Facebook - социалната мрежа, която се рекламираше като средство, с което гражданите ще могат да се противопоставят на правителствената пропаганда по цял свят, се превърна в инструмент на управляващите да смазват дисидентството.
Правителствата по света осъзнаха факта, че социалните мрежи вече са мощна алтернатива на пропагандата им - затова не спират да търсят начин да преборят политическото и социалното дисидентство в тях. Те преследват несъгласните или чрез открито отказване на достъп до интернет и социални мрежи, или чрез тормоз на критикуващите ги, особено по време на избори или бурни събития. Подобни тенденции се наблюдават в Африка, Азия и Близкия изток, в страни като Русия, Китай, Турция и много други. Правителства, каквито има в тези държави, бързо приемат закони, за да оправдаят репресиите си върху интернет комуникацията, обличайки ги в понятия като "обществена безопасност", "тероризъм", "екстремизъм", "традиционни ценности", "предателство", "безчестие" и т.н.
Напоследък обаче тези правителства откриха по-фин, но точно толкова ефективен начин за цензуриране на политически опоненти чрез използване на стандартите на Facebook като оръжие срещу несъгласните.
Още когато бяха създадени, Facebook и Twitter откриха нова ера, в която гласовете на обикновените граждани можеха да бъдат чути дори по-силно от тези на хората, които бранят статуквото. От Арабската пролет насам и от създаването на движението Occupy Wall Street до протестите срещу руския президент Владимир Путин активистите използваха именно социалните мрежи, за да привлекат внимание към посланията си, без да бъдат цензурирани от властите. В последно време обаче правителствата използват също подобни платформи, за да разпространяват пропаганда и да смажат дисидентството. Това, което беше създадено като оръжие на свободата, се превърна в оръжие за репресии.
Конкретно при Facebook "кутията на Пандора" беше отворена от "Стандартите на общността" на платформата, както и от правилата на компанията за определяне кое съдържание е допустимо. Facebook обяви "нулева толерантност" към "голота, език на омразата, самонараняване, опасни организации и тормоз". Под "език на омразата" се разбира и атакуване на хора на база на тяхната раса, етническа принадлежност, национален произход, религия, сексуална ориентация, пол или полова идентичност, както и увреждания плюс болести. В случаи, в които бъдат открити нарушители, съдържанието бива блокирано.
Именно тези стандарти се използват, за да бъдат атакувани онези, чиито изявени гласове предлагат положителна промяна. Как се случва това: правителствата наемат армии от тролове - или работещи за тях, или през привидно независими агенции. Троловете започват да преследват тези, които критикуват правителството, като си набелязват Facebook профили и ако открият ключови думи или фрази, които Facebook може да сметне за нарушение на "Стандартите на общността", се "оплакват" на Facebook от тези нарушения. Ако социалната мрежа приеме жалбата, профилът на "виновника" може просто да изчезне.
Проблемна платформа
Проблемът идва от там, че Facebook не предлага възможност за официална проверка или получаване на информация кой е подал оплакване за определени публикации или профили. Това води дотам, че профили във Facebook могат да изчезнат без да има как съответните потребители да се защитят. Някои от тях опитват да се борят със Facebook, като се обръщат за помощ към медиите или НПО организации, занимаващи се със свободата на словото. Така правилата за поведение на компанията се превърнаха в мощен инструмент за цензура.
Нещата обаче не трябваше да се случват по този начин. Още през 2012 година, когато Facebook се подготвяше за излизането си на борсата, Марк Зукърбърг написа писмо до инвеститорите, в което декларираше ролята на компанията да помага на обикновените граждани да държат управляващите отговорни. "Като даваме на хората възможност да споделят, забелязваме как техните гласове биват чути на различно ниво от това, което беше възможно досега", написа той.
Социалните мрежи безспорно помогнаха на активистките движения да привлекат внимание към каузите им. Но режимите по света проумяха как да използват тези мрежи, за да заглушават несъгласните.
Според доклада на Freedom House "Свобода на интернет 2017" (Freedom of the Net 2017), фалшивите новини и троловете са довели до спад в глобалната свобода на интернет. В годишния си доклад Freedom House изучава 65 страни по света и случилото се по темата "онлай свобода" между юни 2016 и май 2017 година и установява, че интернет свободата е претърпяла ограничение за седма поредна година. Например - в Турция управляващата партия на "Справедливостта и развитието" е назначила 6000 трола (реални хора), които да участват в онлайн дискусии и да разпространяват пропаганда, както и да установяват самоличността на всеки, който критикува правителството.
