Мнозинството от българите е убедено, че ще бъдат избрани приближени до политически сили лица за регулаторните органи и институции, които ще обслужват интересите на издигналите ги сили в Народното събрание.
Всеки четвърти българин (24,5%) счита, че не Русия, а Украйна е започнала войната на своята собствена територия, докато за 40% виновници за началото на конфликта са САЩ, ЕС и НАТО.
Голяма част от гражданите на държавите от Европейския съюз смятат, че тяхната страна има полза от членството в ЕС, а мнозинството също така иска блокът да играе по-голяма роля в защитата от глобални кризи и рискове за сигурността.
Американският завой към Русия при управлението на президента Доналд Тръмп не среща одобрение сред всеки четвърти избирател от собствената му републиканска партия и общо сред над половината американци, които са на мнение, че е "твърде близък" с Русия.
Според 59% от българите държавата трябва да се придържа към позициите на Европейския съюз във външната си политика, вместо да следва линията на Доналд Тръмп.
На фона на нарастващата геополитеческа несигурност и рязката промяна на балансите на силите в контекста на войната в Украйна и опитите за постигане на траен мир, българите изразяват по-голямо доверие на САЩ и Русия, отколкото на Европа и Украйна за разрешаването на конфликта.
Проучване показа какво е доверието в институциите и кои политици са с най-висок рейтинг през февруари. Данните са от проучване на „Маркет Линкс“, направено по поръчка на бТВ.
На вътрешнополитическия терен към 20 февруари 2025 г. се наблюдава следното разположение на политическите сили. ГЕРБ увеличава преднината пред останалите политически сили в 51-то НС – 26,5%.
Убеждението, че всеки ден срещаме фалшива информация, е вече почти автоматично в обществото ни. Ограниченията в социалните мрежи са видими за мнозинството ползватели на „Фейсбук“, като около 17% твърдят, че са ги изпитвали лично.
Повечето пълнолетни българи (37,4%) приемат формулата на сформираното редовно правителство на Росен Желязков, показва проучване на новата социологическа агенция "Мяра" на Първан Симеонов.
Рекордно ниско доверие в институциите отчита социологическо проучване на "Маркет Линкс" и bTV. Според изследването, одобрението за Народното събрание е спаднало от 11% в началото на 2024 г.
Следващият вторник, 5 ноември 2024 г., в САЩ ще се състоят изключително оспорвани президентски избори. Изходът от вота ще окаже съществено влияние в глобален мащаб, включително и върху редица социални и политически процеси у нас.
Две седмици преди изборите 42,3% от избирателите в България заявяват, че са напълно сигурни, че ще гласуват на предстоящите избори за Народно събрание показва изследване на "Сова Харис"*.
Кандидатът на републиканците за президент на САЩ Доналд Тръмп има лека преднина пред опонента си от Демократическата партия Камала Харис в така наречените колебаещи се щати.
Убедителна преднина от 9% за ГЕРБ и седем формации в следващото Народно събрание - това са част от изводите от новото проучване на електоралните нагласи*, направено от "Галъп интернешънъл болкан" преди предсрочните парламентарни избори този месец.
Ерозия на парламентарната демокрация и дестабилизация на държавата, което би могло да има непредвидими последици на фона на ескалацията в геополитически план.
Американският завой към Русия при управлението на президента Доналд Тръмп не среща одобрение сред всеки четвърти избирател от собствената му републиканска партия и общо сред над половината американци, които са на мнение, че е "твърде близък" с Русия.
Голяма част от гражданите на държавите от Европейския съюз смятат, че тяхната страна има полза от членството в ЕС, а мнозинството също така иска блокът да играе по-голяма роля в защитата от глобални кризи и рискове за сигурността.
Убедителна преднина от 9% за ГЕРБ и седем формации в следващото Народно събрание - това са част от изводите от новото проучване на електоралните нагласи*, направено от "Галъп интернешънъл болкан" преди предсрочните парламентарни избори този месец.
Според 59% от българите държавата трябва да се придържа към позициите на Европейския съюз във външната си политика, вместо да следва линията на Доналд Тръмп.
На фона на нарастващата геополитеческа несигурност и рязката промяна на балансите на силите в контекста на войната в Украйна и опитите за постигане на траен мир, българите изразяват по-голямо доверие на САЩ и Русия, отколкото на Европа и Украйна за разрешаването на конфликта.
Следващият вторник, 5 ноември 2024 г., в САЩ ще се състоят изключително оспорвани президентски избори. Изходът от вота ще окаже съществено влияние в глобален мащаб, включително и върху редица социални и политически процеси у нас.
Всеки четвърти българин (24,5%) счита, че не Русия, а Украйна е започнала войната на своята собствена територия, докато за 40% виновници за началото на конфликта са САЩ, ЕС и НАТО.
Ерозия на парламентарната демокрация и дестабилизация на държавата, което би могло да има непредвидими последици на фона на ескалацията в геополитически план.
Две седмици преди изборите 42,3% от избирателите в България заявяват, че са напълно сигурни, че ще гласуват на предстоящите избори за Народно събрание показва изследване на "Сова Харис"*.
