Футболният агент, Георги Захариев, даде ексклузивно интервю за сайта Efirbet.com. Захариев, който наскоро обяви, че ще се кандидатира за президент на БФС, обясни отново мотивите зад решението си и натърти, че желае да спечели този, който има най-ясни и приложими идеи за бъдещето на българския футбол.
Той сподели, че хора като Боби Михайлов, Йордан Лечков и Емил Костадинов са загубили в голяма степен легендарния си статут след дълги години управление на родния футбол. Наред с нашумялата тема, Захариев говори и за агентската си дейност и желанието си да бъде част от процеса на произвеждане на играчи, а не само в ролята на човек, който им отваря вратите към чуждестранни клубове.
Здравей, Георги! Доста турбулентна една година измина за човечеството. Какво отне за теб самия цялата тази обстановка?
Определено пандемията не се отрази особено добре на ежедневието ми. Имах запланувани доста неща за този период от време, които не успяха да се реализират по различни причини. С оглед на факта, че моята агентска дейност е свързана главно с млади играчи, то обстановката беше пагубна. Всеки трансфер на юноша зад граница минава през проби, а в Европа пробите бяха на практика напълно спрени за този период от време. Не успях да свърша това, което исках.
Имахме намерение с Корвър Коучинг да проведем различни семинари и обучения за треньори, но всичко беше сложено на пауза. Успях в някаква степен да канализирам енергията си в определени статии, които съм подготвил, за да оползотворя времето, но в действителност това не беше достатъчно и можеше да бъдат свършени много други неща, ако не беше пандемията. Опитвам се да напасна ежедневието си, но ми е доста трудно.
Още по-трудно ли стана да се изведе български играч в чужбина покрай новите икономически и социални реалности?
Бих казал, че интерес има, но притесненията в чуждите клубове и правилата много пречат – строги карантини при влизане в страни от ЕС, ПСР тестове, отменени полети и т.н. Процесът стана много труден и затова отборите избягват да канят чужденци на проби.
Надявам се след лятото мерките ще се отпуснат и постепенно ще се върнем към нормалния ритъм на работа. Интерес има обаче – виждаме трансферите на Калоян Костов, Божидар Костадинов и Николай Илиев. Надявам се, че в следващите възрасти отново ще имаме подобна успеваемост на български играчи зад граница, но зависи и от клубовете, тъй като те няма да искат да пускат децата твърде рано, с цел да изкарат повече пари. Тук идва спорът между това кое е добро за клуба и кое за детето, което са две различни неща.
На кои изисквания българските играчи най-рядко отговарят?
Ами факторите са много и не е само едно конкретно нещо. В определена степен техническите качества понякога липсват, тъй като не се работи достатъчно в тази насока в България. Много често липсва и агресия в играта, тоест динамизъм в действията с и без топка. На Запад това е много важно и е елемент, в който изоставаме. Интензитетът, на който играят нашите играчи, е много по-нисък.
Твои колеги често са цитирали фразата, че в България има най-високия процент на агенти спрямо глава от населението в цял свят. Колко е трудно да вирееш в толкова свит откъм качество-пазар, сред толкова голяма наглед конкуренция?
Това е интересен въпрос. Бройката на регистрираните агенти в България действително е голяма, но трябва да се отчете, че има и много регистрирани чужденци тук поради определени данъчни облекчения.
Това би било проблем за хората, на които им липсват качества. Ако един агент си върши добросъвестно работата, то той няма да има проблем. Всеки агент работи с различни пазари и клубове, като някои агенти работят и с различен тип футболисти. Аз, например, помагам на юноши, за да излязат в чужбина, ако ли пък не, то вече се опитвам да ги промотирам през българския пазар, за да стигнат тавана на развитието си.
Не са много мениджърите, които правят това. Повечето водят чужденци в България и това е основната им дейност. Лично аз бих довел чужденец у нас единствено, ако гарантирано ще вдигне класата на съответния отбор и ще може да се продаде за добри пари нататък. Не искам просто да водя някого, когото съм гледал два пъти на видео.
Нашата мениджърска агенция е бутикова, работим с доста малък брой играчи, но работим с такива, които смятаме, че имат голям потенциал. Опитваме се да работим с тях в цялостен план, защото има много истории за големи агенти, които имат 200 клиенти и поддържат връзка с играчите само когато е време да се преподписва договорът. Аз не мога по този начин, искам да обръщам внимание на състезателите, с които работя, затова и подбирам внимателно момчетата, с които работя.
В последните седмици ти нашумя в публичното пространство, след като се кандидатира официално за президент на БФС. Усещаш ли някаква промяна в живота ти след тази новина?
