В навечерието на 12 декември - деня, в който Светата православна църква отбелязва деня на Свети Спиридон, се срещам с майстора на ковано желязо Божидар Димитров. Защо с него? Светецът според народните вярвания бил кундурджия (обущар) и е почитан като се покровител на занаятчиите, а майстора познавам покрай 10-годишната му внучка Божидара, която на откриването на XIV издание на Националния тракийски фолклорен събор „Богородична стъпка“ на Старозагорските минерални бани изпълни песента „Притури се планината“ и приятно изненада участници и гости с таланта си.
Божидар Димитров се занимава с ковано желязо вече 15 години, след като след дълги години работа в системата на железниците останал без работа. Самоук е, никой не го е запалил по занаята. Решил да направи някои дребни неща за себе си. Видяла ги рано отишлата си старозагорска художничка Камелия Мирчева, при която дъщеря му Неделина посещавала школата по рисуване, и го посъветвала да започне да се занимава с ковано желязо. Така започнал, след това сам преоткрил руската чеканка и постоянно обогатявал знанията и уменията си.
"От 2006 година съм член на Националната занаятчийска камара. Занаята Господ го дава и Господ го взема", казва Божидар. Сериозните му занимания били отключени покрай икона, рисувана от дъщеря му. Децата от школата на Камелия Мирчева подарили нарисувани от тях икони на община Стара Загора. Иконата на Неделина тогавашният кмет д-р Евгений Желев я избрал и подарил на параклиса в местността Богородична стъпка на Старозагорските бани. Тогава и майсторът започнал сериозно и по-активно да работи с желязото. По-късно пък се запалила и дъщеря му, която също е майстор, но кове мед и изработва основно накити.
"Носим гените си с хилядолетия, те стоят заспали, не се знае кога ще се отключи определен ген", ми обяснява своята теория Божидар Димитров и казва, че понякога, когато работи нещо, има чувството, че вече го е правил. "Когато реша да правя нещо, започвам да го обмислям, то се усъвършенства в мисълта ми, докато го видя завършено", обяснява ми той. А майстори различни неща - врати, пана, указателни табели, кръстове, сувенири, всичко, ако някой му поръча. В момента се е съсредоточил върху свещник, който е специален за него.
Майсторът е запомнил от баба си, че като се започва една работа, трябва да е в понеделник и с молитва. И строго спазва това правило. Като тръгнал по изложения пък му направило впечатление, че майсторите все черпели някого. Обяснили му, че е традиция, за да ти върви, и започнал и това да спазва.
"Някои - да, но други пък подсказват на по-млади колеги", отговаря на въпроса ми дали майсторите крият занаята си. Споделя, че по-възрастен майстор преди години му казал, че е добре да използва мокър пясък като подложка за изчакване на желязото. Първоначално не повярвал, но след това решил да опита - оказало се, че дава голям обем. Поверието, че занаят се краде са го чували всички, но на "Етъра" една жена му казала, че занаята Господ ти го дава и Господ ти го взема, не се знае колко години ще ти го даде да работиш. Заради това мечтае да направи школа и да учи деца, за да предаде даденото му от Бога. Казва, че е трудно, но не се отказва и вярва, че някой ден ще успее.
Сигурно е прав, защото ковашкия майсторлък е усвоила дъщеря му Неделина, а на внучката Божидара дава чук в ръцете, още докато е в детската градина. Не най-големия, но инструментът не е безобиден, не си ударила пръстите и може да стане майстор и от нея, ако тя реши. В детска градина „Детски рай“, която е посещавала внучката държат на традициите и фолклора. Затова и Божидар редовно помага. За Свети Спиридон организирали празник на занаятите и той занасъл малка наковалня да покаже на децата какво прави.
А за празника майстор Божо, който по бащина линия е старозагорец, а по майчина - потомък на бежанци от Беломорска Тракия и в семейството традициите са на голяма почит, пожелава на колегите си здраве, много идеи, които да материализира и да пазят духа и традициите и да ги предават на децата и внуците си.
