Екологичната организация „За Земята“ откри значително разминаване между официалните данни за замърсяването с азотен диоксид (NO2) в София и реално измерените стойности в различни части на столицата.
От организацията са провеждали изследвания на качеството на въздуха през цялата 2021 г. Докладът им показва, че в 19 от общо 27 избрани точки за измерване средногодишните стойности са над законовата норма. В същото време в нито една от официалните станции на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) в града няма отчетени превишения.
„Причина замърсяването да не бъде официално констатирано досега се корени в разполагането на автоматичните измервателни станции далеч от пътното платно и в неподходящи райони на града, в несъответствие на Директивата за качество на атмосферния въздух. По този начин системата за мониторинг на качеството на въздуха подценява обективното замърсяване с азотен диоксид“, пишат в доклада си от екологичната организация.
Шестте сертифицирани пункта на ИАОС в столицата са на „Копитото“, в Дружба“, „Младост“, „Хиподрума“, „Надежда“ и „Павлово“. До 2013 г. станция имаше и на „Орлов мост“ – тогава тя беше закрита „временно“, но така и не бе възстановена.
Данните от направените от „За Земята“ измервания показват нездравословно високи нива на азотен диоксид в много точки на София, където има и висока концентрация на хора. Това са жилищни зони, райони с офис пространства и бизнес сгради, основни спирки на градския транспорт. В топ 3 на най-замърсените райони са бул. „Александър Малинов“, „Орлов мост“ и Сточна гара.
„По-високо замърсяване с азотен диоксид се наблюдава в близост до натоварени улици и булеварди. Това не е изненадващо, тъй като основният източник на азотен диоксид в градовете по принцип са автомобилите с двигатели с вътрешно горене. София не прави изключение“, отбелязва организацията в доклада си.
Вдишването на въздух с висока концентрация на NO2 може да раздразни дихателните пътища. Краткотрайните излагания на високи нива могат да влошат здравословното състояние на хора с дихателни заболявания, особено астма, което води до поява на кашлица, хрипове, затруднено дишане, посещения в спешните отделения, прием в болница. По-продължителното излагане на повишени концентрации на азотен диоксид може да допринесе за развитието на астма и потенциално да увеличи чувствителността към респираторни инфекции и води дори до структурни промени в белия дроб. Хората с астма, децата и възрастните обикновено са изложени на по-голям риск от негативно въздействие върху здравето.
От „За Земята“ предлагат да се направи преоценка на станциите от ИАОС и Министерството на околната среда, а Столична община да предприеме спешни мерки за намаляване на замърсяването с азотен диоксид. Сред тях са намаляване на употребата на моторни превозни средства с приоритет към ограничаване на най-замърсяващите МПС, използване на градския транспорт и превозни средства като велосипеди.
През 2022 г. Столична община възнамерява да въведе зона с ниски емисии от транспорта, което да ограничи използването на МПС и да намали емисиите на фини прахови частици и NO2. „Тази мярка трябва да се базира предимно на наличните данни и техния анализ за замърсяването на въздуха и трафика, като отбелязваме, че е необходимо да се събере повече информация и за двете“, пишат от „За Земята“.
