Националният селекционер на националния отбор до 21-годишна възраст, Александър Димитров, даде ексклузивно интервю за сайта Ефирбет. В него Димитров отново изрази разочарованието си от невъзможността на националния ни тим в тази възраст да намери място на Евро 2021-а, след като „лъвчетата“ бяха на един гол от този успех.
Специалистът обаче изрази надеждата си, че тези момчета ще успеят да се реализират в мъжкия футбол, но изтъкна, че цялостното мнение в чужбина за българските играчи пречи за реализацията на повече от нашите таланти зад граница. На родна земя, от друга страна, младият треньор вярва, че чужденците продължават да получават много повече време и възможност за изява, в сравнение с българите.
Накрая, наставникът изтъкна, че вижда напредък в работата на юношеските школи в страната и изказа надежда, че след години процесът ще придобие завършен вид.
Здравейте, господин Димитров! Една необичайна година измина за всички. Как бихте я оценили в личен план?
Беше много трудна година, радвам се, че оцеляхме през този вирус. В личен план ще остане разочарованието, че не успяхме да постигнем заслужено класиране за европейското първенство за младежи до 21-годишна възраст. Не успяхме да прекъснем 30-годишната суша в тази възраст, а лично смятам, че щеше да е напълно заслужено с оглед на работата на момчетата в тази възраст.
Какво не достигна за класиране на Евро 2021?
Ще се спра на късмета, смятам, че това не ни достигна. Другото ще го оставя на хората да преценят. Късметът не е единственото, също така водеща роля има и средата, но това е тема, в която определено не искам да се задълбочавам в момента.
Това беше вероятно най-доброто представяне в квалификационен цикъл от години насам в тази възраст. Предполагам това поражда гордост във Вас?
Безспорен факт е. Направих си труда да направя справка с предишните представяния на националния отбор до 21 години, откакто е в сила настоящият формат на квалификациите. Настоящият отбор е допуснал най-малко голове, вкарал най-много и спечели най-много точки. Това е откакто е в силна текущият формат. Затова именно ни е яд, че не успяхме да се класираме.
Поколението е съставено от блестящи таланти като Даниел Наумов, Доминик Янков, Валентин Антов.. Като човек, който е работил толкова отблизо с голяма част от тях, виждате ли играчи, които да се утвърдят на Запад?
Пропускаме още много играчи, затова и не искам да се спирам на конкретни имена. Мисля, че 90% от играчите в отбора имат потенциал за страхотно бъдеще – близнаците Петко и Андреа Христови, Тонислав Йорданов, Илиан Илиев-младши, Иван Турицов, Ангел Лясков и още други. Почти всички имат голямо бъдеще, но проблемът е, че на паспортите им пише българи, а не сърбин или руснак, например. Тогава щяха да струват много пари.
Изправихме се срещу отбори като Полша, Сърбия и Русия, чийто играчи струваха общо над 30 милиона евро. Ние играхме като равен с равен с тях и дори ги победихме. Имахме най-добрия баланс срещу Полша и Сърбия. Тези момчета имат огромен потенциал и се надявам да го развият. Проблемът е, че българските треньори и футболисти трудно намират реализация в чужбина, заради настоящото ни положение.
Сърбите винаги са се продавали по-скъпо от нас, а никога не са имали по-добри играчи от нас. В това поколение отново нашите момчета са по-добри от техните.
Хващам се за думите Ви – на какво се дължи това недооценяване на българските играчи?
Определено това, че не участваме на големи международни форуми е едната причина. Втората причина е в средата и липсата на уважение между нас. Ивайло Петев, например, стана национален селекционер на Босна и Херцеговина, което е един страхотен успех. Надявам се той да се справи, защото това може да промени мнението на хората в чужбина за българите. У нас обаче го плюем. Надявам се наистина той да се справи страхотно.
Редица български специалисти, в лицето на Стойчо Младенов, Александър Станков, Станимир Стоилов и други, се справят чудесно в чужбина, но не получават нужното уважение в България. На какво отдавате това?
На първо място, ние не сме защитени по никакъв начин. Второ – толерантността към чужденците е много по-голяма, в сравнение с тази към българите. Имаме страхотни български треньори и това го казвам, въпреки че когато Сашо Станков и Стойчо Младенов говорят, аз трябва единствено да мълча. И в сегашното поколение имаме страхотни треньори.
Въпросът е да се предоставят необходимите условия, за да може тези специалисти да се изявят. За съжаление, както не чакаме младите български играчи, така не го и правим с българските треньори.
Вече беше изтеглен жребият за квалификациите за Евро 2023. Какъв е коментарът Ви за групата и целта отново топ 2 ли е?
Жребият е много труден. Направих веднага справка, за да видя, че Нидерландия ще може да използва и играчи, родени 2000-та година, което означава, че те имат готов отбор. Ние също имаме няколко състезатели, родени 2000-та и 2001-а година, но има разлика. Знаем много добре за прочутата нидерландска методика, произвела толкова много качествени състезатели.
Бил съм на специализация и в Швейцария, където се отделя също много внимание на изграждането на футболисти за мъжкия футбол. От най-ранна детска възраст се говори за това как може да бъдат подготвени за трансфери в чужбина тези футболисти. Там, както и у нас, младите състезатели искат да излизат в чужбина, но те обръщат специално вниамание на този елемент.
