Новата книга от издателство ЕМАС "Момичето от Техеран" представя Техеран от 50-те години на миналия век – с пъстрата, но и турбулентна картина на този голям, ухаещ на Изтока град ни повежда на емоционално пътешествие награждаваната писателка Марджан Камали.
„Понякога ловците на глави забравят, че главите, които преследват, могат да мислят. Не знам дали моята глава мисли по-ефективно без коса, но във всеки случай поне успя да вкара ловеца си в капана.
Джилиан Лорън израства в спокойните предградия на Ню Джързи, но избягва в Ню Йорк. Там посещава Нюйоркския унивеситет за изключително кратко време – напуска го почти веднага, за да се включи в трупата на Ричард Форман „Онтологичен истеричен театър”.
Джилиан Лорън израства в спокойните предградия на Ню Джързи, но избягва в Ню Йорк. Там посещава Нюйоркския унивеситет за изключително кратко време – напуска го почти веднага, за да се включи в трупата на Ричард Форман „Онтологичен истеричен театър”.
„Понякога ловците на глави забравят, че главите, които преследват, могат да мислят. Не знам дали моята глава мисли по-ефективно без коса, но във всеки случай поне успя да вкара ловеца си в капана.
Новата книга от издателство ЕМАС "Момичето от Техеран" представя Техеран от 50-те години на миналия век – с пъстрата, но и турбулентна картина на този голям, ухаещ на Изтока град ни повежда на емоционално пътешествие награждаваната писателка Марджан Камали.
Новата книга от издателство ЕМАС "Момичето от Техеран" представя Техеран от 50-те години на миналия век – с пъстрата, но и турбулентна картина на този голям, ухаещ на Изтока град ни повежда на емоционално пътешествие награждаваната писателка Марджан Камали.
„Понякога ловците на глави забравят, че главите, които преследват, могат да мислят. Не знам дали моята глава мисли по-ефективно без коса, но във всеки случай поне успя да вкара ловеца си в капана.
Тя е руса, стройна и красива, тя е на петнайсет и любимка на всички в малкото норвежко селце. И лежи гола и мъртва край брега на Змийското езеро.
Джилиан Лорън израства в спокойните предградия на Ню Джързи, но избягва в Ню Йорк. Там посещава Нюйоркския унивеситет за изключително кратко време – напуска го почти веднага, за да се включи в трупата на Ричард Форман „Онтологичен истеричен театър”.
