Добре, как може въобще да се цитират "Репортери без граници"?
Ще се самоцитирам, коментарът ми е от миналата година, но ситуацията е абсолютно същата.
Ситуацията, която настъпва всеки път след поредната излязла класация за свободата на словото в България прилича на надуването на балон, който някой целенасочено желае да спука, за да стресне околните. Надуващият знае, че ще предизвика възклицания, наблюдаващите го отлично знаят, че ще подскочат въпреки че са подготвени за момента. Също както и балонът, класациите и съпътстващите ги реакции са толкова клиширани, че даже истерията, която следва, е до болка омръзнала дори на създаващите я,
Колко обективни са резултатите може да преценим и от факта, че Украйна, в която побоите над журналисти са чести, е поставена преди нас. Същото важи и за Малта, в която преди три години беше буквално взривена в автомобила си разследващата журналистика Дафне Галисия, но това не пречи да сме след тях. Както и Словакия, въпреки пoказния разстрел през 2018 година на разследващия журналист Ян Куцияк и приятелката му Мартина Кушнирова. Фактът, че сме поставени в една група и с Турция, в която десетки журналисти биват убивани, арестувани или се водят безследно изчезнали, ясно говори за липсата на логика при изготвянето на класацията, пише журналистката Виктория Георгиева във Фейсбук.
Не бива да забравяме, че освен медиите на Прокопиев и сие, „Репортери без граници” активно си сътрудничат и със сайта Биволъ. Нееднократно членове на НПО-то са посочвали, че поддържат контакт с журналисти от онлайн медията и се доверяват на тяхната преценка за медийната обстановка в страната, въз основа на която често публикуват и своите коментари. Но най-скандалното мнение, безспорно целящо да злепостави страната ни, беше публикувано преди година, в доклада им за предходната 2018.
Позовавайки се отново на абсолютно манипулативните твърдения на „Биволъ”, на страницата на „Репортери без граници” се появи следният текст: „Убийствата на трима журналисти в Малта, Словакия и България за период от няколко месеца накараха света да осъзнае, че Европа вече не е обетована земя за журналисти.
През октомври 2018 г. света видя убийството на телевизионната журналистка Виктория Маринова и явен опит от страна на властите да прикрият обстоятелствата, като разколебаха разследването.” Макар разследващите, както у нас, така и в Германия, категорично да доказаха, че бруталното убийство не е в резултат на професионалната дейност (която Маринова започва да практикува буквално седмици преди убийството, дотогава е водещ на светско предаване), а убиецът Северин Димитров вече да е осъден за престъплението, Полин Мевел си позволи да поиска ново разследване, без да може да посочи въз основа на какво твърди, че такова се налага. Поставянето на Виктория Маринова редом до имената на убитите разследващи журналисти Ян Куцияк и Дафне Галисия издава очевидната политическа пропаганда, която осъществяват Репортерите, позовавайки се на елементарните инсинуации на Биволъ.
