Висшият адвокатски съвет (ВАдС) ще сезира Конституционния съд за разпоредби в Закона за мерките срещу изпирането на пари, като противоречащи на чл. 134 от Конституцията. Кои точно разпоредби ще бъдат атакувани пред КС ще стане ясно на 18 септември, съобщиха от ВАдС.
Въпросният член постановява, че адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се и подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси.
Един от мотивите за решението е свързан с разбирането, че спазването на правилата за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма не може да засяга по какъвто и да било начин прилагането на принципа на професионалната тайна, в случая адвокатската тайна.
От ВАдС припомнят, че при извършената през 2017 г. Европейска наднационална оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм беше очертана рамката в Европейския съюз за борбата с изпирането на пари.
Според нея адвокатът не може да разполага с инструментариума, присъщ например на финансовите институции, както и на лицата, на които държавата е възложила със закон изпълнението на определени властнически функции – нотариуси, ЧСИ и пр.
"Висшият адвокатски съвет е извършил секторната оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм при дейността на адвокатите, в която бяха отчетени нивото на риска в дейността на адвокатите към изпирането на пари, критериите за съмнителни операции, сделки и клиенти.
Съветът отчига, че адвокатите са потенциално уязвими от това да бъдат използвани и така неволно да подпомагат дейностите на престъпниците в прането на пари, в извършването на определени правни дейности, които да предадат легитимно лустро на престъпни финансови, корпоративни сделки и сделки с недвижими имоти, както в използването на изтънчени и сложни методи за насочване на незаконни финансови средства във и през финансовата система", се казва в съобщението.
Специализираният правен сайт Lex.bg припомня, че проектът на вътрешните правила беше огласен на 25 юли и оттогава предизвика множество коментари и опасения сред адвокатите. Част от тях се опасяват, че ще се превърнат в доносници на службите, а други, че им се възлагат почти детективски задължения.
Според проекта всеки адвокат ще трябва да извършва комплексна оценка на клиент, когато работи по сделки с имоти и финансови операции или просто предоставя адрес за кореспонденция при регистрация на фирма.
Адвокатът ще изисква серия от декларации от клиентите си и ще води дневник на съмнителните, а в някои случаи, ако парите са по негова доверителна сметка, ще трябва да отказва да извърши сделка с тях и да докладва на министрите на вътрешните работи и финансите, ДАНС и КПКОНПИ.
Комплексна проверка ще се извършва при операция или сделка на стойност за най-малко 15 000 евро, а ако плащането е в брой – този праг е 5000 евро.