В интерес на истината получих обаждания и мейли от клубове, които заявиха подкрепата си за мен. Това ме изненада, защото заявих предварително, че не влизам с цел да печеля изборите. Очевидно тези клубове виждат в мое лице човек, който може да свърши някаква качествен работа.
Всички други кандидати вече са били свързани по някакъв начин с българския футбол, докато при мен за лобита няма как да става въпрос. По-скоро големите отбори ги е страх да влязат в контакт с мен, за да обсъдят идеи.
Не бих казал, че има някаква сериозна промяна в ежедневието ми. Предстоят ми разговори, имам идея за срещи с отбори, за да се обсъдят идеи и да поговорим за проблемите им. По този начин следващият президент ще може да направи действителни крачки в помощ на клубовете, вместо да се наблюдава симулация на дейност.
Именно от това се опасявам да не се случи в следващите месеци в опит управляващите да запазят властта. Очаквам сегашното ръководство да се бори като удавник и да започне да предлага различни програми за развитие, методики, футболни топки, обещания за подкрепа и т.н. Очаквам да се замажат очите на хората и да се сложи една овча кожа на вълка, за да бъдат подлъгани отборите и обществото. Надявам се ръководствата да са по-умни и да направят различен избор.
Как гледаш на действията на Борислав Михайлов?
Не мога да кажа, че не бях изненадан, въпреки че подобни неща се тиражираха в медиите. Не бих казал, че имам лоши чувства, а по-скоро ми е тъжно за този човек. Той, както и хората около него, се принизиха от легенди на българския футбол до позицията на онлайн карикатури, субекти на подигравка. Те си го направиха сами. Не знам как спят тези хора, може би са загубили тотално представа за реалността и са заобиколени от група лакеи, които им повтарят колко са велики. Тъжно ми е за Боби Михайлов, наистина.
Истинска алтернатива ли е Димитър Бербатов, или обединяваща фигура, зад която седят доста непублични интереси?
Това са специфични избори по същността си. Имаме 551 клуба, които трябва да гласуват и това не е голяма бройка. Възможно е да има лобита, защото доста голяма част от тези клубове са на общинска издръжка, така че не се знае колко независими са кметовете във вземането на тези решения.
Така да кажем, кметовете на селцатата и градовете в България ще наклонят везните в една или друга полза. Може да говорим за политически лобита, тъй това е по-скоро свързано с политическия спектър. Дали и политически партии ще подкрепят даден кандидат, мога само да гадая.
Надявам се да бъде покдрепен човекът, който има най-конкретни идеи за родния футбол, за един период от поне 10 години. Това е и целта на моята кандидатура – да провокирам дебат, да има сблъсък на идеи и да бъде подкрепен даден кандидат на база на идеите, а не на база на обещанията за съдийска подкрепа, материална подкрепа, колко топки ще се предложат и т.н. Ако вървим в този омагьосан кръг, то няма да се отлепим от дъното.
Може ли да се каже, че поривът към промяна в българския футбол тотално отсъства по високите етажи?
Мисля, че хора като Бербатов имат желание за промяна. Както заявих обаче в обръщението, с което се кандидатирам за президент, слагам абсолютно всички под общ знаменател. Този сценарий го гледахме при появата на Боби Михайлов, който е играл футбол на страхотно ниво. Всички смятаха, че той ще направи много за футбола, но се оказахме измамени.
Надявам се това да не се случва отново и че следващото поколение ще промени нещата. Ако още 4-5 години продължим по този начин, то ще изпаднем от всички класации. Ще продължа да бъда критик на всичко, което видя, че не е правилно и ще действам като балансьор и на самите избори. Искам да бъда безкомпромисен към всички грешки в управлението.
В последните години ти стана един от представителите за България на световноизвестния метод за развитие на млади футболисти – Корвър. Разкажи ни как започна цялата инициатива?
Лично аз не искам да бъда такъв, който само бере плодовете от работата на школите у нас, а по-скоро искам да участвам в процеса на изграждане на футболисти. Така искам да помогна и на треньорите, и на децата, за да се произвеждат повече качествени играчи, което да е в плюс за клубовете, за националния отбор на България, както и за мениджърите.
Не искам просто да чакам на готово някой талант, който да заведа някъде. Мисля, че мога да съм полезен и в тази област. Затова и започнах дейността си покрай Корвър.
Виждаш ли промяна и подобрение в работата на треньори, които са били участници на Корвър семинари?
