През 1965 г. британският математик Роджър Пенроуз предлага хипотезата за космическата цензура. Това е концепция, която предполага, че сингулярностите – региони, където гравитацията е толкова силна, че тъканта на пространство-времето се разкъсва, никога не могат да бъдат разгледани, тъй като остават скрити зад хоризонта на събитията на черните дупки.
Из цялата Вселена са разпръснати хищни черни дупки, които засмукват газ, прах, светлина и дори други черни дупки в пастта си, за да не бъдат видени никога повече.
Защо съществува нещо, а не нищо? Този дълбок въпрос е в основата както на науката, така и на философията, като ни приканва да изследваме произхода на нашето съществуване.
През 1965 г. британският математик Роджър Пенроуз предлага хипотезата за космическата цензура. Това е концепция, която предполага, че сингулярностите – региони, където гравитацията е толкова силна, че тъканта на пространство-времето се разкъсва, никога не могат да бъдат разгледани, тъй като остават скрити зад хоризонта на събитията на черните дупки.
Защо съществува нещо, а не нищо? Този дълбок въпрос е в основата както на науката, така и на философията, като ни приканва да изследваме произхода на нашето съществуване.
Из цялата Вселена са разпръснати хищни черни дупки, които засмукват газ, прах, светлина и дори други черни дупки в пастта си, за да не бъдат видени никога повече.
През 1965 г. британският математик Роджър Пенроуз предлага хипотезата за космическата цензура. Това е концепция, която предполага, че сингулярностите – региони, където гравитацията е толкова силна, че тъканта на пространство-времето се разкъсва, никога не могат да бъдат разгледани, тъй като остават скрити зад хоризонта на събитията на черните дупки.
Из цялата Вселена са разпръснати хищни черни дупки, които засмукват газ, прах, светлина и дори други черни дупки в пастта си, за да не бъдат видени никога повече.
Защо съществува нещо, а не нищо? Този дълбок въпрос е в основата както на науката, така и на философията, като ни приканва да изследваме произхода на нашето съществуване.
Черните дупки са много плътни обекти, които имат много силна гравитация, така че дори светлината не може да избяга от тях.
Ако паднете в черна дупка, може да се очаква, че ще загинете веднага. Но в действителност съдбата ви ще бъде далеч по-странна.
