„Mонетите през вековете - берое, августа траяна, верея, иринополис, боруй” е темата на тазгодишния „Нумизматичен салон 2023”

Целта на изложбата е да се покажат монети, употребявани от местното население през различните периоди от съществуването на Стара Загора, като се започне от времето на неоткритото предполагаемо тракийско Берое IV в. пр. Хр. и се стигне до османския период.

Експонират се монети, които са открити само в самия град, но не и в околностите му или в близките села. Освен монети от разкопки са показани и монети от дарения, сред които дарения на основатели и активисти на Археологическото дружество „Августа Траяна” и видни старозагорци - Атанас Кожухаров, Димитър Сливков, Христо Райков, Атанас Илиев, Георги Русески, от по ново време на Мария Влашка, арх. Ваня Тончева и др.

Специално внимание се отделя на монетите, сечени от Августа Траяна. Градът е имал правото да сече монети от император Марк Аврелий, началото на II в. до император Галиен, средата на III век. Между изложените монети има такива с оригинални сюжети, като богинята Тюхе с корона във вид на крепост с три кули, Речен бог в подножието на хълм с крепост (вероятно Аязмения връх), Крепостна порта и др.

Акцентира се върху монетите от по-мащабно проучени обекти като Форума на Августа Траяна и открития наскоро и частично проучен Източен некропол на града, намиращ се в градинката при ул. „Христина Морфова”. Наблюденията върху монетите от този некропол и новооткритите в него черепи с изкуствена деформация позволяват да се направят изводи за етническия произход на някои от погребаните в него. По всяка вероятност се касае за алани, които са сродни на прабългарите и след 371 г. след сблъсък с хуните част от тях се отправят от местоживелищата си в Кавказ на запад като достигат и до Берое. Виден техен представител е Аспар, който спасява Берое от хуните в средата на V век. В чест на Аспар жителите на града издигат паметник, чийто постамент с надпис е запазен и до днес.

В изложбата са представени любопитни факти за периодите в които са циркулирали монетите, като се обръща внимание на античните и средновековни имена на града, техния произход и значение. Любопитен факт е, че съвременното име на Стара Загора съдържа названието на Тервеловата област Загора, което е включено и в най-ранното (XV в.) османо-турско име на града Загра-и Ески хисар „Старата крепост на Загора”.