Голяма част от гражданите на държавите от Европейския съюз смятат, че тяхната страна има полза от членството в ЕС, а мнозинството също така иска блокът да играе по-голяма роля в защитата от глобални кризи и рискове за сигурността. Отбраната и сигурността е основен приоритет на политиката на Съюза, казват гражданите, а девет от всеки десет заявяват, че страните членки трябва да да действат по-обединено, за да се справят с настоящите глобални предизвикателства. Това показва проучване на Евробарометър, направено за Европейския парламент - то е от зимата на 2025 г. и е публикувано днес, 25 март.
„Две трети от европейците искат ЕС да играе по-голяма роля при тяхната защита. Това е ясен призив за действие, на който ние ще отговорим. Европа трябва да бъде по-силна, за да могат нашите граждани да се чувстват по-сигурни", заяви председателят на ЕП Роберта Мецола. "Европейският парламент ще гарантира, че всяко представено предложение е достатъчно смело и амбициозно, за да отговори на сериозното ниво на заплаха, пред което е изправена Европа. Европа трябва да ускори усилията си днес, или рискува да бъде поразена утре".
Още: Председателят на ЕП осъди "вандалските посегателства" на "Възраждане" пред Росен Желязков
Цифрите: какво мислят българите?
66% от европейските граждани искат Европейският съюз да поеме по-важна роля в защитата от глобални кризи и рискове за сигурността. Тази гледна точка е особено застъпена сред по-младите респонденти в проучването.
На национално равнище резултатите за по-силна роля на ЕС варират - от 87% в Швеция до 47% в Румъния и 44% в Полша, като българските резултати са близо до средното ниво – 62%, заедно с тези на Хърватия (63%), Италия (63%), Унгария (63), Словакия (63%) и Франция (61%).
Почти три четвърти от гражданите на ЕС (74%) смятат, че страната им е получила ползи от членството си в блока. Това е най-високият резултат, регистриран някога в проучване на Евробарометър за този въпрос, откакто е зададен за първи път през 1983 г.
Снимка: European Union 2024
Българският показател за ползите от членството в Съюза, въпреки че е най-ниският за ЕС - 61%, демонстрира покачване от 8 процентни пункта спрямо предишното проучване от юни-юли 2024 г. По този показател България е в една група с Франция, Гърция, Чехия и Австрия, всяка с 65%.
Още: В резолюция: Евродепутатите призоваха решенията в ЕС да не се взимат с единодушие
Във връзка с настоящия контекст респондентите посочват приноса на ЕС за поддържането на мира и укрепването на сигурността (35%) като основната причина, поради която членството в Съюза се счита за полезно. За 54% от българските анкетирани като най-голяма полза се открояват възможностите за работа, които предоставя ЕС, докато поддържането на мира и укрепването на сигурността и подобряването на сътрудничеството между държавите членки остават на второ място, като всеки от тези показатели е с 29%.
Едновременно с това сред гражданите на ЕС съществува широк консенсус, че държавите членки на ЕС трябва да бъдат по-обединени, за да могат да се справят с настоящите глобални предизвикателства (89%), и че Европейският съюз се нуждае от повече средства за справяне с предстоящите предизвикателства (76%). Данните за България са близки до средните за ЕС - 84% от анкетираните смятат, че Европа трябва да има единен подход, а 73% смятат, че са необходими повече средства за справяне с предстоящите предизвикателства.
Отбраната не ни интересува толкова
В бързо променящата се геополитическа среда отбраната и сигурността (36%), както и конкурентоспособността, икономиката и промишлеността (32%) се определят като областите, върху които ЕС следва да се съсредоточи най-много, за да утвърди позицията си в света. Това са и темите, които бяха приоритетни по време на заседанието на Европейския съвет миналата седмица, като председателят на Европейския парламент призова за по-бързи действия и по-смели амбиции. Докато резултатите по отношение на отбраната и сигурността остават стабилни в сравнение с февруари-март 2024 г., тези за конкурентоспособността, икономиката и промишлеността се увеличават с пет процентни пункта.
