Тя е чаровна и изящна на килима, има и свой неподражаем стил. Тя е една от грациите ни, които носят радост на български народ в тези сложни и тревожни времена за живот. В Токио Боряна Калейн бе на познатото високо ниво и постигна второто най-високо класиране за България в индивидуална надпревара на художествена гимнастика на Олимпиади. Състезателката на „Левски Триадица“ завърши на пето място и изравни постижението на Мария Петрова отпреди 25 години. Специалистите бяха единодушни, че Боряна е заслужавала медал, но със сигурност и това може да се случи в Париж след три години, тъй като разполага с необходимите качества и класа.
Как оценява представянето си в Япония, кой я окуражил преди съчетанията и коя е спортната й мечта? Не тези и други въпроси Боряна Калейн отговаря в интервю за efir_bet.
Боряна, ако сравните играта си на Олимпиадата с тази на предишни световни и европейски първенства, откривате ли разлики?
Олимпиадата е много различно състезание. Разбира се, че имаше различно усещане за мен, тъй като това е моя мечта още от дете. Чувството да бъдеш част от най-голямото спортно събитие е невероятно и съм много щастлива, че успях да стигна до там. Смятам, че се представих добре и постигнах един резултат, който от много години не сме имали.
Какво не Ви достигна за медал в Токио, който щеше да Ви приляга с оглед на показаното от Вас?
Това, което не ми достигна, беше стабилността в квалификациите.
Имаше ли трудни моменти по време на съчетанията, които останаха скрити за публиката, но трябваше да преодолявате?
Да. Имаше много моменти, които хората няма как да видят, моменти, за които само аз и треньорите ми знаем.
Разговаряхте ли с някои от класиралите се пред Вас състезателки и какво си казахте?
Поздравих всички мои съпернички за доброто представяне, защото независимо от това дали сме сгрешили, ние постигнахме най-трудното нещо - извървяхме дългия и тежък път, и стигнахме до Олимпийските игри.
Получихте огромно признание както в Япония, така и в България, но кои думи за Вас най-много Ви трогнаха?
Благодаря на всички хора, които ме подкрепяха по целия път и по време на Олимпиадата. Думите, които винаги ще помня, не бяха след състезанието, а преди това. Те бяха на моята лична треньорка Марияна Памукова. В деня на многобоя преди първия уред бях нервна и притеснена. Тя дойде с мен до съблекалнята и ми каза: „Каквото и да стане днес, аз се гордея с теб. Ти стигна до тук, защото си най-добрата, защото работи и не се отказа. Искам да се освободиш и да играеш за себе си. Обичам те!”
Как върви подготовката за Световното през ноември?
Подготовката върви добре. Навлизам във все по-добра форма и се надявам да успея да се представя там на максимума си.
Какво искате да подобрите в играта си за това първенство?
Да бъда по-освободена. Нямам какво да губя, мога само да спечеля.
Ще успеете ли за толкова кратко време да се мотивирате, да се подготвите и да имате същата психологическа нагласа, за бъдете на високо ниво и на шампионата на планетата?
Да. Аз съм така от момента, в който започнах подготовка за Световното първенство. Ако нямах мотивация, щях да съм се отказала.
Може ли да смятаме, че най-доброто от Боряна Калейн тепърва предстои?
Аз самата вярвам, че е така.
Боряна, кой Ви заведе в залата за художествена гимнастика и какво си спомняте от първите спортни стъпки?
Родителите ми искаха да тренирам нещо и в търсене на точния спорт майка ми попадна случайно на личната ми треньорка. Бях 6-годишна, хареса ми и останах в залата. Но най-важното е, че през всичките тези години изпитвам удоволствие да тренирам и да се състезавам.
Кога разбрахте, че гимнастиката е Вашето призвание?
Никога не съм приемала гимнастиката като мое призвание, макар че си е точно такова. Аз просто правя това, което обичам.
Кой Ви изгради като състезателка и на кого сте благодарна?
През годините съм работила с много специалисти и треньори, които несъмнено са допринесли за моето изграждане. Въпреки това в най-силните ми години до мен са освен Марияна Памукова, също и Бранимира Маркова и Илиана Раева.
Какво искате да постигнете в спорта?
Да спечеля олимпийски медал.
Имате ли ритуал преди състезание?
Сгъвам си кърпичката по един и същи начин всеки път преди да изляза да играя.
Кое Ви дава стимул за върхови изяви?
Това че си обичам работата и винаги искам да надграждам.
Какъв човек сте извън залата?
Спокоен и уравновесен. Емоциите, които изпитвам, докато играя, са почти напълно изчезнали, въпреки че понякога се проявяват.