"Използването на платени коментатори и политически ботове за разпространение на правителствена пропаганда беше въведено от Китай и Русия, но в момента е глобално явление," казва Майкъл Дж. Абрамовиц, президент на Freedom House.
Русия остава в центъра на дискусията за използването на троловете и разпространението на фалшиви новини. Докладът цитира един от основните играчи - Агенцията за интернет проучвания, т.нар. "Фабрика за тролове", която се свързва с руския президент Владимир Путин. В доклада пише още, че Кремъл използва отдавна тези тактики, за да влияе на вътрешната политика, като клевети представители на опозицията и симулира масова подкрепа за правителството от страна на обикновените хора. От 2012 година насам руските власти преследват без причина десетки хора за несъществуващи престъпления въз основа на публикации в социалните мрежи, онлайн видеозаписи, статии и интервюта в медии и закриват или блокират достъпа до стотици уебсайтове. Управляващите там прокараха в парламента и множество репресивни закони, уреждащи интернет съдържанието и инфраструктурата му. Войната в интернет, водена от Русия, се разпространява по целия свят, но е особено видима в страните, в които доскоро е имала влияние в Европа, и иска да си го върне. Най-важните ѝ цели са Украйна и бившите страни от Варшавския договор.
В региона има правителства, като например българското, които са критикувани от организации за защита на човешките права и свободата на словото заради разпространените в страната корупция и потискане на свободата на словото, както и приетите от тях тактики за смазване на политическото дисидентство. В България профили във Facebook на известни журналисти и активисти се превърнаха в мишени на троловете. Страниците са докладвани непрекъснато и биват блокирани или изтривани заради недоказано нарушаване на "Стандартите на общността". Източници споделят, че в България работят огромни фабрики за тролове, които имат за цел хората, критикуващи правителството. Авторът на този текст поиска официална позиция от българското Министерство на вътрешните работи и Държавната агенция за национална сигурност за тези фабрики за тролове, но и двете институции отказаха коментар. "Ако правителство на държава-член на Европейския съюз откаже да отговори на журналистически въпроси по такива важни теми като широко разпространена цензура и потискане на свободното слово, това означава, че там се случва нещо зловещо", казва Глен Максхам, бивш водещ в американската обществена телевизия PBS.
Една от многото жертви на тролски атаки в България е главният редактор на разследващия сайт "Биволъ" Атанас Чобанов. Той е журналист, носител на множество награди, който пише за корупцията и злоупотребата с власт в страната. Профилът му във Facebook е бил многократно блокиран, след като е бил докладван от тролове. В резултат на това той решава да спре да използва мрежата, като това е само един от многото примери за хора, с които социалните мрежи злоупотребяват. "Методите им са тоталитарни и вредят на демокрацията, като Facebook е непрозрачна платформа и липсва канал за обратна връзка, през който засегнатите потребители да съобщават за активност на тролове, след което да получат обективна оценка. В този смисъл Facebook се превърна в опасно чудовище", казва Чобанов.
Такъв е случаят и на двама разследващи журналисти от Литва - Довидас Панцеровас и Санурас Черниускас, чиито профили са били блокирани заради доклади на тролове за "език на омразата". В действителност обаче техните публикации са били против езика на омразата. "Троловете докладваха публикациите ми за езика на омразата. По ирония на съдбата това бяха постове срещу него, а Facebook просто ме блокира, без дори да се вгледа в тези публикации. Това е опасно", казва Черниускас.
Как се случва всичко - троловете дълбаят в нечий Facebook профил, търсейки думи, фрази или снимки, които биха били приети като нарушение на "Стандартите на общността". Някои думи могат да бъдат част от цитат или да са извадени от контекст, но въпреки това се използват за внушение на точно противоположно значение - може да е налице призив за толерантност и все пак системата на Facebook да го приеме за нарушение. Най-често случаи на блокирани потребители има след използване на думата "гей" или нейните производни. Троловете докладват публикации, в които се използва тази дума в контекста на "езика на омразата".
