Йезуитски написано предложение за изменение на Закона за защита от шума в околната среда може да направи така, че в периода 23:00 – 8:00 часа да се вдига шум без последствия. За това предупреждава забележка в рамките на общественото обсъждане.
Става въпрос за предложението за изменение на чл. 16б, ал. 2. Буквално предложението е следното: "За обекти за производство, съхраняване и търговия и обекти в областта на услугите, разкрити и разположени в жилищни сгради с повече от едно жилище или в сгради със смесено предназначение към заявлението по ал. 1 задължително се прилага становище на съответната регионална здравна инспекция относно спазване на граничните стойности на показателите за шум, определени с наредбата по чл. 11, т. 5". Подчертаният в черно текст е самото ново предложение.
На нечиновнически език обаче този текст е свързан с доста други, включително със следния текст (чл. 16а, ал. 1) : "Забранява се зареждане на обекти за производство, съхраняване и търговия и на обекти в областта на услугите, разкрити и разположени в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, както и в жилищни сгради с повече от едно жилище и сгради със смесено предназначение, за времето от 23:00 до 8:00 ч.". А критиката е следната - предложеното допълнение би изключило всички евентуални източници на шум, които се намират в непосредствена близост до жилищни сгради с повече от едно жилище или в сгради със смесено предназначение.
Освен това е поставен и въпросът дали всъщност министърът на околна среда има компетенции да съблюдава предложените изменения.
Припомняме, че за последно въпросът с шума беше мисия на лидера на НФСБ Валери Симеонов. Всъщност именно благодарение на негова инициатива беше забранен шумът на открити площи между 23:00 и 8:00 часа, както и между 14:00 и 16:00 часа. Изключение има само за железопътните гари, автогарите, аерогарите, морските гари и използването на системи за оповестяване на населението при бедствия.
За нарушение на разпоредбите законодателят предвижда физическите лица да се наказват с глоба от 500 до 1000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци да се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 6000 лв. При повторно нарушение физическите лица ще се наказват с глоби от 2000 лв. до 6000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци ще се налага имуществена санкция в размер от 5000 лв. до 12 000 лв.