Трудно ми е да дам еднозначен отговор, тъй като виждам няколко продължения на работата на треньорите след курсове на Корвър. Някои използват наученото за седмица-две, дори месец, след което се връщат обратно към старите си навици и разбирания на работа. Виждам и треньори, които и до ден днешен работят по Корвър.
Всичко зависи от човека и доколко е отворен към тази нова информация. За тази цел, според мен, е нужен и контрол. Имам предвид Корвър да бъде възприет като национална методология или дори отделни клубове да подпишат договори за сътрудничество. Така ще бъде контролиран процесът.
Нужно е да има методист, който да координира процеса, тъй като често самите треньори забравят насоките, в които трябва да мислят. Има и такива, които прегърнаха идеята и я прилагат напълно. От това определено печелят и играчите.
Доста често чуваме, че във футбола същински иновации няма, а по-скоро повтаряне на работещи идеи. Защо не успяваме да приложим всички изпипани методи, които в цяла Европа се налагат?
Първото нещо, което ми идва на ум е, че не се дава шанс на младите хора, за да вземат участие в работата на един футболен клуб. Виждате в Европа един треньор на 33 години поема отбори като Байерн Мюнхен и РБ Лайпциг, това е невъзможно в България. Това важи не само за треньори, но и за ръководителите. Едно е да умееш да спираш добре топката, а съвсем друго е да имаш ръководни умения и да си креативен в треньорската работа.
Самият аз пътувам на конференции в цял свят и виждам темповете, с които се развива футболът. Там българи не виждам – нито от БФС, нито от ръководителите на клубовете. Независимо кой иницира това, то пътят напред минава само през подобни действия. Тези, които обикаляме и черпим идеи от Европа, не получаваме в последствие шанс за изява. Можещите и четящите не са желани, това се наблюдава като тенденция и в БФС. Легендите очевидно не се справят с управленската работа, така че е време за промяна в това отношение.
Дава ли ти надежда новото поколение български играчи, че бъдещето не е толкова мрачно и за представителния ни тим?
Аз съм оптимист, наистина. Имаше някои въведения, които действително БФС позволи. Неща от типа да се започне по-рано играта във формат 7 на 7, 9 на 9 и т.н. Първият набор, който започна по този начин беше 2002-а. Освен Антов и Филип Кръстев, които са 2001-а година, имаме и други момчета от следващите набори, които са вече в чужбина – Димо Кръстев, Божидар Костадинов, Калоян Костов и т.н. Оптимист съм, че следващото поколение може да придвижи родния футбол на по-високо ниво, но това няма да е лесно.
Дори един Вальо Антов записва доста спорадични изяви със състава на Болоня. Филип Кръстев има 5 минути изиграни до момента за цял полусезон. Темпото и интензитета в тези първенства е съвсем на друго ниво. Много хора ще ми се разсърдят, но колкото по-рано излезе един играч в чужбина, толкова по-добре за него. Учи се да тренира и играе на високо темпо от ранна възраст.
Едно от най-важните неща за младите футболисти е средата им, съответно нивото на съотборниците им. Когато тренираш с национали на Италия, Португалия и т.н и всяка седмица играеш срещу юношите на Милан, Интер, Порто, то тогава и ти вдигаш нивото. У нас това е невъзможно. Докато не променим работата си, за да може да имаме стабилна основа от доста футболисти, а не само единици, които се открояват, то няма как да очакваме, че и тези единици ще се развият добре. Няма как един играч да вдигне нивото на 18 други, обичайно се получава обратното.
Ако искаме децата ни да останат в България максимално дълго, то трябва да осигурим силна база от 18-20 играча, които взаимно да се тласкат напред. Докато това не се случи, то всеки един, който има възможност на 16-годишна възраст да замине в чужбина, трябва да го направи.
За финал – какво си пожелаваш в личен и професионален план?
Пожелавам си здраве, разбира се. Надявам се границите да се отворят и ограниченията да паднат, за да мога да проведа разговори за още няколко момчета и да ги заведа на проби. Надявам се, че работата ми с Корвър ще продължи, за да продължим да повишаваме нивото в България.
В наборите 2005-2006 се надявам да успея да заведа няколко момчета на проби, тъй като те са безспорно талантливи и заслужават този шанс. Оттам насетне те сами трябва да го грабнат, тъй като аз единствено отварям вратите.
Надявам се родните треньори и ръководители да продължат да се трудят, защото разликата със западноевропейските школи все още е голяма. Не е достатъчно да направим малка крачка напред, всички трябва постоянно да се трудим, в това число и аз, за да предадем знанията и на по-младата общественост. Надявам се да съм полезен в процеса по изграждането на млади български таланти.
Източник: https://efirbet.com/
