Всички знаем, че чушкопекът е българско изобретение. От чии ръце обаче е излязло то?
“Направих чушкопека, за да облекча труда на домакините. През ум не ми е минавало, че след 45 г. ще го признаят за българското събитие на XX в. А някои дори написаха “България подари чушкопека на света”.
Стана ми малко тъжно едва когато взеха публично да обявяват изобретателите. Явиха се поне петима-шестима с претенции за авторство. Аз медал не искам, за патент е късно. Слава не търся, но нека да се знае, че чушкопекът е на 45 г., а не на 40, както официално беше отбелязано през 2014-а.”
Това казва плевенчанинът Николай Мойнов пред "24 часа". Той създава чушкопека през есента на 1969-а. По онова време е фотограф в авиоучилището в Долна Митрополия. “Освен че беше изкусен зад обектива, все измисляше нещо нечувано и невиждано, а после с майсторска ръка го изработваше”, описват го някогашните му колеги - пилоти и ВВС инженери.
Идеята за чушкопека хрумва на Мойнов, докато гледа как по дворове и около жилищни блокове се палят огньове и жените редят чушките по огромни ламарини. Из парещия въздух се вият черни талази дим, а надвесени над ламарините жените се просълзяват от пушека.
Печената чушка в Плевен от памтивека е в култ. Даже се говори, че ароматът се носи още щом влакът навлезе в гарата на Червен бряг. На ламарината обаче чушката се сгърчва и често прегаря. Пък и работата хич не е спорна - домакинята стои с часове над огнището за няколко буркана зимнина.
Първия уред Мойнов измайсторява с тенекия от сирене, която имал подръка. Доста умува над тунелчето, в което да легне плодът на пипера. Мисли да го оформи със синци, но отхвърля варианта като неефективен - керамичните мъниста бързо се нагряват и скоро изстиват.
Сеща се да вземе от тъкачния завод керамично тунелче от конусна шпула. Увива я във вестник и с шпаклата дълго и трудно извайва тунелчето да е с размерите на пиперката. Слага изделието да изсъхне на стайна температура. После хваща отвертка и на ръка под лек наклон продълбава улеите за реотана.
За “гърнето” споява глина и шамот - прашец от смлени тухли, в пропорции 1/3 към 2/3. Този експериментален модел остава единственият. В следващия Мойнов внася подобрения. За корпуса използва цилиндричния барабан от ксерокс, но го обгаря, за да падне отровният селен и да остане само чист алуминий. Накрая слага на капачето дръжки от стари бушони или от позабравените тенджери “Чудо”.
Днес създателят на чушкопека е на 82 г.,
