Парламентът преодоля президентското вето върху Закона за военното разузнаване. За повторното приемане на закона 134 гласуваха народни представители, "против" -57 и "въздържали се" -6 ,с което законът бе приет, а ветото отхвърлено.
До новото обсъждане на Закона за военното разузнаване се стигна след като държавният глава Румен Радев му наложи вето.
На 5 август президентът Радев върна законопроекта за ново обсъждане, тъй като не е съгласен възможността цивилно лице да оглави Служба „Военна информация“.
Според него това не съответства на мястото, което заема службата като неразделна част от въоръжените сили на Република България. Това бе 19-ото президентско вето на Румен Радев.
Подобно мнение изразиха и от БСП, които защитиха ветото на президента. От своя страна управляващите изразиха мнение, че не е задължително постът да бъде оглавен от военен.
Дебати
Ще подкрепим президентското вето за Закона за военното разузнаване - военнослужещ трябва да оглави служба "Военна информация", каза народният представител от ПГ на "БСП за България" Николай Цонков. поред него става въпрос не само за една служба, а за начин, по който се подхожда към службите за сигурност. Той изрази причините, поради които БСП е против законопроекта и за ветото на държавния глава.
"На първо място ми се иска да изтъкна, че "Военна информация" е част от системата за отбрана, част от Министерство на отбраната, част от системата на въоръжените сили и като такава тя трябва да функционира според определени принципи. Такива принципи са централизирано управление, единоначалие, което трябва да има. Не на последно място - политически неутралитет", допълни още Цонков. Очевидно тук има една друга идея - на първо място тази система да бъде овладяна. Тя да бъде част от концентрацията на контрол върху службите за сигурност, защото тя е единствената, която се намира извън прекия обсег на Министерски съвет", допълни още Цонков.
Очевидно президентът ще бъде рекордьор по използването на конституционно си право да налага вето, каза народният представител от ПГ на "Обединени патриоти" доц. Милен Михов. По думите му заплахите за сигурността са разнообразни и законът позволява в структурите на "Военна информация" да работят не само военнослужещи, но и цивилни.
"Ние пак ще повторим своите позиции. Вчера на комисия направих един паралел, че този спор ми прилича на спора каква да е котката - бяла или черна. Китайците отдавна са намерили отговор на този въпрос. Не е важно какъв цвят е котката, а дали лови мишки", коментира още доц. Михов. Той подчерта, че не приема, че промените се правят за конкретен човек.
От своя страна лидерът на "Атака" Волен Сидеров поиска в залата да бъдат извикани президентът и министърът на отбраната. Сидеров направи остро изказване, насочено срещу Красимир Каракачанов. “Дали цивилен или военен шефът на Военното разузнаване, не знам дали е тема. То имаше цивилен - Йордан Бакалов. Сега е военен, иска се отново поправка, за да бъде отново цивилен. Питам кой ще е новият цивилен поставен като шеф на Военното разузнаване.
За това тук е нужно да бъде министърът на отбраната, за да го запитам директно в лицето кой ще бъде това", каза още Сидеров. "Той е длъжен да отговори, защото това е важен въпрос. "Сега обаче при управлението на министъра на отбраната Каракачанов военното разузнаване е пред фалит, пред срив. Същият този министър, който с лека ръка даде 2 млрд., за да купува чертежи, на които са нарисувани самолети.
Същият този министър разпродава вкусни, апетитни парчета по Черноморието от българската земя. Не знам на кого, може би на чужденци, на олигарси. Превърна министерството на отбраната в Агенцията за недвижими имоти.
Не за това гласуваха избирателите на "Обединени патриоти. Не за това говорехме пред избирателите, когато бяхме на митинги", заяви още Сидеров. Той посочи, че когато го е издигал за президент не е имало обещание за 2 млрд. за ненужни скъпи самолети, нито да дава българската земя на олигарси, нито "Военното разузнаване" на някой бате Харо нов", допълни Сидеров.
