очернящите кампании, целящи да дискредитират журналисти, са ежедневие. Срещат се заплахи срещу критични журналисти, че ще си изгубят работата, когато медията, в която работят бъде купена от олигарх.
Позицията на АЕЖ винаги е била, че без солидни доказателства това ужасно престъпление не бива да се свързва с работата на жертвата. Без съмнение обаче, подобно деяние няма как да не се отрази на усещането за сигурност сред всички работещи в сектора.
През изминалата година си заслужава да се спомене отказът на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да одобри сделката за Нова телевизия. Не бива да се подминават и действията на забъркалата името си в скандали Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), по отношение на собственици на медии.
Още: В 12 села в област Смолян няма ток заради снега
Още: Кой има имен ден днес, 22 декември 2024 г. Честито!
Въпреки песимистичния тон на доклада, следва да се отбележи, че последните седмици в България доказват каква е силата на медиите, дори и в страна, поставена на последно място в Европа по свобода на словото. Ефектът върху политическия живот от медийните разкрития от т.нар. "Апартаментгейт" е доказателство, че медиите са изключително ефективни в борбата с корупцията и могат да бъдат сериозен коректив на властта. Заслужава си да се отбележи, че за разлика от предишни пъти, разследването на предполагаемите имотни злоупотреби се случи в няколко медии едновременно и именно тази журналистическа солидарност доведе до значимите резултати.
Глобалната картина
Спадът на свободата на изразяване в Европа, наблюдаван чрез индекса на Репортери без граници през последните няколко години, върви ръка за ръка с ерозията на институциите в региона от все по-авторитарните правителства. Що се отнася до убийства, опити за убийства и физически и вербални атаки, европейските журналисти са подложени на много форми на натиск и сплашване и все по-често на съдебния тормоз. Европа продължава да бъде континентът, който най-добре гарантира свободата на изразяване, но работата на разследващите журналисти все повече се възпрепятства, посочват от организацията.
За трета поредна година Норвегия е на първо място в индекса, докато Финландия (нагоре с две места) е заела второ място. Увеличаването на онлайн тормоза свали Швеция (трета) с едно място. Четвърта е Холандия, където на двама репортери, разследващи организираната престъпност, им се наложи да живеят под постоянна полицейска закрила.
В две африкански страни е регистрирано значително подобряване на ситуацията. Етиопия напредва с 40 места до 110 място и застава точно пред България, а Гамбия се покачва с 30 места и вече е 92-а.
Много авторитарни режими са падат надолу в класацията. Те включват Венецуела (надолу с пет места до 148-а позиция), където журналистите са ставали жертви на арести и насилие от страна на силите за сигурност, както и Русия (надолу с едно, до 149-о), където Кремъл използва арести, обиски и драконовски закони, за да засили натиска върху независими медии и интернет. На дъното на индекса са Виетнам (176-о място), Китай (177-о място), Еритрея (178-о място), а Туркменистан (180) измества Северна Корея (179) от последното място.
В едва 24% от страните, обхванати от индекса, ситуацията със свободата на словото може да бъде определена като добра или много добра, при 26% миналата година. Съединените щати са паднали с три места до 48-о място заради враждебния климат, дължащ се и на реториката, налагана от Доналд Тръмп. Никога досега американските журналисти не са били обект на толкова много смъртни заплахи и не са се обръщали към частни охранителни фирми за защита, се посочва в документа. Омразата към медиите е такава, че през юни мъж откри огън в редакцията на вестник "Кепитъл газет" (Capital Gazette), убивайки четирима журналисти и още един служител. Стрелецът многократно е изразявал омразата си към вестника в социалните мрежи, преди в крайна сметка да действа според заплахите си.
В региона на Балканите Румъния, която в момента председателства Съвета на ЕС, пада с три места до 47-о място. Като пример за потъпкване на медийната свобода се посочва атака срещу журналисти от RISE Project, които бяха подложени на тормоз от властите да разкрият източниците си за разследване за измама с еврофондове. Като основание за настояването си властите използваха Общия регламент за защита на личните данни на ЕС (GDPR). Драстичен спад в класацията регистрира Сърбия (14 места до 90-а позиция). В тази страна разследващи журналисти са подложени на множество физически атаки.
