Дом-паметникът на БКП на старопланинския връх Бузлуджа, известен като Чинията, сред номинираните в категорията „Архитектурно събитие на годината” годишните архитектурни награди WhATA Awards. В края на юли 2019-а за монумента беше отпуснат грант от американската фондация “Гети” в размер на 185 хиляди долара в рамките на програмата “Keeping It Modern”. Средствата се предоставят на ICOMOS Германия, който създаде международен екип за опазване на съоръжението, признато през 2018-а за един от 7-те най-застрашени обекта на културното наследство в Европа от европейската организация "Европа Ностра".
Интересът на немската институция за опазване на артефакти от близкото минало към българския паметник беше провокиран от проекта на завършилата в Берлин млада българска архитектка Дора Иванова, която разработи проект за възраждането на Чинията - „Бузлуджа - паметта на времето“.
Грантът от “Гети” ще се използва за предпроектни проучвания, технически обследвания и лабораторни анализи за състоянието на рушащото се от 20 години съоръжение. Макар че посещението му не безопасно, ежегодно монумента е посещаван не само от събиращите се под върха социалисти, а и от фотографи, които заснемат подобни обекти призраци по цял свят.
В категорията "Нормалност на годината" е номиниран още един архитектурен обект от Старозагорско. Това е Стоян-Стайновата къща в Казанлък, която заедно с шуменската Томбул джамия и софийското 43-то основно училище “Христо Смирненски" са добрите реставрации и реконструкции, номинирани в категорията.
Казанлъшката сграда е построена през 1907 г., проектът й е дело на арх. Никола Занков от София и е типичен представител на сецесиона в архитектурата. Стенописите, с които къщата е декорирана през 1925-а са дело на родения в Града на розите художник Иван Милев*, който е автор и на обзавеждането на салона на първия етаж. След 9 септември сградата има различни функции, е заради стенописите през 1979 г. е обявена за паметник на културата. Къщата е върната на рода Стайнови след демократичните промени 10 години по-късно. Семейството се опитва да я върне към живот и миналата година възстановяват повредени елементи на сградата, външните дограми, запазват старите австро-унгарски плочки. Реставрацията на Стоян-Стайновата къща е дело на арх. Александър Стайнов, един от последното поколение наследници, заели се с възраждането на тази емблематична сграда.
Номинациите и наградите на журито се определят от WhATA, платформа за архитектурна критика и публицистика, а наградите на публиката се избират с онлайн гласуване с краен срок 31 януари 2020 г.
*Иван Милев е роден през 1897 г. По време на Първата световна война - през 1916-а,е мобилизиран в Пехотната казарма в София, където е зачислен като военен художник в щаба на Въздухоплавателната дружина. През ноември 1917 г. открива двудневна самостоятелна изложба в Казанлък по време на отпуск. Следващата година е демобилизиран, а през 1919-а завършва гимназия в родния си град и 1 година работи като учител в с. Коручешме, Хасковско.
През 1920 г. е приет в Държавната художествена академия в столицата. Първоначално следва общия курс, а през 1922 - 1925 г. е в Декоративния отдел при проф. Стефан Баджов. Докато е студент прави три самостоятелни изложби, сътрудничи на вестник „Червен смях“ като илюстратор и карикатурист, автор е на кориците на книги на български и чужди автори. През юни 1925 г. завършва Художествената академия със специалност Декорация. Работи като художник на свободна практика, илюстратор и автор на стенописи за частни домове. С Васил Вичев участват през 1925-а в конкурса за паметника на връх Шипка, но проектът им остава втори. Същата година се жени за оперната певица Катя Наумов, от която има дъщеря - Мария Милева, която става архитект. Умира през януари 1927 г., ненавършил 30 години.
Портретът му и детайли от негова картина са върху купюрите на 5-левките.
