Както стана ясно преди време, тайни агенти на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) ще бъдат внедрявани в институции и фирми без знанието на ръководствата на работодателите. Шпионите ще могат да влизат и в ролята на адвокати, художници, счетоводители и други, упражняващи свободни професии. Това предвиждат промени в Правилника за прилагане на Закона за ДАНС, публикувани преди време на сайта за обществени консултации strategy.bg.
Още нещо - друга важна предвиждана промяна е, че освен в държавни органи, организации и юридически лица – както е по сега действащия режим, тайните агенти ще могат да работят в държавната администрация, юридически лица, граждански дружества, и като лица, упражняващи свободни професии. Казано накратко – навсякъде.
Основният аргумент за предлаганите промени са последните изменения в антикорупционния закон, с които специализираната дирекция в ДАНС за противодействие на корупцията по високите етажи на властта бе включена в новия мегаорган - Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), оглавявана от Пламен Георгиев.
За проблеми с предложения проект в няколко посоки съобщиха в становище от Българския хелзинкски комитет (БХК). На първо място според БХК понятието "национална сигурност" е проблематично, тъй като то често се употребява от органите декларативно, особено при дела, при които се иска екстрадицията на лице на основание, че то представлява опасност за националната сигурност. По правило агенцията не сочи основания за твърдението, че дадено лице представлява заплаха за националната сигурност, а съдилищата не изискват да се предоставят такива.
Като имаме предвид, че употребата на обяснението, че националната сигурност е потенциално засегната, по презумпция не подлежи на доказване в практиката на българските съдилища, липсват гаранции, че агенти под прикритие ще бъдат внедрявани на законно основание, предупреждава БХК
В проекта представителите на свободните професии не са определени изчерпателно, но сред типичните представители са експерт-счетоводители, одитори, журналисти, адвокати. Това би значело, че всеки един одитор, работещ по заявка на кое да е дружество или учреждение, би могъл да е агент под прикритие. Същото важи и при посещение при адвокат за консултация – вече няма да има гаранция дали това лице изобщо е юрист и законните интереси на клиента ще бъдат професионално защитени, обръща внимание БХК.
"Като се има предвид добре документираната практика, че ДАНС се поставя над законите в страната и не се съобразява със съдебни решения, гражданите нямат сигурността, че техните законни права и интереси, ще бъдат защитени и зачетени при внедряването на агенти под прикритие", се казва в становището на БХК.
"Въпреки че е декларирано, че прикриването на агентите и тяхната дейност се осъществява при спазване на принципите на законност и конспиративност (чл. 49 от ППЗДАНС), липсват каквито и да било гаранции, че правото на личен живот на гражданите няма да бъде неправомерно засегнато. Още по-малко липсват гаранции, че при евентуално нарушение гражданите ще могат да се защитят ефективно", пишат още от БХК.
"Българският хелзинкски комитет предлага на Министерския съвет да не издава предлаганото постановление за изменение и допълнение на ППЗДАНС", завършат писмото си БХК.
