Делегацията на община Костинброд, в състав кметът на община Костинброд, г-н Трайко Младенов, заместник-кметовете инж. Габриела Трайкова, инж. Теодора Гогова и г-н Александър Ненов, д-р Атанас Тенев- председател на общински съвет Костинброд, общински съветници- председатели на комисии и директори на двете гимназии в град Костинброд: г-н Кирил Станев – директор СУ „Д-р Петър Берон“ и г-н Светослав Иванов – директор на Професионална гимназия по ветеринарна медицина и селско стопанство „Св. Георги Победоносец“ посетиха град Трапани. На 21.03.2025 г. делегацията от община Костинброд имаше удоволствието да се срещне и събеседва със зам. - президента д-р Розалба Каица на Асоциация „Болничен кораб Елпис” и членове Емилио Камило Манджароти и Антонела Джанмаринаро. Президентът на асоциацията д-р Джанкарло Унгаро, точно по времето на срещата излиташе за Мадагаскар, затова не можа да присъства. От години асоциацията искаше да се свърже с България, но преди да ви кажем защо, нека разкажем кои са те.
Повече за асоциацията
Асоциация с нестопанска цел “ Елпис - кораб - болница” води началото си от друга асоциация първообраз, в която са си сътрудничили и продължават да го правят днешните и членове и ръководство: “Трапани за третия свят”. Тази асоциация работи на доброволни начала от години в различни социално - солидарни и здравни области на африканския континент и по - специално в Масагаскар. “Елпис” наследява тази организация и строго се конкретизира в изпълнението на здравни и терапевтични дейности.
Асоциацията “Елпис” трансформира стар военноморски руски влекач в кораб - болница и го оборудва с мултиспециализирана операционна зала, лаборатория за анализи, зъболекарски кабинет, аптека, кръвна банка и други диагностични инструменти, както и пневматични палатки и полево оборудване.
Болничният кораб "Elpis" оперира с участието на доброволци - доктори и терапевти с различни професионални специалности и с участието на доброволци - хора с технически и други способности. В самото начало корабът - болница се използва в здравни мисии, главно от хирургически характер, но също така за първична профилактика, обучение и научни изследвания в контекста на сътрудничеството със страни с ниски доходи и по повод на извънредни ситуации от различен вид. С течение на времето се оборудва с мобилни модули - стоматологични, радиологични, епидемиологични и други, съхранявани в стратегическо пристанище, създадено като оперативна база и годно за качване на кораба, в съответствие с оперативните, здравни нужди в момента.
Този руски влекач, преди да стане италианска собственост е бил българска. Поради тази причина, вече почти готов като кораб - болница през 2017 г., точно преди да напусне италианските води на път за Африка, на общо събрание на Асоциацията поканват да присъства г-жа Емилия Михайлова, българка от нашата община, живееща от 2002 г. в Салеми - Сицилия. На събранието тя връчва официално българското знаме на президента на асоциацията, чиито цветове са еднакви с тези на Италия и Мадагаскар. Няма нищо случайно…
Предлагат и да стане член на тяхната асоциация и като професионалист - терапевт да участва в бъдещите мисии. До момента г-жа Емилия Михайлова е участвала в три мисии на африканския континент.
Тя споделя:
“Често в неделните утрини, в компанията на мой приятел - д-р Калия, вкусвайки ароматно кафе на площада в моя сицилиански град, слушах разказите му за кораб, който трябваше да стане болница и зад чиято кауза стои една асоциация. В този момент не предполагах по никакъв начин, че животът ще ме свърже и ще мога да го споделям с тези истински герои. Ден след ден, силната страст и любов, с която работеха всички за създаването на този болничен кораб и за реализирането на целите му - да помага на хората, които населяват африканските брегове завладя и мен. Един ден д-р Калия, дойде у дома и ми показа документите на кораба, който бил и българска собственост и асоциацията имала удоволствието да ме покани на тяхно събрание. Така започна всичко …
Така започна “магията” Африка …
Корабът - болница потегли през 2017 г.. На първата мисия в Гамбия - една от най- бедните държави в Африка, използвана в миналото като пристанище за роби за Англия, затова и англоговорящи ме поканиха да замина. Има много за разказване, но си запазвам правото за друг път. След двегодишно пътуване и отдаването на неуморна професионална здравна помощ и не само … през 2019 г. корабът - болница стигна Мадагаскар. Корабът не е голям, и поради тази причина не можеше да премине целия път от Сицилия до Мадагаскар наведнъж. Наложи се да спира, понякога за месеци на пристанищата на различни африкански държави. Във всяко пристанище професионалните екипи предоставяха напълно безплатни здравни и терапевтични услуги в: Гамбия, Гана, Сао Томе, Ангола, Намибия и др. Корабът пристигна в Мадагаскар през лятото на 2019 г. От тогава до днес обслужва северозападното крайбрежие на Grand Terre. Тези “назъбени” брегове - без достъп до сушата са причината, поради която се ражда идеята за болничен кораб.
Докторите и екипите си сътрудничат с болниците и институциите в Мадагаскар повече от 25 години. Поради логистични трудности, за населението от северозападните брегове е невъзможно да ги достигне и поради тази нужда болничният кораб става реалност.
Когато сме на мисии, времето на борда и на сушата протича между работа и ежедневие. Налага се и да готвим, да чистим, да асистираме докторите или те мен, в зависимост кой кога и от какво има нужда. Помага се на всички и във всичко. Това е уникално и незабравимо преживяване, което промени мирогледа и живота ми. То остави дълбока следа за размишления, може би, защото изисква пълна отдаденост - мисли, душа и тяло.
В моя случай, работех и на кораба и на сушата. Помагахме и се помага на всеки дошъл пациент - деца, младежи и възрастни. На кораба има инструментално оборудване, като ултразвук, електрокардиограф, зъболекарски кабинет, операционна с инструменти за малки операции и евентуално и за планирани по - големи. Има и различни медикаменти и лекарства.
Участието в подобни мисии, на борда на болничния кораб "Елпис” изисква да имате голям професионален опит и в същото време да изживеете уникално човешко преживяване. Ако искате да го почувствате персонално или да предоставите своите здравно - терапевтични и други професионални способности и услуги, не отлагайте. Има работа за всички и на кораба и на сушата.
Персоналът може да живее на кораба, тъй като има легла, кухня и 2 бани. Пътните и дневните разходи се поемат от самия доброволец.
Изискванията са да имате адаптивност към пространствата на кораба.
Искрено благодаря на кмета на община Костинброд г-н Младенов, на председателя на общински съвет д-р Тенев, на зам. кметовете и целия общински съвет, на цялата българска делегация, затова, че приеха да се срещнат с ръководството на асоциация “ Елпис - кораб - болница” и да поговорим за съвместни бъдещи проекти.
Ако има желаещи за мисии в Мадагаскар, оставам на разположение за подробности.”
Д-р Розалба Каица подари книгата „ Diecimila miglia intorno all'Africa Il lungo viaggio di Elpis verso il Madagascar
208 pagine“, в която се разказва за тяхната мисия. В книгата има снимки на г-жа Емилия Михайлова и нейната помощ към нуждаещите се.