Не бива да забравяме трудния и изключително неприятен съперник, в лицето на Уелс. Навсякъде хората се развиват и искат да печелят. Това го искаме и ние, но за момента нямаме сглобен отбор. Наблюдаваме активно футболисти. Ще гледаме много мачове в efbet Лига и във Втора Лига, за да изградим боеспособен отбор. Ако не да се класираме, то ще се стремим да подготвим достатъчно състезатели, които след това да влязат в първия отбор.
Вие бяхте сред кандидатите за позицията на селекционер на мъжкия национален отбор. Как преминаха преговорите и как се стигна до подновяването на договора Ви начело на младежкия национален отбор?
Смятам, че трябва да продължа да помагам в намирането и развиването на още играчи за първия отбор. За мен това вече не е тема, минало е и не искам да се връщам назад.
В последните дни сте заедно с Ясен Петров, наблюдавайки контролите на някои от българските тимове в Турция. Колко наситена е комуникацията между селекционерите на отделните формации?
С Ясен сме постоянно заедно и комуникираме нон-стоп. Връзката ни е положителна. Той е много позитивен човек и му пожелавам късмет и успех, от който всички се нуждаем. Както казах, в момента сме в процес на търсене.
Тепърва трябва да видим дали ще намерим и дали изобщо има момчета, на нивото на тези в предишния набор. Трябва да се отчете фактът, че миналият набор игра на две европейски първенства, тоест имаше много повече международен опит. Сегашните състезатели нямат подобно спортно минало.
Като човек с редица години стаж в юношеския и младежкия футбол, кои са най-големите трудности, които възпрепятстват по-добрата работа с юношите?
Според мен се работи все по-добре в школите. Лично на мен ми се иска да виждам по-голям ред и организация в школите и академиите. За да се изгради един млад играч, са му необходими минимум 10 хиляди тренировъчни часа, а играчите в момента нямат такава възможност, защото тренират по само веднъж на ден. Това е недостатъчно, въпреки че в България продължават да се раждат качествени таланти. Ако искаме обаче тези таланти да стигнат най-високото ниво, то трябва да ги развиваме.
Иска ми се да се направи нещо в посока спортни училища и спортни паралелки, където да се съвместяват тренировки и учене, всичко на едно място, като се изградят съоръжения, където състезателите да живеят. Това ми се губи в нашите академии, може да се иска още по отношение на тази част от инфраструктурата.
От друга страна, влязоха млади треньори, които се интересуват и постоянно искат да се развиват. Доста се направи, но ми липсват спортните училища и именно тази връзка между училище и спорт. Убеден съм обаче, че и това ще се промени. През последните години и държавата отделя много пари за детско-юношеския футбол.
Редица Ваши колеги застъпиха тезата, че не се обръща достатъчно внимание на индивидуалната работа. Защо е така, според Вас?
Лично аз не смятам, че е пренебрегнат този елемент. Има всякакви играчи, които намират време, за да тренират и след тренировките, говоря както за юноши, така и за мъже. Виждал съм тези неща с очите си. Всичко обаче отново опира до малко по-добра организация и мениджмънт.
Има ли проблем, в такъв случай, с изграждането на манталитета на младите футболисти, които да поемат инициативата в това отношение?
Не бих казал, че зависи от тях. При мъжете наистина зависи от всеки състезател индивидуално, но докато си изградиш навиците на ранна възраст са важни примерите в семейството и в средата ти. За съжаление, в България хората не са особено добре настроение към родния футбол. Това е двустранен процес, така че очевидно и ние сме длъжни и трябва да работим в посока връщането на доверието на хората.
Когато едно малко дете е лошо, то не е проблемът в него, а в родителите, които са го възпитали по този начин. Същото е във футбола. Ако един състезател няма желанието да се развива и да върви нагоре, то виновни са родителите, треньорите и средата, но не и то самото. Ако това е така, то е по-добре за самото дете да се насочи към друго поприще, където ще има желание за развитие, отколкото да губи своето време и това на треньорите.
Вие имате опит и като наставник на мъжки отбори, след периодите Ви в Берое и Локомотив ГО. Къде е разликата на чисто човешко ниво между мъжкия и юношеския футбол?
Няма огромна разлика, защото навсякъде трябва да си на първо място човек. В юношеския футбол трябва, на първо място, да си родител, докато в мъжкия футбол – по-скоро приятел и брат. Навсякъде обаче е от първостепенно значение да си човек и чрез своите умения да направиш така, че играчите да ти вярват. Не да играят за теб, а да ти вярват и да виждат, че това, което ги караш да правят, може да е единствено в техен плюс.
Каква е Вашата дългосрочна треньорска амбиция?
Малко хора са ми задавали подобен въпрос, той е доста личен и обичайно отговора споделям главно вкъщи. Като цяло обаче всичко, към което съм се стремил до момента в треньорството, съм постигнал. Исках да се класираме с младежите и да счупим 30-годишната прокоба, но не се полуди докрай. Имам си цели, гоня ги и с Божията помощ ще ги постигна.
И за финал – какво си пожелавате в идните 12 месеца?
Пожелавам на себе си, семейството си и всички хора здраве. Преди две седмици изгубих баща си внезапно и видях колко ценен е човешкият живот. За един миг може всичко да приключи и човека да го няма. Затова пожелавам на всички хора да са здрави, продуктивни, дисциплинирани и да има повече уважение помежду ни. В противен случай ще си заминем като нация.
Нещата няма да отиват на добре, ако продължим да се държим така един към друг. Трябва да се подкрепяме и да си вярваме, защото българите не сме с нищо по-лоши от другите. Напротив, по-добри сме от редица европейски нации, но не искаме да си го признаем.