Рекордно ниско доверие в институциите отчита социологическо проучване на "Маркет Линкс" и bTV. Според изследването, одобрението за Народното събрание е спаднало от 11% в началото на 2024 г.
Кандидатът на републиканците за президент на САЩ Доналд Тръмп има лека преднина пред опонента си от Демократическата партия Камала Харис в така наречените колебаещи се щати.
Повечето пълнолетни българи (37,4%) приемат формулата на сформираното редовно правителство на Росен Желязков, показва проучване на новата социологическа агенция "Мяра" на Първан Симеонов.
На вътрешнополитическия терен към 20 февруари 2025 г. се наблюдава следното разположение на политическите сили. ГЕРБ увеличава преднината пред останалите политически сили в 51-то НС – 26,5%.
Убеждението, че всеки ден срещаме фалшива информация, е вече почти автоматично в обществото ни. Ограниченията в социалните мрежи са видими за мнозинството ползватели на „Фейсбук“, като около 17% твърдят, че са ги изпитвали лично.
Проучване показа какво е доверието в институциите и кои политици са с най-висок рейтинг през февруари. Данните са от проучване на „Маркет Линкс“, направено по поръчка на бТВ.
Мнозинството от българите е убедено, че ще бъдат избрани приближени до политически сили лица за регулаторните органи и институции, които ще обслужват интересите на издигналите ги сили в Народното събрание.
Близо половината българи изразяват очакване за предсрочни парламентарни избори, твърдят социолозите от "Галъп интернешънъл болкан".
Мнозинството от българите е убедено, че ще бъдат избрани приближени до политически сили лица за регулаторните органи и институции, които ще обслужват интересите на издигналите ги сили в Народното събрание.
Всеки четвърти българин (24,5%) счита, че не Русия, а Украйна е започнала войната на своята собствена територия, докато за 40% виновници за началото на конфликта са САЩ, ЕС и НАТО.
Голяма част от гражданите на държавите от Европейския съюз смятат, че тяхната страна има полза от членството в ЕС, а мнозинството също така иска блокът да играе по-голяма роля в защитата от глобални кризи и рискове за сигурността.
Американският завой към Русия при управлението на президента Доналд Тръмп не среща одобрение сред всеки четвърти избирател от собствената му републиканска партия и общо сред над половината американци, които са на мнение, че е "твърде близък" с Русия.
Според 59% от българите държавата трябва да се придържа към позициите на Европейския съюз във външната си политика, вместо да следва линията на Доналд Тръмп.
На фона на нарастващата геополитеческа несигурност и рязката промяна на балансите на силите в контекста на войната в Украйна и опитите за постигане на траен мир, българите изразяват по-голямо доверие на САЩ и Русия, отколкото на Европа и Украйна за разрешаването на конфликта.
Проучване показа какво е доверието в институциите и кои политици са с най-висок рейтинг през февруари. Данните са от проучване на „Маркет Линкс“, направено по поръчка на бТВ.
Сериозна рестриктивна и дори репресивна нагласа се долавя сред обществото по актуалните напоследък въпроси за училищното образование и възпитание.
На вътрешнополитическия терен към 20 февруари 2025 г. се наблюдава следното разположение на политическите сили. ГЕРБ увеличава преднината пред останалите политически сили в 51-то НС – 26,5%.
Президентът остава с най-висок институционален рейтинг – 47,6% са с положително отношение, а 38,4% – с отрицателно.
Убеждението, че всеки ден срещаме фалшива информация, е вече почти автоматично в обществото ни. Ограниченията в социалните мрежи са видими за мнозинството ползватели на „Фейсбук“, като около 17% твърдят, че са ги изпитвали лично.
Повечето пълнолетни българи (37,4%) приемат формулата на сформираното редовно правителство на Росен Желязков, показва проучване на новата социологическа агенция "Мяра" на Първан Симеонов.
На вътрешнополитическия терен към 12 януари 2025 г. ГЕРБ запазва солидна преднина пред останалите формации в 51-то НС – 22,2%.
Рекордно ниско доверие в институциите отчита социологическо проучване на "Маркет Линкс" и bTV. Според изследването, одобрението за Народното събрание е спаднало от 11% в началото на 2024 г.
Следващият вторник, 5 ноември 2024 г., в САЩ ще се състоят изключително оспорвани президентски избори. Изходът от вота ще окаже съществено влияние в глобален мащаб, включително и върху редица социални и политически процеси у нас.
Две седмици преди изборите 42,3% от избирателите в България заявяват, че са напълно сигурни, че ще гласуват на предстоящите избори за Народно събрание показва изследване на "Сова Харис"*.
Кандидатът на републиканците за президент на САЩ Доналд Тръмп има лека преднина пред опонента си от Демократическата партия Камала Харис в така наречените колебаещи се щати.
Убедителна преднина от 9% за ГЕРБ и седем формации в следващото Народно събрание - това са част от изводите от новото проучване на електоралните нагласи*, направено от "Галъп интернешънъл болкан" преди предсрочните парламентарни избори този месец.
Ерозия на парламентарната демокрация и дестабилизация на държавата, което би могло да има непредвидими последици на фона на ескалацията в геополитически план.
