Извличане и на най-малката следа от злато или друг благороден метал от водата, изхвърляна от промишлеността - това е технология, която предлага малката и нова френска компания Магпи Полимерс /Magpie Polymers/, предаде БГНЕС.
Цените се увеличават, някои метали са оскъдни.
"Ние няма да оставим дори микрограм на литър. Това е еквивалентът на бучка захар в басейн с олимпийски размери", заявява холандецът Стив ван Цютфен, основал компанията миналата година заедно със своя френски партньор Етиен Алморик. И двамата са на около 30 години.
Инсталирана в помещения на малко поостарялата фабрика Сен-Гобен в Сен-Пиер-ле-Немур, на около 80 км от Париж, компанията е в челните редици на технологичния процес, разработен в Политехниката /Ecole Polytechnique/ през 2007 г.
Концепцията?
Използват се микроскопични капчици специално обработена пластична смола, през която минава водата, съдържаща много малки количества от метали. Злато, платина, паладий, родий - най-скъпите метали в света - постепенно се залепват за капчиците и по този начин се отделят от водата.
Само един литър от тези патентовани смоли позволява да се обработят 5-10 кубически литра промишлена вода и да се извлекат от 50 до 100 грама от благородните метали. "Или 3000-5000 евро", изчислява Етиен.
Мобилни телефони, преминали през каталитични конвертори, и други безброй продукти, използвани в ежедневието, съдържат благородни метали. Веднъж изхвърлени обаче, извличането е предизвикателство. "Сложното е, че количествата са малки и е трудно да се съберат", каза Стив.
След като са разглобени и натрошени, някои промишлени отпадъци трябва да се разтворят с киселина във вода. След това е необходимо да се отнемат металите от водата – които е възможно и които са ценни.
"Има много съществуващи технологии за извличане на метали от водата, още от деветнадесети век. Идва време, когато съществуващите технологии вече не са ефективни или стават твърде скъпи", казва Цютфен.
Контекстът е благоприятен - търсенето на злато се повиши, а цените на редките метали скочиха. Към това може да се прибави и изчерпването на 50% от залежите на платина.
Технологията позволява също така да се премахват от водата токсични метали като олово, живак, кобалт, уран. "Възможностите са много по-големи, но проблемът е, че никой не иска да плаща за нещо, което изхвърля", признава Стивън Алморик.
Малката фирма, в която работят 6 души персонал, има оборот от почти 1 милион евро през миналата година.
АФП / БГНЕС