Още: Ще остане ли най-после Унгария без право на глас в ЕС? Евродепутати действат по въпроса
В България анкетираните също са посочили конкурентоспособността, икономиката и промишлеността (35%) като най-ключова тема, към която ЕС трябва да насочи вниманието си, за да утвърди позицията си на водеща сила в света. Делът на българските респонденти, които са посочили отбраната и сигурността (26%) като приоритет, остава на пето място, като преди този показател са поставени енергийната зависимост, ресурсите и инфраструктурата (34%), демографията, миграцията и застаряването на населението (28%), както и продоволствената сигурност и селското стопанство (28%).
Снимка: iStock
Икономическите въпроси и въпросите, свързани със сигурността, също са на преден план, когато става въпрос за темите, които гражданите искат Европейският парламент да разгледа приоритетно. Четирима от всеки десет европейци споменават като приоритетни инфлацията, покачващите се цени и разходите за живот (43%), следвани от отбраната и сигурността на ЕС (31%), борбата срещу бедността и социалното изключване (31%), подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (29%).
Българските респонденти отразяват сходно мнение, като резултатите сочат, че от първостепенно значение за тях са въпросите, свързани с инфлацията, покачващите се цени и разходите за живот (53%), следвани от подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (42%), както и борбата срещу бедността и социалното изключване (40%), докато отбраната и сигурността на ЕС остава на пето място с 20%.
Инфлацията, нарастващите цени и разходите за живот са основен приоритет за всички възрастови групи и с най-високи резултати, отчетени в Португалия (57%), Франция (56%), Словакия (56%), Хърватия (54%), Естония (54%) и България (53%).
Още: Евродепутати в декларация: Европа не може да зависи повече от САЩ
Българите оптимисти за жизнения стандарт
Една трета (33%) от анкетираните очакват жизненият им стандарт да намалее през следващите пет години, което е със седем процентни пункта повече, отколкото през юни-юли 2024 г. Такъв е случаят с 53% от респондентите във Франция (+8 процентни пункта) и 47% от германците (+15 процентни пункта). Българските респонденти са по-оптимистично настроени, като само 25% смятат, че жизненият им стандарт ще намалее през следващите пет години.
Тук очевидно може да се направи връзка между задоволството на българите от възможностите за работа, които Евросъюзът предоставя (цитирани по-горе), и ниското очакване за понижаване на стандарта на живот.
Мирът и демокрацията остават основни ценности на ЕС
По отношение на ценностите, които гражданите искат Европейският парламент да защитава, мирът (45%), демокрацията (32%) и защитата на правата на човека в ЕС и по света (22%) са на първо място. Резултатите по този въпрос остават стабилни, като подчертават твърдата подкрепа на гражданите за основополагащите ценности и принципи на ЕС. За анкетираните българи от първостепенно значение са мирът (50%), свободата на движение (34%), върховенството на правото (24%) и демокрацията (23%).
Още: ЕП: Властите в Грузия нямат легитимност, нужни са санкции срещу тях и нови избори
Както показват историческите тенденции, в моменти на криза гражданите се обръщат към ЕС за решителни действия и решения. Когато ЕС се възприема като обединен и постигащ резултати, показателите за подкрепа са високи, какъвто е случаят понастоящем. 50% от респондентите определят имиджа на блока като положителен. През последното десетилетие такова положително възприятие е било отчетено по-високо само веднъж (52%) - през пролетта на 2022 г., след руското нашествие в Украйна. Положителният имидж на Европейския парламент остава стабилен и на високо равнище (41%). Дяловете на българските анкетирани с положителна представа за ЕС и ЕП са над средните нива за ЕС, съответно 54% и 49%.
Няколко месеца след началото на законодателния мандат, над шест от всеки десет граждани (62%) биха искали Европейският парламент да играе по-важна роля - увеличение от шест процентни пункта в сравнение с февруари-март 2024 г. По този въпрос показателят за България е сред най-ниските в ЕС (44%), следван от Дания (41%), Естония (39%) и Чехия (34%), сочи проучването.
Проучването на Евробарометър на Европейския парламент от зимата на 2025 г. беше проведено между 9 януари и 4 февруари 2025 г., като 26 354 граждани от всички 27 държави членки на ЕС взеха участие. Проучването бе проведено под формата на интервюта лице в лице, допълнени с видеоинтервюта в Чехия, Дания, Финландия, Малта, Нидерландия и Швеция. Средните данни за ЕС са претеглени според броя на населението във всяка държава членка.
Още: Европейският парламент: Сърбия е в необявено извънредно положение
