Софийското метро отбелязва днес 20 години от пускането в експлоатация на първия си участък между станциите „Сливница” и „Константин Величков”. На този ден през 1998 г. потегля първото влакче на столичната подземна железница по метро трасе с дължина 6,4 км и 5 станции.
Още: Най-важно е софиянци да не останат без градски транспорт: Терзиев разговаря с протестиращите шофьори
Още: МБАЛ-Самоков получи нов компютърен томограф
Строителството на първите 5 станции започва през 1979 г., когато е направена първата копка на станция „Вардар”. Месец след това стартира строителството на „Люлин”. Следват „Западен парк” и „Сливница” през 1980 и 1983 г. Последна с първа копка е „К. Величков” през 1985 г. Строителството на метродепото започва през 1978 г. Изграждането на първите 5 станции отнема цели 19 години.
20 години след историческото първо пътуване на подземно влакче по новопостроената отсечка от 6,4 км от кв. „Люлин” до бул. „Константин Величков” столичната подземна железница има вече изградено трасе от 40 км, мрежа от две линии с 35 станции, а делът му в системата на градския транспорт достигна 34%. Докато за изграждането на първите 10 км до 2003 г. са били нужни 24 г., то за последните 10 г. са построени 30 км трасе от общо 40 км. Скоростта на изграждане на метрото скочи от първоначалните 380 м на година за периода 1979 – 2003 г. на 3,1 км. за последните 10 г. благодарение предимно на включването на обекти за финансиране от европейските фондове и с местно съфинансиране.
Откриването на Линия 2 с нови 11 станции през 2012 г. и отличната организация на движение на влаковете дадоха възможност да се намали двойно интервала на движение - от 6 на 3 минути в часовете пик по Линия 1. Броят на пътниците се увеличи значително и метрото вози вече близо 350 000 души всеки ден. Поради по-високата скорост пътниците спестяват с метрото дневно над 110 000 часа.
Още: Тържество за Рождество Христово се проведе в църква в Самоков
Още: В спортното училище в Самоков откриха нов СТЕМ център
Освен мащабен и сложен транспортен обект, метрото е най-големият екологичен проект на столицата. Метрото доказа, че в районите, през които минава, хората са склонни да слязат от колите си и да ползват удобството и бързината на подземната железница. С изграждането на Линия 1 и Линия 2 е намален броя на автомобилите в движение в София с около 55 хил коли дневно. С построяването на Линия 3 се очаква в зоните, през които минава трасето й, трафикът да се намали с около 20 процента. Общо след реализацията на Линия 3 екологичният ефект от метрото ще достигне намаление на вредните емисии газове с около 90 хил т. на година.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Терзиев на среща с протестиращите в градския транспорт, автобусите тръгнаха
Метрото е и проект, който променя значимо условията на живот на хората и качеството на градската среда. След завършване на съоръженията на подземната железница над тях се изграждат нови съвременни булеварди, а на прилежащите им територии се променя статута и се появява съвременна планировка и облик на районите.
Независимо от постигнатото през последните две десетилетия и от факта, че се превърна в една от визитните картички на София и влезе в топ 10 на най-добрите инфраструктурни проекти в Европа софийското метро не спира да се развива. В последните години изпълнението му е давано многократно за пример от ЕК. В момента се изгражда новата зелена Линия 3 с подкрепата на Европейския фонд за регионално развитие и местно съфинансиране. Строителството на етап 1 от третия метродиаметър беше първият голям български проект, одобрен за финансиране от Европейската комисия за програмния период 2014-2020 г. Близо 400 млн.евро е стойността на новите 12 километра от третата линия на метрото, заедно с 20 нови метровлака и депото в Земляне”, които се финансират по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура”.
Най-трудният централен участък от новата Линия 3 - от бул. „Владимир Вазов” до кв. „Красно село”, вече е изграден на 50% за 2 години от началото на строителството му. Той е дълъг 8 километра с 8 станции и се строи в изключително сложни геоложки и хидрогеоложки условия. Плановете са към края на януари 2018 г. тунелопробивната машина, която изгражда тунелите в участъка, да бъде на станцията при Александровска болница. Досега дължината на прокопания тунел е около 2,6 км. Машината в края на годината трябва да достигне спирката при Малък градски театър „Зад канала”.
Още: Заседанията на Общинския съвет на Елин Пелин вече ще са открити
Още: Цветомир Петров: Приехме повече пари, за да се мие, чисти и озеленява по-добре София
Вторият етап от Линия 3, включващ изграждането на 4 километра и 4 станции от кв. „Красно село” през кв. „Овча купел” до Околовръстното, чието строителство започна през юни 2017 г., е изпълнен на 12%. Когато Линия 3 бъде готова в края на 2019 г., тя ще свърже две от ключовите пътни артерии в София – бул. „Владимир Вазов” и Околовръстен път с Централна гара и Летището. На това място ще има съвместна ж.п. спирка на линията София-Перник посредством метростанция до кв. „Горна баня”. С модерни влакове „Сименс” ще се возят нови 130 000 души всеки ден, а общият брой пътници на метрото ще стане близо половин милион.
Бъдещите планове на Столична община за развитието на Линия 3 и метромрежата в София включват приоритетно продължение на третия лъч от бул. „Владимир Вазов” до Ботевградско шосе с нови 3 км и 3 станции и разширение в посока кв. „Слатина” и бул. „Цариградско шосе” с трасе от 5,6 км и 6 станции, а така също и разширение на Линия 1 и Линия 2.
20-годишният юбилей от пускането в експлоатация на първия участък от Западния радиус на софийското метрото Столична община и „Метрополитен” ЕАД ще отпразнуват днес, от 13 часа, в станция „Константин Величков”, където на 28 януари 1998 г. е пристигнал първият влак на подземната железница. Домакините на тържеството за празника на метрото кметът Йорданка Фандъкова и изп. директор на „Метрополитен” проф. Стоян Братоев са поканили на юбилейното честване министъра на транспорта Ивайло Московски и други министри, председателя на Столичния общински съвет Елен Герджиков, зам.-кметове на Столична община, областния управител Николай Пехливанов и зам.-областните управители Томи Николов и Живка Такева-Първанова, главния архитект Здравко Здравков, бивши кметове на столицата, строители и граждани.
