Покрай Международната седмица на писмото и Световния ден на пощите, който се отбелязва на 9 октомври, се сетих, че макар интернет, електронна поща и телефони - стационарни и мобилни, да изместиха писането на писма на хартия, развитието на пощите оставя и сериозна материална следа в живота на градове и села по света.
Една от емблематичните сгради на Стара Загора, например, е Централната поща с часовниковата кула и колоната с фигура на орел, държащ писмо в клюна си. Пощенската палата е построена за по-малко от две години с държавни средства по проект на арх. Христо Атанасов през 1932 г. Тя е в модерен стил, но съдържа и елементи от египетската архитектура, а през годините е преустроявана три пъти. През септември 1935-а тук е открита и първата в България автоматична телефонна централа от тогавашния министър-председател Андрея Тошев.
През 1936 г. на часовниковата кула на пощата в Стара Загора са монтирани доставеният от Германия механизъм и циферблатите и камбаната за часовника, които са произведени от часовникарската фабрика “Гномон” - Георги Хаджиниколов - София. Стари старозагорци разказват, че под часовниковата кула в миналото се срещали влюбените двойки. Камбаната на върха й е поставена също в този период, но преди десетина години заради напукването й спира да работи часовникът. Старозагорското предприятие "Прогрес" АД през 2014-а изработи и дари нова 72-килограмова камбана, която отговаря по размери на старата. За отливането й не трябвало много време, но детайлите по външната й част изисквали повече време. Макар и да имаше търкания и противоречия около монтирането й, то стана факт и стрелките отново започват да отмерват времето. На часовника обаче не му върви и, след кратък период на работа, отново стрелките му са спрели.
Интересен е фактът защо на върха на колоната пред южната фасада на пощенската палата има орел, а не гълъб, използван в миналото за доставяне на писма. Още приживе архитектът на сградата - Христо Атанасов, разказва, че за фигурата се водили люти спорове. Макар повечето гласове да настоявали да е гълъб, за да се вижда скулптурата на върха на 7-метровото съоръжение, той трябвало да е неестествено голям и да изглежда гротескно. Заради това победил орелът.
С художественото изпълнение на фигурата бил натоварен Драган Лозенски, който наскоро бил завършил художествената академия, а по-късно става професор, декан на факултета по приложни изкуства и заместник-ректор. 21-годишният тогава Лозенски нарисувал фигурите на орлите, които трябвало да са два. Те напомняли птиците на Орлов мост в столицата. В свое изследване проф. д-р Светла Димитрова, дългогодишен директор на старозагорския исторически музей, разказва, че той сключил през октомври 1931 г. договор за 13 хиляди тогавашни лева, но по-късно сумата е намалена и орелът остава един. Превозът и монтажът на орловата фигура също като сградата на пощенската палата се финансират от държавата.
Фигурата на царствената птица с разперени криле и писмо в клюна пък се изработва в работилница към затвора в Стара Загора. Според художника Димитър Караджов (1907-2000) за изработването му майсторите използвали специална скулптурна смес.
При една от реконструкциите на сградата на Централна поща в Стара Загора са открити късноантични римски мозайки от ІV - VІ век, които са музеен обект, който може да се види в сутерена. В постоянната експозиция на Регионалния исторически музей (РИМ) пък има макет на сградата в оригиналния ѝ вид.
И макар писмото в плик да отмира с всяка година като комуникация между хората, сградите на пощите едва ли ще изчезнат, защото са жива история не само на пощенските услуги, а и на развитието на градовете по света. В много градове по света - Париж, Прага, Москва, Самарканд и още, и още, отдавна са станали символи за жителите и гостите им. Така е и с Централната поща в Стара Загора.
