"Свидетели сме на един икономически и политически шантаж. Яростното политизиране на продажбата на дружествата на ЧЕЗ в България достигна до степен на сатанизиране". Това каза Гинка Върбакова, собственик на "Инерком България" - компанията-кандидат за покупката на българския бизнес на ЧЕЗ, в дългоочакваното общо заседание на парламентарните комисии по енергетика и контрол над службите и използването на СРС.
Още: Енергийният министър: Близо 8100 абонати и 105 населени места са без ток
Още: Кирил Петков се спусна със сноуборд в района на Рилските езера (ВИДЕО)
ПЪЛНОТО ИЗКАЗВАНЕ НА ГИНКА ВЪРБАКОВА!
По думите на Върбакова много политически субекти и институции, които са се възползвали от темата за сделката. "Сериозно подценихме политическата интрига, когато подготвяхме преди година документите за участие в сделката. Атаките срещу нас са заради икономически интереси на отпаднали вече от процедурата кандидати, които искат да спечелят служебно, чрез политически натиск, изкривявайки медийната среда. Бяхме набедени за "лошите" в сценарий, в който категорично отказваме да участваме. Искаме да опровергаем съмненията, че нямаме финансов капацитет и възможности за участие в сделката", обърна се Върбакова към народните представители от комисиите по енергетика и за контрол над службите за сигурност и използването на СРС.
"С нашите адвокати ще прегледаме всички изявления и ще търсим правата си относно неверни инсинуации и тиражирани лъжи. Няма да допуснем да ни превръщат в марионетка, че участваме в схеми за скрито придобиване. Който твърди такива неща, ще трябва да ги докаже в съда", предупреди Върбакова. И каза, че "въпреки произнесените лъжи", е готова да се срещне с президентската институция, с парламентарните институции и с всички институции от значение в държавата.
Още: Депутатите като вандали през 2024 г.: Късаха кабели, заключваха се и се заливаха с напитки
Още: Пеевски: КЕВР да задължат ЕРП-тата да пуснат тока, хората неустойки не ги топлят
Факти по сделката
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Заради проблемите с тока: КЕВР, ЕСО и ЕРП-тата на спешна среща при енергийния министър
Още: Ердоган с послание към ДПС-Доган, крилото атакува Пеевски със спомен от Възродителния процес
Върбакова предупреди, че има изискване за конфиденциалност на сделката и затова не може да разкрие абсолютно всички подробности. Тя уточни, че договорът за покупко-продажба е сключен по английското право, след като каза, че преговорите били водени по чешкото право. В договора има клауза за дългосрочна забрана за смяна на собствеността – затова и трябвало сега да се говори с ЧЕЗ дали може българската държава да влезе в сделката.
Намесено обаче беше ново име на банка, този път чужда - швейцарската Credit Suisse. Типично за българската политика, това стана с намеци - била швейцарска банка, била замесена в афера с ФИФА и глобена с над 700 млн. долара в САЩ. На това условие отговаря точно Credit Suisse. Затова и беше поставен въпросът как можело точно тази банка да бъде част от сделката.
Политически цирк
Още: Хърватия отива на избори след изпълнена с обиди президентска кампания
Още: Лукашенко планира да разположи 10 руски ракетни системи „Орешник“ в Беларус
Как може млада дама от село Крушовица да си купи "Техноимпекс", попита Върбакова, коментирайки въпрос-твърдение на лидера на БСП Корнелия Нинова как можела Гинка от Пазарджик да си купи ЧЕЗ. Това предизвика реакция на депутата от БСП и министър на икономическото развитие в кабинета на Жан Виденов Румен Гечев, който заяви, че не се казвало "осморка, а офшорка", разгневи се, че частна фирма си прави реклама и обижда депутати и последваха реплики "кой си ти бе", като председателят на енергийната комисия Делян Добрев все пак успя прекъсна зараждащия се скандал.
Преди същинското заседание
В началото на заседанието беше гласуван дневният ред на заседанието, като беше прието да има засекретена част, в която да се казва конфиденциална информация. Имаше възражения от страна на БСП, че такова нещо няма нужда да има и защо се обсъжда, след като сделката била по чешкото законодателство т.е. няма нужда българска институция да влиза в гриф "Секретно". В крайна сметка обаче беше прието да има затворен панел.
