Община Самоков отбеляза 150 г. от гибелта на Апостола на свободата - Васил Левски.
Много граждани и ученици се бяха събрали пред паметната плоча на Дякона, поставена на входа на Девическия манастир.
Панихида бе отслужена от архиерейския наместник Отец Михаил в съслужение със самоковски духовници. „Вечна е паметта на героя“, не само защото „тоз който падне в бой за свобода, той не умира“, но и защото идеите на Левски са живи и днес, думите му, казани преди век и половина са толкова актуални и сега, толкова силни. След панихидата бе поднесен рецитал за Апостола, подготвен от учениците от НУ „Станислав Доспевски“. Детските гласова със стихове за Левски бяха заредени с вдъхновение, учениците цитираха споделените идеи и думи с жар и плам. Рециталът бе зареден с изключително силен емоционален заряд, такъв, какъвто личността на Апостола заслужава. Кметът Владимир Георгиев се обърна към присъстващите със словото си „Дори и днес, 150 години след обесването на Левски, ние повтаряме като мантра думите му - „От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи”. Помнете Левски. Помнете делото му за „чиста и свята Република”. Този негов завет е олицетворение на прозорливостта и обичта на Апостола към народа ни…..И точно днес е време да си кажем, че трябва по-често в ежедневието си да четем именно думите, изречени от Левски, които историята е съхранила…“
Всички днес сведоха глави в едноминутно мълчание в памет на най-светлия образ в българската история. Образ, който времето, политиката не можаха да променят и който вече толкова години е обединител на нацията ни. Венец от Община Самоков поднесоха кмета Георгиев и секретарят на общината Ангелина Вангелова. Венци бяха поднесени от Архиерейско наместничество – Самоков и от ОбС на БСП - Самоков. Всички присъстващи поставиха цветя пред паметната плоча на героя, който записа името си в пантеона на героите донесли освобождението на България. „О, майко моя родино мила, защо тъй жално тъй милно плачеш .....там близо край град София стърчи едно черно безило и твоят един син Българийо, виси на него със страшна сила. – думи на песен, която прилича на плач за една достойна личност, за която Отечеството е над всичко. Един пример, който като факел трябва да свети в душите на всички българи. За да не забравим кои сме. Не случайно народът е избрал да почита подвига на Левски в деня на неговата смърт. 19-ти февруари 1873 г. - денят, в който завършва земният път на Васил Иванов Кунчев – още не навършил 36 г., и започва безсмъртието на Апостола – национална икона, но и реален хуманист, човек, чиято философия на саможертва пред олтара на Отечеството е събрана в едно единствено изречение: „Ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си”.
