Свободата на изразяване е ценност не само за медиите, но и за огромна част от обществото у нас - близо 84%. В същото време обаче над 64% от българите разбират това достижение на демокрацията у нас и като право да се използва език на омразата. Това са част от заключенията в изследване на Института за политика и Института за изследване на населението и човека при БАН, ръководено от проф. Антоанета Христова.
Привързаността към свободата на словото е най-висока при групите на възраст 26-45 години, чиито съзнателен и активен живот започва след промените.
Като цяло хората над 56-годишна възраст и тези с най-нисък икономически статус, както и тези с ляво политическо самоопределение, са по-скептични, че свободата на изразяване е ценност. Най-големи неверници по отношение на свободата на словото са 66-75-годишните, докато при хората над 75 оценката за свободата на словото като положителен фактор отново леко тръгва нагоре. Тенденцията е донякъде парадоксална, но и обяснима с цензурата, които българите от тези поколения помнят, смятат от БАН. Но има и втора хипотеза: по-възрастните не приемат свободата на словото като безусловна.
По отношение на езика на омразата най-толерантни са най-младите, на възраст между 18 и 25 години. Обратното – най-висок е делът на хората над 66 г., които не смятат, че пълната свобода на изразяване включва и езика на омразата.
Проучването установи голяма поколенческа разлика между родители и деца: 66-75 годишните в най-голяма степен смятат, че днес всички могат да изразят мнение, докато младите – 18-35 годишните са убедени, че едни имат по-голяма свобода да говорят, а други – не. Т.е. хората, живели с цензура, оценяват по-високо сегашното състояние на правото на свободно изразяване, а според децата им то не е равно достъпно. Тенденцията е обяснима с еволюцията на разбирането за свободите, но и с дефицитите, в които различните поколения влагат различен смисъл.
Още един парадокс – делът на крайно десните и крайно левите, които одобряват езика на омразата, е висок, но не е най-високият. Резултатите сочат, че като цяло нивото на приемане на езика на омразата е високо, а в дясната част от политическия спектър тя бележи пикови стойности.
Хората с по-високо образование и по-добър икономически статус в по-висока степен ценят свободата на словото и приемат езика на омразата като част от нея. Може да се предположи, че те имат повече самоувереност в способността си да правят разлика между език на омраза и акт на омраза и имат потребност от критично и директно говорене, казват от БАН.
Изследването е национално представително, проведено е с 1200 преки интервюта в 44 населени места сред пълнолетни българи на възраст над 18 години. Осъществено е със собствено финансиране.
