Мадлен Радуканова е една от петте грации в златния ансамбъл на България от Олимпиадата в Япония. Мадлен и нейните съотборнички бяха перфектни на килима в Токио и закономерно се изкачиха най-високо на почетната стълбичка.
В интервю за NostraBet Мадлен разкри кое е било най-голямото й притеснение преди Игрите, коя е формулата на успеха на това шампионско поколение...и как е накарала своя баща да гледа нейните състезания.
Мадлен, как се чувствате повече от 20 дни след историческия успех в Токио?
Благодаря, в прекрасно настроение съм и се радвам на една ползотворна почивка с близките ми хора. Иначе емоциите никога няма да стихнат и Токио ще остане върха в кариерата на този ансамбъл. Но постепенно презаредихме батериите и в началото на другата седмица подновяваме тренировки, тъй като ни предстои последното изпитание на килима.
Коя е силата на този ансамбъл и кой беше основният ви коз по пътя към златния олимпийски триумф?
Силата ни е в сплотения колектив и обиграността. Важно е да се отбележи, че ние сме приятелки не само по време на тренировките, но и в живота.
Вие вярвахте ли, че сте способни да спрете хегемонията на рускините на Олимпийски игри?
Аз лично малко се съмнявах и имах притеснение. Причината е, че на предишни първенства рускините са допускали грешки, но отново са били първи, докато ние сме играли с по-малко грешки от тях и сме оставали втори или трети.
Значи притесненията Ви са били свързани със съдийството?
Точно така. Знете, че нашият спорт е субективен, защото изпълненията се оценяват от съдии. За нас беше важно да изиграем по най-добрия начин съчетанията си.
Получи ли се?
До голяма степен. Може би на тренировки сме играли и по-добре, но в Токио не само бяхме на високо ниво, но и ни оцениха справедливо.
Имаше ли критичен момент по време на съчетанията, с който трябваше да се справяте?
За наше щастие – не. Всичко вървеше гладко и по план. Бяхме спокойни и уверени в силите, защото отидохме много добре подготвени. От нас се искаше само да покажем това, което сме правили много пъти на тренировки.
Рускините оспориха първото ви място, но специалистите го определиха като заслужено. Вашият коментар?
Не желая да влизам в полемики. Аз се гордея и съм доволна, че съм част от този ансамбъл и направихме щастливи милиони българи.
Къде ще пазите златния медал?
Поставих го до теливизора в моята стая, за да гледам и него, докато гледам телевизия. Така винаги ще си припомням тези незабравими мигове от олимпийската надпревара.
Мадлен, промени ли Ви славата през последните дни?
Не мисля. Благодарни сме на всички за сърдечното посрещане и милите поздравления и пожелания, но аз и другите момичетата продължаваме за стоим здраво стъпили на земята. Имаме още едно важно състезание, в което ще опитаме да зарадваме отново всички, които ни подкрепят.
Това състезание е световното в Япония през ноември. След като покорихте своя спортен връх, ще намерите ли сили за толкова кратко време да се подготвите и да се мотивирате, за да бъдете на познатата висота?
Ще направим всичко възможно и ще дадем всичко от себе си, за да го направим. И друг път през този четиригодишен период сме били на върха, но после сме намирали сили да продължим и да се справим с новите предизвикателства. Сега ни предстои последното, което няма да е по-различно от предишните.
Вашият татко е бивш футболист и настоящ треньор. Той ли Ви насочи към спорта?
Може и така да се каже, въпреки че в залата ме заведе моята сестра, която е с три години по-голяма от мен. Бях на 5 години, когато започнах да тренирам художествена гимнастика. Преди това две години съм тренирала балет.
Като малка каква беше спортната Ви мечта?
Да участвам на Олимпиада. Но с течение на времето, исках не само да участвам на големи първенства, но и да печеля титли и медали.
Кое е най-важното, което научихте за спорта от баща си?
Той ми придаде своята упоритост. От него разбрах, че когато вярваш и си упорит, ще успееш.
Защо Милен Радуканов не гледаше Вашата игра?
Татко ми призна, че не можел да издържи психически. В първия момент малко се дразнех, но после го убедих двамата да гледаме на запис състезанието, в което съм участвала. Той се вълнуваше така, сякаш сега играя. Казваше ми: Сега ще изпуснете уреда. Аз го успокоявах: Спокойно, тате, нали знаеш какъв е крайният резултат.
Освен Вас и другите четири момичета, след световното с ансамбъла ще се раздели и треньорът Весела Димитрова. Какво ще й пожелаете?
Да остане същия професионалист в спорта и добрия човек в живота. Вярвам, че след като си почине и се върне в залата, тя ще изгради още много поколения успешни състезателки.
Вие, наясно ли сте, какво ще правите след края на кариерата?
Имам нещо в главата си, но нека изчакаме да видим дали ще се реализира. Иначе плановете ми са свързани и с художествената гимнастика, и с нещо извън нея. Но каквото и да се случи, не мога да си представя да живея без моя любим спорт и да не съм част от него.
