Църковните имоти, както и някои от паметниците на културата ще се връщат на църквата. Този текст ще се запази в законопроекта за вероизповеданията, който трябва да бъде разгледан по време на новата сесия на парламента, съобщава bTV.
От "Атака" се обявиха против мюсюлманското вероизповедание да получи джамии и чифлици.
Църквата не отстъпва от позицията да си върне отново имотите. На среща с патриарха комисията по вероизповеданията запозна патриарх Неофит със становищата на министерства и културни институции, които се обявиха категорично против църковни имоти и настоящи паметници на културата, строени с религиозна цел, да се връщат на православната църква.
„Усилията трябва да бъдат общи и на вероизповеданията и на държавата, за да продължи да се обсъжда законопроекта. едва ли някой има претенции за начина, по който се управлява дадена собственост”, посочи Пламен Славов.
Православната църква обаче подкрепя този вариант на законопроекта, стана ясно след срещата. Подписа си от закона оттеглиха от Атака, защото са против джамии и въкъфски имоти да бъдат върнати на мюсюлманското вероизповедание.
„Когато ни беше предоставен законопроекта имаше уверение че законопроекта нямаше да се отнася за бивши мюсюлмански имоти, които са предадени на българската държава по силата на разпоредба с Турция, която пред 20-те и 30-те години е имала юрисдикция върху тези имоти, това са ни нашите задръжки да не подкрепим законопроекта”, коментира Павел Шопов, зам.-председател на комисията по вероизповеданията.
При настоящите текстове например прочутата Томбул джамия става имот на мюфтийството, а манастирите край Велики Преслав и свети 40 мъченици във Велико Търново - на Светия синод.
Ако законът бъде приет както е внесен, църквата ще стане собственик на голямата базилика в Плиска, на средновековните църкви в Несебър и на Боянската църква - със статут на национален исторически музей и световен паметник на културата.
