В началото на настоящата сесия, на която ни предстои да обсъдим и приемем един от най-сериозните документи и инструмент в управлението на града ни - бюджета, за съжаление се налага да говорим и по друга тема, която е не по-малко важна за управлението му. Темата за претенциите и реалността.
Прозрачност в действията, компетентност не просто да изпълняваш задълженията си, а да постигаш реални резултати, да можеш да носиш отговорност е минимумът, който се изисква когато търсиш доверието на хората, за да вземаш решения от тяхно име. Размахването на тези понятия, когато не си готов да ги подкрепиш и с ежедневна работа, с умения и почтеност, ги превръща в лозунги.
Тези лозунги чувахме по време на всевъзможни предизборни кампании, а от началото на този мандат те се превърнаха в ежедневие в работата на общинския съвет. Благодарение на колегите от Демократична България, които неуморно говорят, говорят и говорят. Само че от толкова думи не остава време за действия. За съжаление общинските съветници и районните кметове от тази коалиция за повече от година не осъзнаха, че единствената разлика между тях и гражданите на София е, че с избирането си на тези позиции вече имат и задължения. Не е достатъчно да констатираш наличието на проблем и да обвиняваш общината , че не го е решила, а имаш задължението да участваш в намирането на ефективни решения. И това не е само задължение на ГЕРБ, а на всеки един общински съветник и районен кмет.
Вече на всяка сесия се налага да говорим за качеството на докладите, предлагани от съветниците от ДБ, а в последните дни стана видим за всички и начинът, по който работят в районите.
Лично облагодетелстване за сметка на най-уязвимите групи наши съграждани, при това по време на криза, не е просто морално укоримо, то трябва да носи реални последствия. А снемането на политическо доверие не е такова.
Снемането на политическото доверие от кмета на Демократична България в район Красно село служи единствено като опит на политическите партии в обединението да избягат от отговори и отговорност за действията на човек, който благодарение на техните усилия е получил доверието на гражданите.
Странно е как хората, които всяка седмица намират повод да поискат оставката на кмет, премиер или когото видят по телевизията сутрин, но при доказано лично облагодетелстване не смеят дори да споменат тази дума.
Преди последните местни избори обяснявахте на жителите на Красно село, че Росина Станиславова е морален и способен човек, а сега, понеже идват парламентарните избори им казвате - Оправяйте се сами, ние сгрешихме и не отговаряме вече.
Демократична България дължи на жителите на Красно село много повече от „снето доверие“ и дарение от 7 000 лв. Моралът не се купува с пари, а компетентно и принципно управление не се постига с мълчание.