Facebook и фалшификациите
Говорителят на Facebook Кристин Чен заявява, че всеки може да докладва материали, нарушаващи "Стандартите на общността", но жалбите се проверяват. "Когато разглеждаме нещо, за което ни е било сигнализирано, за нас няма значение колко сигнала получаваме за отделна публикация или профил, нито откъде идват. Екипите ни преглеждат сигналите въз основа на правилата ни и премахват материала, ако има нарушение." Въпреки това, източници от Facebook твърдят, че когато потребител е предмет на голям брой сигнали, това може да бъде знак за служителите, които ги преглеждат, че има нещо, което трябва да се приоритизира и да се ускори процесът, което често води до отстраняване на съдържание. Иначе казано - броят на сигналите има значение. И това работи в полза на троловете, които в рамките на няколко минути могат да "ударят" един-единствен профил чрез организирано докладване. Съществува мит, че профилите във Facebook се блокират автоматично чрез алгоритми, без човешка намеса. Напротив, има истински хора, които са част от екипа на отдела на Facebook за "Действия, свързани с общността", който разглежда докладваното съдържание. Тези хора са из цял свят и говорят повече от 40 езика.
До момента от компанията не проявяват желание да разкрият подробности за начина, по който се избират и контролират служителите ѝ, занимаващи се с проверка на съдържанието. Има сведения, че Facebook аутсорства на трети страни, които след това наемат модератори на съдържанието. Например, едно такова предприятие в Германия е описано от Макс Хопенщед в статията му "Посещение в наскоро открит Facebook център за изтриване на съдържание".
Скритите практики, свързани с дейността на тези центрове, са причина за много спекулации, което води до подозрения, че някои от модераторите може да са получили "специални инструкции" как да третират определени профили или да са специално назначени правителствени служители. Липсата на прозрачност къде точно се намират тези места или подробности как се наемат хората, които правят проверките, превърна Facebook в обект на много критики. Компанията обаче не желае да обсъжда подробности за процеса на наемане на модератори на съдържание.
Facebook отрича да има каквито и да е лоши намерения. "За съжаление понякога правим грешки. Постове и профили могат да бъдат премахнати по погрешка и ние ги възстановяваме веднага, след като сме имали възможност да проведем разследване. Нашият екип обработва милиони сигнали всяка седмица и се случва да не направим нещата както трябва. Много съжаляваме за тези грешки и приветстваме обратната връзка и предложенията за подобрение", категорична е Чен.
Тези думи, за съжаление, не звучат убедително, а "жертвите" наистина няма къде да се оплачат. Специалистът по информационни технологии от Силициевата долина Димитър Божанчев коментира така: "Липсва ефективен начин за комуникация с Facebook. Човек просто не знае къде да се оплаче. Никъде няма публикувана информация за това. Формите за съобщаване на проблеми или оплаквания за блокирани профили, които платформата предлага, не вършат работа. След като някой бъде блокиран, може сто пъти да съобщи, че "има грешка", но така и няма да получи отговор." По думите му от техническа гледна точка Facebook не би трябвало да има проблем да разбере кой точно докладва предполагаеми нарушители на правилата на платформата. Би трябвало Facebook лесно да може да разбере дали тези, които подават сигнали, са реални хора с реални профили или действат по сигнал, за да бъдат взети на мушка конкретни профили. Друг начин, по който могат да разберат, е това колко стара е публикацията, за която е получено оплакване. Троловете търсят дълбоко във взетите на мушка профили, проучвайки за думи, които Facebook "не харесва". Много от жертвите биват блокирани за много стари публикации, от преди няколко години, и това би трябвало да е червен флаг за проверяващите. Очевидно обаче не е така.
От компанията твърдят, че извършват редовни проверки дали решенията на проверяващите са правилни, и че периодично проверява и всеки един от тях. В системата явно обаче има нещо сериозно сбъркано, щом позволява да бъде компрометирана толкова лесно от външни атаки.
Социалните мрежи отварят широко границите за разпространение на информация и ние, като техни потребители, трябва да ги защитаваме от цензурата.
Автор: Татяна Кристи
Г-жа Кристи е журналист и политически анализатор. Тя е бивш главен редактор в Института за изследване на конфликти, идеология и политика към Бостънския университет. Експерт е по Русия и Източна Европа. Статията "Игра на Тролове“ е публикувана в печатното издание на списание New American от 5 Март 2018. New American се публикува в печат два пъти месечно и ежедневно онлайн. Отразява както национални, така и международни новини. Тиражът на печатното издание варира от 50 000 до 1 милион бройки. Сред абонатите и редовни читатели на печатната версия има много конгресмени, съдии, активисти, донори, крупни бизнесмени. Печатната версия на списанието достига до ключови фигури за формиране на общественото менение – от Белия дом, Конгреса, мозъчните тръстове, висши дипломати до политически анализатори и влиятелни представители на медиите (журналисти). Онлайн изданието има близо 1 милион читатели на месец.
Превод от английски: Ивайло Анев
