Събитието-коктейл „Вечеря Натюрморт“, организирано в Националната художествена галерия от българската художничка Михаела Дановска, известна с артистичния си псевдоним Ода Жон, предизвика много сериозна „буря“ - както във вечния съдник Facebook, така и в доста медии начело със свързваното с Делян Пеевски електронно издание „ПИК“, чийто собственик е Недялко Недялков, син на поета Недялко Йорданов. Основната причина за избухналите страсти бяха появили се снимки и видеа от самия коктейл, показващи отрупани по екстравагантен начин маси, с много странни на пръв поглед блюда. За да хвърли повече светлина относно случилото се, Actualno.com разговаря с ръководителя на Националната художествена галерия Яра Бубнова.
Г-жо Бубнова, разкажете ни каква беше идеята на събитието "Вечеря Натюрморт"?
Идеята на художничката беше да се продължи нейната изложба от картини (бел. авт. - изложбата беше открита на 22 ноември, а картините ще бъдат изложени в Националната художествена галерия до 13 януари) с едно перформативно действие, за което тя отправи покани към хората, които са свързани със сферата на съвременното изкуство, покани към хората от чужбина, с които тя работи, куратори, галеристи. Според мен продължението в перформативната част е било да сблъска гостите много директно с нейната основна тема – жената и женското тяло като обект на желание на употреба за абсолютно директна консумация, и в този смисъл още по-драстично да покаже до каква степен нашето общество потребява хората, а не само влиза с тях в някакви културни и интелектуални връзки.
Защо според Вас се стигна до такъв отзвук заради събитието - и в социалните мрежи, и в някои медии?
Мисля, че тъй като живеем във времето на социалните мрежи, информацията за нещо, на което са поканени селектирани групи хора, попада в едно обществено пространство без обяснение, без допълнителен разказ за какво става въпрос. Затова се получи такава превъзбудена реакция – че в залата на Двореца е имало коктейл за откриване. Смятам, че има неразбирателство по отношение на думата "коктейл" - ние сме свикнали, че това е нещо много скоромно, с една чаша вино и сухи ядки. По принцип, приемът след откриването в много чуждестранни учреждения е празнуване на събитието, към което художникът има непосредствено отношение. Имайки предвид тази традиция, Ода Жон направи нещото, което е продължение на нейната акция в живопистта – телесното, страшното в телесното, съвсем драстично, с което ти трябва да влезеш вече в директни консуматорски отношения. Мисля, че шокът, който тя целеше, се получи и тя би трябвало да се чувства доволна – не толкова от скандала, колкото от реакция на нейните гости.
Виждате ли нарочна медийна атака срещу Вас или медийните публикации по темата бяха признак на възмущение заради неразбиране на идеята на събитието?
Мисля, че причините са няколко. Това, разбира се, е една медийна атака – не бих искала да се лаская, че тя е директно насочена към мен. Мисля, че въобще за някаква промяна в нашата култура и особено изкуството, тяхното дръпване от традиционното, с което всички свикнахме, не може да се говори и от друга страна вчера, на брифинга, който направихме в Националната художествена галерия, в залата с изложбата на Ода Жон, колежката от "ПИК" директно ни каза: "Трябваше да сте запазили маса за мен". Може би го има и този момент на някакво засягане и обида, че не всички желаещи бяха поканени и въпросът е в това, че художничката направи списъка с покани сама и настояваше да няма журналисти и да няма такова отразяване. Може би тя е сгрешила, че социалните медии в момента проникват навсякъде и от тях започват информационни потоци.
В медийни публикации за събитието бяхте описана като "протестърка" на кръга "Капитал" и като кандидатура на Недко Солаков за поста ръководител на Националната художествена галерия т.е., че с негова помощ сте го спечелили. Какво бихте отговорили на тези твърдения?
Не бях много активна "протестърка". Нямам нищо общо с кръга, за който става въпрос, макар че винаги с удоволствие съм чела "Дневник" и "Капитал" - смятам ги за интересни за мен издания. За Недко Солаков какво да Ви кажа – той е една свободна валенция, както се полага на художник в съвременния свят. Не мисля, че той би могъл да назначава или да не назначава – той няма длъжност и позиция, с него сме приятели и работихме заедно. В неговото мнение винаги бих се вслушала, но в дадения случай не вярвам, че администрацията, която назначава, прави същото. Аз не съм директор, който е назначен – назначена съм по практиката на нашата администрация до обявяване на конкурс. Мисля, че в началото на следващата година ще бъде обявен конкурс за постоянен директор, на който аз ще се явя и живот и здраве може да го спечеля, може и да не го спечеля.
Разбрахме, че картините на Ода Жон ще бъдат изложени в Националната художествена галерия до 13 януари. Плаща ли тя за това?
Не. Практиката на Националната художествена галерия е да не даваме нашите зали под наем. Ода Жон предложи още миналата година да направи своята ретроспективна изложба в Националната галерия. Мисля, че тя като художник има достатъчно самочувствие, за да го предложи. Разгледахме нейното творчество – мисля, че това, което тя прави, при нас такава практика няма. Затова е изключително интересно – на нас и на зрителите, но не се плаща наем в държавните институции в България. Всичките разходи, които са свързани с коктейла, са платени от Ода Жон – включително за пътуващата ѝ пластика, която се казва „Прегръдка“, която е част от този проект. В събота, 1 декември, ще дойде режисьорката на филма, казващ се „Коя е Ода Жон“ и това също се поема от авторката и нейната доста мощна парижка галерия. Националната галерия, обикновено поради финансови обстоятелства, участва в такива изложби с характерни дейности – отпечатваме покани, правим плакати и разпространяваме информацията в медиите.
Не мога да кажа колко точно струва, мога да кажа само, че обикновено приетата практика е гостите от чужбина да дойдат на свои разноски.
Интервю на Ивайло Ачев
